Новият брой: Накъде след вота
Close

България

Прекратени са преговорите за “Мобиком”

Икономика:

заяви пред “Капитал” управителят на дружеството Джон Мънъри в четвъртък. Според Мънъри представителите на “Кейбъл енд Уайърлес” са спрели разговорите си с шефовете на БТК за продажба на дела си в NMT-оператора. Английската компания притежава 49% от “Мобиком”, а останалите дялове са разпределени между БТК и държавната фирма РЕС. БТК преговаря за покупка на дяловете на “Кейбъл енд Уайърлес” с идеята да използва станциите на “Мобиком” за изграждане на мрежата на третия GSM-оператор. “Преговорите са провалени и основна причина за това е цената. Сега се разговаря с другия кандидат - “ИнКуам”, каза Мънъри.

Първоначално определеният награден фонд бе за 85 000 лв., но впоследствие банката взе решение за увеличението му заради многото качествени проекти, кандидатствали в конкурса. За участие бяха допуснати микро-, малки и средни фирми, които представиха проекти с инвестиционно предназначение. Според регламента на конкурса максималната стойност на разработките не надхвърля 30 000 лв. за микропредприятията и 250 000 лв. - за малките и средните фирми. Проектите бяха оценявани по три критерия - практичност, ефективност и качество на изготвяне. В групата на микропредприятията банката раздаде пет първи награди по 4000 лв. и девет втори по 2000 лв. В групата на малките и средните фирми пет разработки бяха класирани на първо място и бяха отличени с по 8000 лв., а девет проекта получиха по 3000 лв.

Агенцията за приватизация определи за ексклузивен купувач на Лагерния завод, обособена част от ВМЗ - Сопот, шведската фирма SKF. Избраният купувач има 30-дневен срок за преговори с агенцията и подписване на договор. Общо три фирми подадоха оферти за лагерния завод - SKF, българската “ВСК Кентавър” и турската ОРС. “Шведската компания предложи най-висока цена, има най-добра позиция на този пазар в международен план и се съгласи да запази непроменен за една година броя на работните места”, обясни Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.

Приватизационният договор за обувния завод “Добрич” (в несъстоятелност) ще бъде развален, реши изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация. Причината е трайното неизпълнение на поетите в приватизационния договор ангажименти от страна на купувача - РМД “Добрич 98” АД. Цената на сделката беше 2.66 млн. долара, платими за шест години, а до момента купувачът е платил само първата вноска от 266 хил. долара. РМД не е уредил и дълговете на закупеното предприятие, които в момента са 7 млн. лв. Купувачът е поел ангажимент за инвестиции в размер на 950 хил. долара за три години, впоследствие срокът е увеличен с една година, но РМД отново не я изпълнява, съобщиха от АП. Предстои агенцията да внесе необходимите документи за разваляне на договора в съда.

Министърът на икономиката Петър Жотев подписа договор за възлагане на приватизационна оценка и за изготвяне на информационен меморандум за приватизацията на външнотърговското дружество “Винимпекс”. Документите трябва да бъдат готови до две седмици. След това министърът на икономиката ще определи конкретните условия за продажба на дружеството. Междувременно Жотев се срещна с ръководството на “Винекс” - Славянци. На срещата беше обсъдена идеята частните фирми от бранша да участват в приватизацията на “Винимпекс” чрез консорциум. В него частните производители ще участват в такова съотношение, че да не се допуска нов силен монополист във външната търговия с вина.

Върховният административен съд насрочи първото заседание по делото за провалената сделка за каскадата “Санданска Бистрица” за 24 септември 2001 г. Жалбата е внесена от чешката фирма “Енерго-Про”, според която прекратяването на процедурата е в противоречие на закона, който изрично урежда заварените случи след промените в закона за приватизация от края на миналата година. Агенцията за приватизация аргументира развалянето на сделката със същите тези промени в закона за приватизация, както и с ниската постигната цена. Представители на купувача съобщиха, че вече имат отговори на писмата си до Европейската банка за възстановяване и развитие и вицепрезидентката на Европейския съюз по транспорта и енергетиката Лойола де Палачио, които ще бъдат оповестени в близките дни.

