Смисълът на законността е хората да имат достойнство

В Израел и други демократични държави съдебната система е една от основните бариери срещу злоупотреби с правителствена власт. Ето защо премиерът Бенямин Нетаняху съсредоточи вниманието си върху съдилищата, когато се завърна на власт в края на 2022 г. С проектозакон, който оттогава е отложен, новото му правителство - съюз между неговата партия "Ликуд" и фашистката "Еврейска сила", се стреми да ограничи правомощията на Върховния съд за съдебен контрол и да придобие по-голям политически контрол върху съдебните назначения.

Барак се оказва в сърцето на този политически конфликт, защото той беше съдията, който превърна Върховния съд в бастион на справедливостта и върховенството на закона. От началото на своята съдебна кариера Барак е поддръжник на активизма. Той помогна за разширяването на юрисдикцията на Върховния съд (кои съдилища по какви въпроси са компетентни да се произнасят) и легитимацията (кой е квалифициран да завежда дела), като по този начин упълномощава съдиите да разглеждат дела от по-широк кръг страни и по по-широк кръг от въпроси.

Лишете конституцията от съдебен контрол и ще я лишите от самия й живот.

Аарон Барак

Бивш председател на израелския Върховен съд

Съдебната философия на Аарон Барак наистина влезе в сила след приемането от Кнесета (израелският парламент) на основните закони на Израел в началото на 90-те години. Той става председател на Върховния съд през август 1995 г., но дотогава е взел най-значимото си решение, трансформирайки вярата си, че "светът е пълен със закон" в съдебна реалност. По делото United Mizrahi Bank v. Migdal Cooperative Village съдът обяви, че има правомощието да обезсили закони, които противоречат на основните закони.

Мнението революционизира ролята на Върховния съд в израелската демокрация, като му даде правомощието да контролира почти всеки аспект от израелския обществен живот - не само да се произнася относно разумността на действията на правителството, но също така и да отмени законодателство.

До този момент политиката на Кнесета беше третирана като неприкосновена, като Израел отразяваше виждането на Великобритания за абсолютния парламентарен суверенитет. Но както и Великобритания откри след референдума за Брекзит, нейната собствена представа за суверенитет понякога оставя основните права и демократичните норми на милостта на злонамерени правителствени фигури.

Просто защото разполагат с достатъчна подкрепа в законодателната власт, бившият премиер Борис Джонсън и настоящият Риши Сунак успяха да прокарат законодателство, ограничаващо правото на протест, лишаване от избирателни права на някои избиратели и преследване на търсещи убежище. В отговор британските съдилища смятат, че тяхната конституционна отговорност е да наблюдават отстрани.

Съгласно съдебната практика, въведена от Барак, Върховният съд на Израел би бил по-малко склонен да толерира такива съмнителни от конституционна гледна точка политики. По истински либерално-демократичен начин той признава, че прерогативът на избраните от народа да изпълняват мандат трябва да се съпостави с отговорността на съдебната власт да спазва закона и неговите конституционни основи. Както пише Барак в United Mizrahi, "съдебният контрол на конституционността на закона е душата на самата конституция. Лишете конституцията от съдебен контрол и ще я лишите от самия й живот".

Докато критиците на Барак като Нетаняху твърдят, че съдът "законодателства от пейката", защитата на човешкото достойнство от съда почива на твърда, политически безпристрастна философска основа: всеки в обществото е свободен и равен пред закона. Чрез постигането на "правилен баланс" между "социалния живот на общността" и "човешките права, равенството и справедливостта", твърди Барак, съдебната система избягва да се заплита в политическия гъсталак.

Вместо да приеме формалната концепция за демокрацията като обикновено управление на мнозинството, Барак предложи визия за "демокрация по същество, която се занимава със защитата на човешките права по-специално". Чрез тази философия съдът отмени закон, позволяващ на министъра на вътрешните работи на Израел да задържа без съдебен процес лица, търсещи убежище; обяви за антиконституционен закон за "регулиране на заселването", който позволява на правителството да експроприира частна палестинска земя; и установи, че частните затвори нарушават достойнството на затворниците.

Ако съдебната реформа на Нетаняху бъде приета, израелските съдилища ще стават все по-пристрастни. Върховният съд вече се оттегли от юриспруденциалния връх от ерата на Барак - с намаляване на подкрепата си за правата на палестинците. Съдиите ще се превърнат в явни политически играчи и съдът ще страда от намаляващо доверие и надеждност. И при липсата на съдебен контрол израелците могат да очакват вълна от законодателство, което се подиграва с тяхното достойнство.