Какво се случи през седмицата

Не всички ремонти на пътища ще бъдат спрени

Министерството на регионалното развитие съобщи, че се водят индивидуални разговори с фирмите изпълнители, за да се прецени какви дейности до момента са извършени на обектите и какво е необходимо още да се прави по тях, съобщиха от АПИ. По предварителна информация към 31 юни 2010 г. общо около 62 млн. лв. са необходимите средства за довършване на работата по отделните пътни проекти.

Конституционният съд ще решава за отпуските

Спор БСП и ДПС ще атакуват пред Конституционния съд (КС) режима за задължителното изчистване на старите отпуски. Това стана ясно, след като депутатите от ГЕРБ, "Атака" и "Синята коалиция" отхвърлиха ветото на президента върху промяната в Кодекса на труда, според която хората ще загубят натрупаните почивки, ако не ги използват до края на 2011 г. Мая Манолова от БСП предупреди, че правителството трябва да се подготви за дъжд от осъдителни присъди от съда в Страсбург, който ще подкрепи жалбите на граждани заради нарушени конституционни права. Мнозинството отхвърли ветото с аргумента, че иска да сложи ред в ползването на отпуските и да накаже недобросъвестните служители, които умишлено са трупали почивки. Социалният министър Тотю Младенов обеща строг контрол върху това дали работодателите осигуряват график за почивка на служителите си.

Здравното министерство ще либерализира фармапазара

Да отпадне ограничението всяко физическо или юридическо лице да може да притежава само четири аптеки, предложи здравното министерство. През седмицата станаха ясни и проектите за промяна на наредбите за аптеките. Във фармацевтичното съсловие се разгоря истински спор по проекта. Българският фармацевтичен съюз, в който аптекарите задължително членуват, за да упражняват професията си, настоява само фармацевти да имат право да отварят аптеки, и то само по една. Другото искане е в обектите да няма козметични консултанти, а съвети за покупката на санитарни материали, козметика, хранителни добавки и др. да се  дават на клиентите само от фармацевтите. Съюзът настоява да се затворят аптеките в моловете и големите хипермаркети с мотив, че там няма естествена осветеност. От асоциацията на собствениците, която обединява веригите аптеки, припомнят, че Европейският съд е дал право на всяка страна членка да решава кой и как да притежава обект, в който се продават медикаменти. В момента в аптеките работят над 4000 души, част от които са консултанти, счетоводители, шофьори, санитари и е недопустимо да бъдат оставени без работа в услуга на съсловни интереси, твърдят от асоциацията. Оттам обясняват, че намират за смехотворно искането за затваряне на аптеките, в които няма достатъчна осветеност, тъй като такива обекти съществуват в целия Европейски съюз. Според собствениците на вериги аптеки това означава, че трябва да бъдат затворени всички обекти, разположени в гаражи, трафопостове и дори в лечебните заведения.

Войната с тероризма е струвала на САЩ над трилион долара

До момента САЩ са похарчили 1.147 трилиона долара (по цени за 2011 г.) във войната срещу тероризма. Това разкри доклад на отдела за анализи на Конгреса.  Една от най-скъпоструващите войни в американската история започна след 11 септември 2001 г. Тя бе подета от президента Джордж Буш след самолетни атентати срещу кулите-близнаци на Световния търговски център и срещу сградата на Пентагона. Сумата включва разходите за войната в Афганистан, които са 321 милиарда долара, и за последвалата я офанзива в Ирак - 784 милиарда долара. Изследването разглежда целия период, през който войната би имала пряко или непряко влияние върху американския бюджет. Според него другите големи войни на САЩ са били войната във Виетнам,  за която са похарчени 738 милиарда долара, в Корея, която струвала 341 милиарда долара, и Първата световна война - излязла "само" 334 милиарда долара. Най-скъпата военна операция за Америка си остава Втората световна война, за която са отишли 4.104 трилиона долара.