Макроикономическото развитие, данъчната политика, изпълнението на бюджета, състоянието на държавните финанси, пенсионният фонд, здравната каса, равнището на държавния дълг бяха сред темите, които обсъди Нина Рамондели, вицепрезидент в отдел “Соверенен риск” в “Мудис”, със заместник-министрите на финансите Димитър Радев, Пламен Орешарски и Николай Георгиев. Рамондели беше запозната с прогнозите в средносрочен аспект на финансовото министерство по изброените по-горе теми. Рейтингът, даден от “Мудис” на България, е по-нисък от оценката на другите две международни рейтингови агенции “Фитч ИБКА” и “Стандарт енд Пуърс” и е логично да очакваме неговото повишение. Това обаче е малко вероятно да стане, преди да са известни резултатите от изборите, както и основните насоки в програмата за управление на следващото правителство, каза след срещата заместник-министър Орешарски. В края на месец юли 2001 г. “Мудис” промени от позитивна на стабилна перспективата по рейтинга Б2 на България. “Мудис” бе първата агенция определила кредитен рейтинг на Република България през есента на 1996 г. Тогава нашата страна получи Б3. През декември следващата година рейтингът беше променен на Б2. Кредитният рейтинг за България, даден от другите две агенции “Стандард и Пуърс” и “Фитч ИБКА”, е В+ с положителна перспектива.

Той е в размер на 52.3 млн. специални права на тираж (СПТ) или около 65 млн. долара. Тригодишното споразумение между България и МВФ беше сключено през септември 1998 г. за общо 627.62 млн. СПТ (около 864 млн. долара). Дванайсетият транш се отпуска на базата на изпълнението на критериите, заложени в програмата към 31 март 2001 г. Това е първото изпълнено докрай споразумение между България и МВФ.

Собственикът на фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР) Иван Евлогиев е изпратил няколко жалби за спиране на всички сделки с активи на банката. В жалба до съдията по несъстоятелността Здравка Първанова той настоява да се преустанови процедурата по прехвърляне на имуществото на МБИР в полза на държавата. Документи, с които Евлогиев разполагал, показвали, че МБИР е била учредена в нарушение на закона, тъй като капиталът й не бил внесен. Според него оценката на банката от 2 млн. лева, дадена от фирмата МММ преди проведения наскоро търг, също била нереално ниска. Собственикът на МБИР е поискал и от синдичката на банката Малинка Атанасова сама да оттегли искането за възлагане на активите в полза на държавата. В трето писмо до кмета Стефан Софиянски Евлогиев настоява пък да се отмени извършената от общината продажба на сградата на пл. “Гарибалди”, в която досега се помещаваше МБИР. Сградата, в която се е помещавала някогашната Бурова банка, беше купена наскоро от Корпоративна банка.

настояват членовете на Съвета на браншовите организации от хранително-вкусовата промишленост в писмо-обръщение до политическите сили в България. Законът е в сила от две години, а от предвидените над 20 наредби са приети само четири, твърдят производителите от хранително-вкусовия бранш. Те искат да се разработят отделни нормативни изисквания за екологично чисти храни и да се приеме законът за браншовите организации. Предприемачите от сектора настояват още за диференцирана ставка по Закона за ДДС, която да не надвишава 10%. За създаването на държавен гаранционен фонд за кредитиране на малките и средните фирми настояват от Българската асоциация за партньорство (БАП) след обобщение на исканията на предприемачи, изразени по време на осем регионални срещи. Касовите апарати да са задължителни за данъчни нужди само когато фирмата трябва да доказва, че е преминала прага за регистрация по ДДС, ако дейността й не допуска издаване на фактура за всяка продажба, е записано в становището на БАП. Малките и средните фирми сами да определят нормата на амортизация, а парите от чуждестранни донори да се насочат и към изграждането на интернет-центрове в страната, предназначени за обслужване и обучение на дребните предприемачи, настояват членовете на БАП.

през изтеклата седмица. Оборотът на регламентираните пазари достигна 268 хил. лв. На облигационния пазар отново се продадоха 1000 облигации от емисията BPROS2 на единична цена 103.25 лв., което е малко по-високо от предишната сделка. Акциите на “Лукойл Нефтохим” АД запазиха тенденцията от миналата седмица да се търгуват по-интензивно. Нарастването на цената им обаче е колебливо. Средната цена за седмицата е 4.40 лв. за акция, но в края на седмицата спадна до изходното ниво 4.04 лв. Следвайки колебанията в цената на “Лукойл Нефтохим” АД, индексът SOFIX стигна до 76.05 пункта, но в четвъртък спадна до 73.05 пункта. Все пак има нарастване от 1.67% , което се дължи на повишението на цените на акциите на “Петрол” АД, “Солвей - Соди” АД и “Химко” АД. (На стр. 43)


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата