Новият брой:

Бизнес седмицата

<strong>Големите ни градове вече имат собствен еврофонд</strong><br />Нов фонд с европейски пари се отваря за седем големи града в България - София, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Русе и Стара Загора. Фондът JESSICA е за устойчиво развитие на градските ареали, като в България той ще бъде контролиран от Европейската инвестиционна банка. Започва се със сравнително малка сума - общо 33 млн. евро, защото схемата включва публично-частно партньорство по проекти с възвращаемост и ще трябва време, докато местните администрации се научат как да я използват ефективно, твърдят от ЕК.<br />

Капитал

<strong>Големите ни градове вече имат собствен еврофонд</strong><br />Нов фонд с европейски пари се отваря за седем големи града в България - София, Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Русе и Стара Загора. Фондът JESSICA е за устойчиво развитие на градските ареали, като в България той ще бъде контролиран от Европейската инвестиционна банка. Започва се със сравнително малка сума - общо 33 млн. евро, защото схемата включва публично-частно партньорство по проекти с възвращаемост и ще трябва време, докато местните администрации се научат как да я използват ефективно, твърдят от ЕК.<br /> © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Цифром

869

лв. стойност на 1000 лв., инвестирани в БГ40 преди една година.

Източник: БФБ

Печалба

61

млн. лв. е реализираната от банките в България печалба през август, показват данните на БНБ. Общата печалба на сектора за периода януари - август възлиза на 462 млн. лв., което е с 19.9% по-малко спрямо година по-рано.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

1 коментар

Най-харесваните
Най-новите
Най-старите

1
:-|
тимирут' 13:02, 03 окт 10 , Неутрално
Българската банкова ситема продължава да трупа печалби и през 8-те месеца на 2010 г. независимо от кризата. Това е направо скандално на фона на огромните проблеми на реалната икономика.
Статистически се отчита намаляване на лихвите, като лихвите по депозитите намаляват по-бързо от тези по кредитите. От маржовете в банките се натрупват значителни суми, доколкото има сериозен ръст на депозитите, превишаващ ръста на кредитите. В същото време банките кредитират основно с привлечен от чужбина капитал, който се плаща при нищожни лихви от около 1-1,25 % в евро. Вътрешният ресурс пък се ползва за депозиране "овърнайт" извън страната и за спекулации на валутния пазар и на пазара на злато и платина. Падането на лихвите (с десети от процента) се компенсира вторично от банките с налагане на много по-високи такси за финансови услуги. Отчита се трайно увеличаване на дала на необслужвани, просрочени и преструктурирани (предоговорени) кредити. А в същото време банките "изнасят" печалби към майките си...
Елементарната логика сочи, че банките могат да си позволят намаляване на лихвите по кредитите. С недостатъчна точност след няколко сметчици се достига до възможно рязко релно понижение с около 3-3,25 %, което вече дава марж от лихвите по депозитите около 4 %. При положение, че нямат разходи за администриране на кредитите, тези 4 % са предостатъчни за администриране на депозитите. Ако банките се откажат от само 1/3 от "надбавката риск", може да се окаже, че това ще им намали проблемните кредити с около 50 % от масата им. Всъщност не са малко фирмите, които са на загуба точно след обслужване на кредитите си, т.е. намаляване на лихвите може да е малката стъпка, която да ги изкара "над водата". А негубещият бизнес не си преструктурира кредидите поради просрочване или необслужване, което също е в полза на банките.
Остава някой истински банкер, не мушморок като Л. Хампарцумян и подобните му, да се усети, че отказът от доходност е пътят към решаване на проблемите. После ще се подобри портфейла на банката, което пък ще подобри ефективността на кредитирането и в крайна сметка печалбата ще е по-голяма от сегашната. Една подобна стъпка ще повдигне на нивото на банковата система от сегашното на елементарни лихвари до нещо подобно на истинско банкиране...

Нередност?