Колумбия и Венецуела са на ръба на война

Колумбия и Венецуела отново се доближиха до военен конфликт, след като Богота обвини Уго Чавес, че дава подслон на бунтовници от колумбийската крайнолява групировка ФАРК. На специална среща на Организацията на страните от американския континент колумбийският представител показа снимки, видео и свидетелски показания за бунтовнически лагери във Венецуела. Колумбия също така ще заведе дело в Международния наказателен съд срещу висши венецуелски политици. Чавес обвини президента на Колумбия Алваро Урибе, че иска война, и отказа да пусне независими представители да удостоверят истината. Венецуелският президент твърди, че прави всичко възможно да спира терористични групи в страната. По-рано двете страни изтеглиха посланиците си. Урибе слиза от власт на 7 август и на негово място идва Хуан Мануел Сантос, който обеща да подходи по-миролюбиво към проблема и да не допусне разрастване на конфликта със съседната държава.

Изтегляне на чуждите войски от Афганистан след 2011 г.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че изтеглянето на войските на Великобритания от Афганистан може да започне най-рано от догодина, като това ще става паралелно с прехвърлянето на контрола над страната на афганистанските сили до края на 2014 г. САЩ също изразиха надежда, че ще започнат да връщат войниците си у дома от юли 2011 г. Това стана ясно на започналата в Кабул най-голяма от десетилетия насам международна конференция за Афганистан. При засилени мерки за сигурност в нея участваха представители от 70 страни, между тях държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун и бългаският министър на външните работи Николай Младенов. Домакин на събитието бе Хамид Карзай. В речта си той заяви готовност да сформира новото афганистанско правителство с международна подкрепа. Сред основните разисквани теми на срещата бяха бъдещето на Афганистан, повишаването на жизнените стандарти на населението и спазването на човешките права.

МВФ и ЕС спряха парите на Унгария

Международният валутен фонд и Европейският съюз решиха да спрат договорените траншове за Унгария по програмата за кредитиране, приета през 2008 г., която целеше да спаси страната от финансов колапс. Това стана, тъй като унгарското правителство не е взело достатъчно сериозни мерки в борбата с бюджетния дефицит. Прекратяването на преговорите означава, че Унгария няма да може да се възползва от следващи траншове от спасителния пакет, който е на стойност 25.1 милиарда долара. Подновяването на плащанията може да стане едва тогава, когато бъде приключена ревизията на напредъка по постигане на целите. Сега блокирането на разговорите може да доведе до спад в курса на форинта, тъй като не е ясно дали Унгария ще може да преодолее с кризата без чуждата финансова помощ. МВФ смята, че е необходимо страната да вземе допълнителни мерки за постигане на поетите ангажименти, а именно бюджетен дефицит от 3.8% от БВП за тази и от 3.0% през следващата година. Международният валутен фонд ще се върне за нови преговори чак през септември. "МВФ не може да ни нарежда как да постигаме бюджетните си цели", заяви твърдата си позиция унгарският премиер Виктор Орбан.

Прокуратурата обвини Красьо Черния за укриване на данъци
Софийска градска прокуратура повдигна обвинение срещу Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния, за укрити данъци в понеделник. Според обвинението той не е платил данъци в размер на 94 492 лв. в периода от началото на 2006 г. до края на 2008 г. Георгиев е с 10 хил. лв. гаранция, за да остане на свобода. Наблюдаващият прокурор по обвинението Първолета Никова съобщи, че прокуратурата е сезирала и комисията "Кушлев". По думите й разследващите са проверили три фирми, в които Красьо Черния е работил, но по отношение на доходите му от тях не са открити нарушения. 
Софийският районен съд трябваше да гледа във вторник делото за лъжесвидетелстване срещу бизнесмена, но съдът не му даде ход. По него Георгиев е обвинен за това, че е излъгал прокуратурата, че не се познава с магистрати. Срещу Красьо Черния има и още едно разследване - за търговия с влияние.
Фотограф : Надежда Чипева