Има надежда. Това не е малко.
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Две събития тази седмица описват какво се случва в България толкова добре, колкото не се е случвало отдавна. Първото е наградата Букър за романа "Времеубежище" на Георги Господинов, преведен на английски от Анджела Родел. Събитието е феноменално за българската култура - от десетилетия насам не се е случвало автентичен български творец да получи подобно признание. Това е ясно, показателното в случая беше огромната реакция в България на наградата. Вълната от искрена радост, гордост и възхищение премина през медии, социални мрежи и лични разговори (да, разменяха се сериозно количество съобщения с новината, последвана от много удивителни!!!) и въпросът е - защо. За хората, които са чели и харесват "Времеубежище", наградата едва ли ще промени усещането от книгата. Извън доста тесния кръг на фанатично четящите едва ли някой се интересува от наградата "Букър", знае кой я е спечелил през миналите години или пък е чел много от наградените книги.
Сериозната вълна на радост по темата идва по-скоро от това, което стои зад факта, че истински престижен конкурс от чужда държава е спечелен от българин. За много хора това показва няколко неща:
Две събития тази седмица описват какво се случва в България толкова добре, колкото не се е случвало отдавна. Първото е наградата Букър за романа "Времеубежище" на Георги Господинов, преведен на английски от Анджела Родел. Събитието е феноменално за българската култура - от десетилетия насам не се е случвало автентичен български творец да получи подобно признание. Това е ясно, показателното в случая беше огромната реакция в България на наградата. Вълната от искрена радост, гордост и възхищение премина през медии, социални мрежи и лични разговори (да, разменяха се сериозно количество съобщения с новината, последвана от много удивителни!!!) и въпросът е - защо. За хората, които са чели и харесват "Времеубежище", наградата едва ли ще промени усещането от книгата. Извън доста тесния кръг на фанатично четящите едва ли някой се интересува от наградата "Букър", знае кой я е спечелил през миналите години или пък е чел много от наградените книги.
Сериозната вълна на радост по темата идва по-скоро от това, което стои зад факта, че истински престижен конкурс от чужда държава е спечелен от българин. За много хора това показва няколко неща:
Първото е, че успехът и признанието са възможни.
Второто и много важно е надежда. България може да бъде шампион не само по крадене, но и по литература. Може да не е само "най-бедната и корумпирана страна в ЕС". Мутрите могат и да мачкат с колите си по улиците, простащината може и да е норма в парламента и върховете на държавата, но поне в един ъгъл на това токсично блато може да поникне красиво цвете на нормалността.
Третото, което се вижда в реакцията за наградата на Георги Господинов е неистовото желание на хората за прогрес и промяна. През последните години - вече десетилетие и половина, България е не просто застинала, но в много отношения се срива назад. Публичните системи скърцат и а-ха да рухнат, кражбите превзеха политиката, държавното управление, съдебната система и медиите. България можеше да бъде великолепна държава, но не е, а с това, което се случва сега, близкото бъдеще изглежда дори по-мрачно. Светът около нас се променя с огромна скорост в няколко различни посоки. От AI до войната в Украйна, всички по-сериозни теми сега обръщат бизнеса, икономиките и геополитиката. Духът на това време изисква отделните хора, компаниите и държавите да бъдат в най-добрата си форма, защото скоростта на промените е огромна. В тази ситуация България изглежда като отказала се от модерността в практически всяко едно отношение. Разбира се, има отделни хора и компании, които успяват въпреки тази среда, но като цяло, страната затъва и това се усеща много ясно от всички. И изведнъж в целия този мрак един български писател показва, че България може да бъде в съвършено друга орбита. Не е, но може. Има голяма разлика (вижте всичко за "Букър" тук).
Дали ще може зависи в много голяма степен и от другата голяма новина тази седмица - споразумението за общо управление между ГЕРБ и ПП - ДБ. По всичко личи, че това може да сложи край на т.нар. политическа криза - поредицата от парламенти, които не успяват да излъчат нормално правителство. Какво ще се случи след това обаче е все още неясно. Цената на огромния компромис, който трябваше да направят лидерите на ПП и ДБ - практически да се съюзят с партията, която до голяма степен е виновна за изхвърлянето на България от модерността, липсата на прогрес, мутрите по улиците и кражбите, ще може да се прецени чак когато се видят резултатите от съвместното им управление. Ако те успеят да върнат поне донякъде България в орбитата на това да е нормална европейска държава (а не бутафорна версия на Русия), компромисът ще си е заслужавал. Ако не успеят, България ще затъне за още много години напред в сегашното сиво блато. В първия случай ще има още успехи като на Георги Господинов, във втория той ще е просто едно изключение. Разликата с отпреди само една седмица обаче е, че сега има и положителен сценарии. Преди него има много "ако" и "дали", за да се случи трябват огромни усилия, но има и положителен сценарии. Има надежда. Това не е малко.
5 коментара
Кой ли има полза от граденето на фалшиви кумири?
1. "Световните" награди отдавна са политкоректни раздавания на териториален принцип. Совите не са това, което бяха;
2. Общото (неродено още, за да го размахваме като факт) правителство на антагонистите е противно на всякаква политическа (и морална) логика, защото от категоричната декларираност на ППДБ за изчегъртване на модела Борисов бързо се стигна до конвергенция с него - обща законодателна програма, съзместно участие в изпълнителната власт и съответно - както се прави винаги - квотен принцип при назначенията надолу: комитети, агенции, комисии, обл. управители.
Презирам особите, които си променят мнението според положението на слънцето - сутрин е едно, привечер - обратното.
Да е честита гласената ротовласт с баце на всички, които искрено искахме да го забравим!
Дължим го на тия, дето преди да кажат/напишат нещо, първо поглеждат към слънцето - деформаторите на обществените нагласи.
PS Като говорим за "надежда", "промяна" и пр. обезсмислени от шаблонна употреба понятия, чутото на този запис не прави ли апломбът горе фалшив на max, а "надеждата" - отново Фата моргана?
https://www.facebook.com/watch/novinite.bnt/
До коментар [#2] от "D.r D":
Гнусно и напоително. Статията е за вас, гниди. За такива като вас - мръсни, долни, пошли и гнусни. Отново душевни отпадъци се изказват под статия за нещо хубаво и добро за нас, БЪЛГАРИТЕ.
До коментар [#3] от "popopo":
Уважаеми, не хранете трола.. просто цъкате на нередност.. Модераторите на Телус го търпят тука по заповед на щуката.. макар да омърсява като мангал наоколо си. Това е рашистки ИИ на име алиса, можеше и проф. дохтор на сатаническите науки да има като ник... ама д-р... тва квичи .. авторитетно.. мненията му са прозрачни като пъзня през гащи, и също толкова уханни.. но го държат, изглежда, за пример колко низко може да изпадне ибрикчия на вгъзраждане.. и кремъл..
Смея се с глас на безумните опити на газетата да изглежда интелигентно, а в същото време да генерира изключително проста публиката, която безгрижно да демонстрира крайна ксенофобия.
Мишмашът от приказките за евроатлантизът изобщо не може да маскира човеконенавистничеството, което газетата плоди в геометрична прогресия.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.