Коментар | Обучението в класната стая трябва да се промени. Но управлението на системата също
Дебатът за образованието трябва да се надгради и с въпроса какво може да се направи на по-високо ниво, така че да има по-добри резултати


Мария Тодоровa

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
С идването на ново редовно правителство и по повод обезкуражаващите резултати от различни национални оценявания и изпити на дневен ред отново се поставя въпросът защо резултатите са такива, каквито са, и какво да се прави. Експерти, учители, родители, синдикати, представители на политическото ръководство на Министерството на образованието и науката (МОН) и всеки с мнение по различни аспекти на образователния процес повдигат въпроси, предлагат решения и дават обещания за промени. Какво още и по-различно може да се каже по темата.
"Вот на недоверие" към (част от) образователните политики
На първо място следва да си дадем сметка, че както и в други обществени системи, каквато без съмнение е образователната, "мобилизацията" на цялото население за откриване и комуникиране на "пропуски" и отправяне на препоръки за преодоляването им е своеобразен "вот на недоверие" относно капацитета на политикоправещите органи (министерства и агенции) и водещите ги политически екипи през годините, доколко те виждат или са в състояние да преодолеят съществуващите дефицити и предизвикателства.Промяна е нужна в обучението в класната стая. И къде още?
Прави впечатление, че мненията и препоръките, включително и обещанията за реформи, се фокусират основно върху това "какво става или не в класната стая". От една страна, това е разбираемо и релевантно, имайки предвид, че тъкмо това е най-важното за учениците, родителите, педагогическите специалисти - обучението в "класната стая" е същината на образователната система. От друга страна, поставяйки акцент на целия обществен диалог на нивото на "доставянето на обучението (в международната образователна терминология - provision, delivery), оставя на заден план други не по-маловажни въпроси за "управлението" на системата на национално ниво ("governance"). Все по-очевидна става необходимостта да се надгради дебатът и с въпроса какво може да се направи на по-високото ниво - нивото науправление на системата, така че това да доведе до промяна и по-добри образователни резултати на нивото на "обучението в класната стая".Кои аспекти на нивото на управлението на системата на образованието в национален план се открояват като особено критични?
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.