Какво се случи през седмицата

2488 прочитания
Администрацията спъва инвеститорите
Представителите на чужди компании, получили сертификати като инвеститори първи клас, се оплакаха на кръгла маса пред министъра на икономиката Петър Димитров, че липсва координация между ведомствата и администрацията бави издаването на разрешения за строителство и екологично съответствие. Димитров обеща да се подобри комуникацията между тях и администрацията. Необходими са и законови промени за противодействие на инвестиционния отлив след финансовата криза, каза председателят на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Заради спадащия брой на подкрепяните проекти се обмисля да се насърчават и по-малки вложения. Сталев призова инвеститорите да са по-активни като кандидатстват за държавна подкрепа. Те търсят финансиране за инфраструктура и обучаване на персонал, а никой не търси директна държавна помощ. Брюксел разрешава подобно подпомагане да бъде до 50% от стойността на проекта.
Бомба уби хърватски журналист
Хърватският разследващ журналист и собственик на популярния местен седмичник Nacional Иво Пуканич бе убит при бомбен атентат в центъра на Загреб. При експлозията загина и маркетинг директорът на издателската къща Нико Франич, а още двама души от техническия екип на вестника са ранени. Според предварителните данни на полицията бомбата е била поставена под автомобила на Пуканич, паркиран пред редакцията на вестника. Журналистът до скоро беше под полицейска охрана, след несполучлив опит за покушение срещу него през април. Според полицията охраната била премахната през август по лична молба на Пуканич. Журналистът беше скандално известен заради връзките си с мафията, както и с някои политици. Няколко показни убийства през последните месеци, свързани с подземния свят, засилиха притесненията за нарастваща вълна от престъпност в страната, която се надява скоро да стане член на ЕС.
Снимка: [Reuters]

Тръгна мегаделото за източване на средства по САПАРД

След близо двегодишно разследване делото за източването на 7.5 млн. евро от САПАРД срещу разкритата от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ група "Марио Николов - Людмил Стойков" започна в Софийския градски съд. Обвиняеми по делото са общо девет души. Първоначално сред тях беше и спонсорът на президента Георги Първанов - Людмил Стойков, но впоследствие делото му беше отделено с аргумента, че срещу него се води следствие за пране на пари. Процесът срещу Марио Николов и съучастниците му започна с иск на фонд "Земеделие" към обвиняемите да върнат близо 18 млн. лв. на САПАРД. Адвокатите на подсъдимите обявиха, че ще подадат контраискове срещу фонда. Те представиха документи, че фондът вече е поискал от тях парите, които им е превел като субсидия по САПАРД. От всички фирми обаче само ръководената от съпругата на Марио Николов - Мариана, фирма "Еврофриго" представи документ за банков превод към "Земеделие" на стойност 3 млн. лв. Намеренията на прокуратурата са да извика на разпит в София двамата германци, които са уредили изнасянето на стари машини за България и представянето им за нови в полза на фирмите около Николов.

Бизнес и политици говорят за кризата

Финансовата криза и отражението й в България са основните теми на третата годишна среща на бизнеса и правителството. На 28 октомври в София хората, които взимат решения в държавата и в реалния сектор, ще споделят своя анализ на ситуацията. Форумът е организиран по традиция от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и вестник "Капитал" и ще се състои в столичния хотел "Шератон". Колко ще продължи кризата и как скъпият паричен ресурс ще промени бизнеса. Това са част от въпросите, отговори на които ще потърсят български и международни експерти. Сред участниците в дискусиите ще бъдат вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева (на снимката), вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на финансите Пламен Орешарски и председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов. Сред чуждестранните гости е Уорън Коутс, съветник по монетарна политика на централните банки на Афганистан, Ирак, Казахстан и Либия. Той е бил директор на техническата мисия на МВФ в България по време на въвеждането на валутния борд. Своя анализ за това как ще се справи енергетиката ще даде и Фабио Ганзер, старши съветник за Европа и Канада и мениджър на международния отдел на "Шел интернешънъл". Детайлно ще бъдат обсъдени и ефектите на кризата върху България - как е засегната икономиката на страната и какви инструменти имаме в условията на валутен борд. Срещата ще покаже какво мислят ключовите хора в управлението на държавата, водещи икономически и политически анализатори, както и тези, които управляват най-големите български компании.

