Какво се случи през седмицата

Журналисти протестираха пред МВР в подкрепа на Генка Шикерова

Журналисти от различни медии и граждани се събраха на протест пред сградата на МВР в София в петък в знак на подкрепа на колегата си от сутрешния блок на bTV Генка Шикерова. Поводът беше опожаряването на автомобила на журналистката във вторник, а от полицията съобщиха, че става въпрос за умишлен палеж. Това е вторият палеж на лек автомобил на Шикерова. Първият беше през септември миналата година и от полицията все още не са открили извършителя. Протестът на журналистите беше под надслов "Да се ядосаме днес. Утре може да е късно!" и беше организиран чрез "Фейсбук". На него присъства и Генка Шикерова, която заяви, че е трогната от отношението на колегите й. Вътрешният министър Цветлин Йовчев отказа да слезе пред протестиращите журналисти и граждани. Вместо него два пъти се появи парламентарният секретар на МВР Тодор Пройчев. Той покани журналистите да излъчат 10 свои представители за разговор с министъра, но получи отказ.

Председателят на бюджетната комисия в София е бил подслушван

Председателят на бюджетната комисия в общинския съвет в София Орлин Алексиев (ГЕРБ) е бил подслушван. Това стана ясно след обясненията на председателя на ДАНС Владимир Писанчев в парламентарната подкомисия за контрол на агенцията. Той беше поканен да обясни дали справката за хората, с които е разговарял Алексиев, изтекла във factor.bg, е достоверна и дали депутатите, попаднали в нея, на свой ред също не са били подслушвани. В закритото заседание Писанчев е потвърдил автентичността на документа и че точно това копие би трябвало да се намира в МВР. Уверил е обаче, че депутатите Георги Кадиев (БСП), Георги Свиленски (БСП) и Лъчезар Иванов (ГЕРБ) не са записвани. На въпрос дали с Алексиев не са разговаряли Бойко Борисов и Делян Пеевски (ДПС) например, записани в справката под "и други", Писанчев обещал да направи проверка. Комисията ще покани и представители на МВР, за да обяснят как документът е изтекъл. Публично директорът на ДАНС не каза защо е бил подслушван Алексиев.

Филип Златанов беше осъден на 3.5 години затвор

Софийският градски съд осъди на три години и половина затвор бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Срещу него бяха повдигнати обвинения, че е прикрил проверка срещу президента Росен Плевнелиев и е забавил решенията по още два случая. Интересно е, че прокуратурата поиска по-леко наказание - тригодишна условна присъда с петгодишен изпитателен срок. Държавното обвинение твърди, че Филип Златанов е уронил престижа на комисията. Бившият председател стана популярен през лятото на 2013 г., когато на пресконференция прокуратурата прожектира повече от час избрани страници от тефтерчето му - в него имаше инициали на политици, предполагаемо от ГЕРБ - И.Ф., Ц.Ц., Б.Б. Изглеждаше, че те са се месили по различни казуси - някои да се ускорят, други да се забавят. Въпреки че досега не е ясно кой стои зад инициалите, малко след началото на скандала Искра Фидосова напусна парламента. В делото обаче тефтерчето не е сред доказателствените материали.

"Метрополитен" обяви конкурса за третия лъч на метрото

Общинското дружество "Метрополитен" започва изпълнението на третия и последен засега лъч на метрото. Компанията обяви една от най-големите поръчки в тунелното строителство - за избор на изпълнители на първия централен етап от подземната железница - между бул. "Владимир Вазов" и ул. "Житница" в кв. "Красно село". Целият лъч, който ще бъде дълъг 16.5 км с 19 метростанции, се очаква да бъде завършен до 2018 г. По предварителни оценки само стойността на обявеното подземно съоръжение ще надхвърли 400 млн. лв., а на целия метродиаметър – 1.4 млрд. лв. Столичната община отново разчита за финансиране на европейската оперативна програма "Транспорт". Към 29 май, когато изтича и срокът за оферти, ще станат ясни потенциалните кандидати за първия етап от отсечката. Победителят ще бъде предложилият най-ниска цена.

Депутатите финално ограничиха чужденците на пазара на земя

Депутатите от 42-то Народно събрание приеха две спорни промени в закона за собственост на земеделска земя тази седмица. Първо, окончателно ограничиха чужденците в правото им кога могат да придобиват земя. След злополучния мораториум за покупката на земи от чужденци, отменен от Конституционния съд, депутати от БСП начело с председателя на парламентарната комисия по земеделие Светла Бъчварова, внесоха поправки, изискващи уседналост от поне три години за купувачите на ниви. Тази седмица в крайна сметка с помощта на "Атака" тези ограничения бяха приети, като срокът за уседналост дори бе увеличен на пет години. Второ, депутатите почти единодушно - само седем "въздържали се" и нито един против от присъстващите в зала, одобриха окончателно предложената от депутата от ДПС от района на Пловдив Тунджай Наимов държавна земеделска земя да се купува не само с поименни компенсационни бонове, но и с другите компенсаторни инструменти, които в момента са съсредоточени в един ограничен кръг местни икономически субекти. Освен това приеха и предложението 20% от цената на земята да се заплаща в брой.

Парламентът одобри промени в полза на "Газпром"

Въпреки че заобикалят правилата на ЕС, парламентът прие на първо четене промените в Закона за енергетиката, които позволяват на проекта за "Южен поток" да го направи. С внесените от депутатите от БСП Явор Куюмджиев и Таско Ерменков текстове се дава ново определение за "морски газопровод". Целта е морската част на "Южен поток", която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), да има правен статут, все едно че не стъпва на европейска територия, и по този начин да заобиколя европейските правила за достъп до тръбата на трети страни, т.е. на доставчици на газ, различни от собственика й "Газпром". С тази поправка реално българският парламент гласува в полза на руската компания и на самата Русия, които са основните заинтересовани газопроводът да се случи. В петък промените минаха със 115 гласа "за" на БСП, ДПС и "Атака".

Русия изтегли военния си представител в НАТО

Русия отзова най-високопоставения си военен представител в НАТО за консултации в Москва, съобщи агенция Reuters. Изтеглянето на ген. Валери Еневич идва, след като НАТО взе решение да прекрати сътрудничеството си с Русия заради кризата около анексирането на Крим. "Не виждаме как можем да продължим с обичайното си военно съдействие с НАТО", съобщи пред РИА "Новости" руският заместник-министър на отбраната Анатолий Антонов. "Решихме да изтеглим най-висшия си военен представител в НАТО в Москва, за да се консултираме с него." Кремъл продължава да настоява за отговор от алианса за действията му в Източна Европа, след като НАТО обяви, че ще засили присъствието си в източните си страни членки. НАТО отрече да е нарушавал споразумение с Русия с увеличаването на силите си в Източна Европа и от своя страна обвини Москва, че с окупирането на Крим е "нарушила всички принципи и международни задължения, които е поела".

Силен вторичен трус стресна Чили

Силно земетресение с магнитуд 7.6 разтърси северната част Чили в сряда през нощта. Епицентърът е бил на 23 км от пристанището Икике, на относително малка дълбочина от 20 км, съобщи Геофизическият институт на САЩ. Това бе най-големият от серията вторични трусове след мощното земетресение с магнитуд 8.2 ден по-рано, което причини смъртта на шестима души, разрушаването на 2600 къщи и доведе до масова евакуация. Бе издадена и тревога за вълни цунами в Чили и Перу, но по-късно бе вдигната. Сред евакуираните беше и чилийският президент Мишел Бачелет. Чилийските власти съобщиха, че няма сведения за жертви и разрушения след силния вторичен трус. Чили е една от страните в света, които са най-застрашени от подобни бедствия заради повишената сеизмична активност. През февруари 2010 г. страната бе ударена от мощно земетресение с магнитуд 8.8 по Рихтер, последвано от цунами, като жертвите бяха над 700 души.

Европарламентът гласува за отпадане на роуминга до 2015 г.

Таксите за роуминг на телекомуникационния пазар да отпаднат след 15 декември 2015 г., гласува Европейският парламент в четвъртък. Съгласно приетите правила обаждането, SMS-ите или изпращането на имейл през мобилен телефон от чужбина в рамките на ЕС ще струва точно толкова, колкото и у дома. "Ето това очакват гражданите на ЕС. Всички вярваме, че това е мисията на ЕС — да се премахват ограниченията, така че животът ни да става по-лесен и по-евтин", заяви еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус. Евродепутатите гласуваха също интернет доставчиците повече да нямат право да блокират или забавят сайтове и услуги на своите конкуренти. За да влезе в сила, пакетът от правила за телекомуникационния пазар трябва да получи и одобрението на страните членки. Оценките показват, че наличието на бариери на телекомуникационния пазар причинява разходи за Европа на стойност 0.9% от брутния вътрешен продукт годишно, или около 110 млрд. евро.