Общинският съветник от ДПС Иван Славков остава в ареста

Варненският окръжен съд остави за постоянно в ареста общинския съветник от ДПС Иван Славков. Собственикът на футболния клуб "Спартак" е обвиняем, че е ръководил въоръжена група за трафик на хора и контрол върху проституцията в града, пране на пари и разпространение на наркотици. Магистратите прецениха, че деянията му са с висока степен на опасност. Славков първоначално избегна престоя зад решетките, тъй като няколко часа преди обиска в офисите му в средата на септември замина за Турция. Според защитниците му там се е подложил на планирана операция. След като се върна в България повече от месец по-късно, Славков прекара известно време в болница. В крайна сметка обаче се озова в ареста. По делото му са обвиняеми общо 19 души, сред които Веселин Данов и синът му Христо, също общински съветници в морската столица. И те са в ареста. Според директора на полицията във Варна комисар Димитър Димитров съветниците са въртели една и съща престъпна група. Славков и Данови могат да загубят местата си в местния парламент, ако не са присъствали на три поредни заседания.

Standard & Poor’s понижи перспективата на България

Международната кредитна агенция Standard & Poors понижи перспективата пред международния рейтинг на България на негативна. Самият рейтинг се запазва на ВВВ+. Подобна стъпка се оценява като потенциална възможност за намаляване на рейтинга на страната, коментира Ройтерс. От агенцията заявиха, че поставянето под наблюдение е продиктувано от увеличената уязвимост на страната към външните процеси. Българската икономика беше прегряла в момента, в който дойде международната кредитна криза, допълват от Standard & Poors. Според анализаторите се увеличава и рискът от рязко свиване на външното финансиране. Това е третата международна рейтингова агенция след Moody`s и Fitch, която намалява перспективата по рейтинга на страната ни. По-рано двете агенции намалиха перспективата от положителна на стабилна. Те пристъпиха към корекцията заради високия дефицит по текущата сметка, който може да се отрази на българската икономика в условията на международната финансова криза.

Държавата налива 300 млн. лв. в АЕЦ "Белене"

300 млн. лв. от бюджетния излишък ще бъдат похарчени за строежа на АЕЦ "Белене", реши правителството. Това ще стане чрез увеличение на капитала на създадения наскоро "Български енергиен холдинг", а оттам и на дъщерната Национална електрическа компания (НЕК). Самите пари ще се осигурят с корекция на бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Те са необходими на НЕК, за да финансира поръчката на оборудване за изграждането на корпуса на първия реактор в АЕЦ "Белене". Очакваше се националната компания да обезпечава сама инвестициите си в Белене. Макар и това да не се признава от НЕК, очевидно в момента има трудности при привличането на финансиране за проекта, чиято стойност е 4 млрд. евро. От правителството съобщиха, че решението да се харчат пари от излишъка за "Белене" се взима, за да се улесни възможността за привличане на заеми. Решението ще е знак към банките, че правителството има ангажираност към проекта, посочиха от Министерския съвет.

Енергиен закон товари индустрията с разходи

Нови задължения, свързани с мерки за енергийна ефективност през следващите пет години, ще натоварят индустрията с допълнителни разходи. Текстове в новия закон за енергийна ефективност ще наложат на предприятията да направят обследвания за загубите си на енергия при производството и да предприемат мерки за енергийна ефективност до 2011 г. През седмицата парламентът започна да обсъжда проектозакона на второ четене в пленарна зала. Под неговите удари попадат компании с годишна консумация на енергия от 3000 мВтч. Обследванията в предприятията ще се извършват от фирми, които са регистрирани в Агенцията за енергийна ефективност (АЕЕ). Тоест индустрията ще си плаща за услугата. От Българската стопанска камара (БСК) се обявиха против приемането на закона, тъй като той не почива на пазарни принципи. Освен това сроковете, в които индустрията се задължава да прави енергийните обследвания, са твърде кратки. По данни от АЕЕ вече са регистрирани около 40 компании, които да се занимават с обследванията в индустрията. В досега действащия закон не се предвиждат конкретни срокове за въпросните одити, а компаниите просто имат задължението да ги правят, но не го изпълняват. Новият проектозакон предвижда още търговците с енергия вече да предоставят с фактурите на крайните потребители информация за цените на потребяваната енергия и енергийната консумация за съответния период на отчитане, но в сравнение със същия за предходната година. Те трябва да правят и вноски във Фонд "Енергийна ефективност", откъдето да се финансират услуги, свързани с мерки за енергийна ефективност.

Никола Саркози с радикални предложения за Европа

Френският президент Никола Саркози предложи създаването на "икономическо правителство", което да поеме справянето с кризата в Европа. Френският президент, чиято страна държи ротационното председателство на ЕС, изглежда, възнамерява да поиска удължаването на мандата си поне до края на 2009 г. - нещо, срещу което ще възразят доста правителства и Европейската комисия. Няколко дни по-рано пък Саркози предложи на Европейския парламент да се основат суверенни фондове във всяка от страните на ЕС, които да попречат важни европейски активи да попаднат в ръцете на чужди инвеститори. Не е ясно откъде ще се вземат парите за такива фондове, тъй като европейските правителства и сега имат достатъчно проблеми с ликвидността на банките си. Германия пък директно се обяви против такава мярка с мотива, че тя би нарушила правилата на свободния пазар. Саркози обяви също така, че иска банките, които са получили държавни пари, да не могат да оперират в т.нар. страни "данъчен рай".

Още един гръцки министър подаде оставка

Втори министър се оттегли от поста си в Гърция заради спорна заменка на държавна земя, която сериозно разклати правителството в Атина. Министърът на държавната администрация Теодорос Русопулос, който беше сред най-приближените до премиера Костас Караманлис, си подаде оставката, след като парламентът назначи специална комисия, която да разследва скандалната сделка. Става дума за размяна на скъпи земи, собственост на общините в Северна Гърция, срещу парцели на светогорския манастир Ватопедио, при която държавата е ощетена с около 100 млн. евро. Русопулос заяви, че се оттегля, за да може по-добре да се защити срещу отправените му "подмолни и неоснователни нападки". Преди около месец заради същия скандал оставка подаде и министърът на търговската флота Георгиос Вулгаракис. Той се оттегли, след като стана известно, че именно съпругата му Екатерини Пелеки-Вулгаракис е била нотариусът, който е узаконил сделките с прехвърлянето на недвижимите имоти.

Чешкият кабинет оцеля след вот на недоверие

Трипартийното коалиционно правителство на премиера Мирек Тополанек оцеля при вот на недоверие в парламента само два месеца преди Чехия да поеме ротационното председателство на ЕС през януари 2009 г. Опозицията не успя да си осигури необходимите за свалянето на кабинета 101 гласа, след като няколко от независимите депутати отказаха да подкрепят вота на недоверие. Коалицията, водена от Тополанек, обаче е в доста затруднено положение, тъй като може да разчита на подкрепата на едва 98 от 200 депутати в парламента, а преди седмица претърпя и тежко поражение на местните избори. Анализатори обясниха изборната загуба с неодобрението на избирателите към водената от Тополанек външна политика и особено решението за разполагане на елементи от американския противоракетен щит на чешка територия. Това е четвъртият вот на недоверие, при който управляващата коалиция успява да оцелее, но той засили притесненията в ЕС доколко Чехия е готова да поеме председателството на съюза.

Русия, Иран и Катар създадоха газово обединение

Русия, Катар и Иран обявиха на среща в Техеран, че създават газово обединение, което ще представлява износителите на газ на световните пазари. Трите държави, които са най-големите притежатели на газови ресурси в света, имаха леки различия при наименованието на новото обединение, като по думите на иранския министър на петрола, става дума за "газов ОПЕК". Русия и Катар бяха по-внимателни в избора на думи, като руската версия на хартата на организацията говори за "международен орган за развиване на единни ценови формули за газа и обмисляне нуждата за нови тръбопроводи и изчисляване на рисковете", но не споменава нищо за ОПЕК. Решението на трите страни подсказва, че има силни притеснения за падането на цените на петрола, което според мнозина е обяснението защо Иран и Русия са започнали тази инициатива, без да изчакат съгласието на други големи производители. Среща на всички големи износители, сред които Венецуела, Алжир, Либия и Нигерия, ще се проведе на 18 ноември в Москва, като новият алианс вероятно ще бъде известен под името Форум на страните - износителки на газ. ЕС и САЩ скочиха едновременно срещу новото обединение, като Брюксел обясни, че е срещу картелите по принцип и вярва в свободния и прозрачен пазар като единствен регулатор за цената на газа. Според Вашингтон такова обединение застрашава енергийната сигурност на света и води до манипулация на цените. Газовото обединение обаче няма да може да имитира ОПЕК, защото газът не се продава на борсите и няма установена цена, освен това преносът му има ограничения, които не съществуват при петрола.

Тръгна мегаделото за източване на средства по САПАРД

След близо двегодишно разследване делото за източването на 7.5 млн. евро от САПАРД срещу разкритата от Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ група "Марио Николов - Людмил Стойков" започна в Софийския градски съд. Обвиняеми по делото са общо девет души. Първоначално сред тях беше и спонсорът на президента Георги Първанов - Людмил Стойков, но впоследствие делото му беше отделено с аргумента, че срещу него се води следствие за пране на пари. Процесът срещу Марио Николов и съучастниците му започна с иск на фонд "Земеделие" към обвиняемите да върнат близо 18 млн. лв. на САПАРД. Адвокатите на подсъдимите обявиха, че ще подадат контраискове срещу фонда. Те представиха документи, че фондът вече е поискал от тях парите, които им е превел като субсидия по САПАРД. От всички фирми обаче само ръководената от съпругата на Марио Николов - Мариана, фирма "Еврофриго" представи документ за банков превод към "Земеделие" на стойност 3 млн. лв. Намеренията на прокуратурата са да извика на разпит в София двамата германци, които са уредили изнасянето на стари машини за България и представянето им за нови в полза на фирмите около Николов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход