С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 2 сеп 2014, 17:08, 4118 прочитания

Коментари "Капитал Daily": 2 септември

Валенки върху кръст; "Това е война, глупако!"; Проблемът на проблемите

Капитал | Капитал Daily
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

[[linkdosie]]Анализ
Валенки върху кръст

От текст на Драгомир Иванов в dnevnik.bg

Колкото повече немислими до скоро събития настъпват в руско-украинската война, толкова по-често се сещам за една популярна сентенция, приписвана на италианския писател Игнацио Силоне: "Когато фашизмът един ден се завърне, той няма да каже: "Аз съм фашизмът!" Не, той ще каже: "Аз съм антифашизмът!"


Но въпреки поголовната информационна война, съпътстваща истинската - чието съществуване повече не може да се премълчава или замаскира с евфемизми - съществуват въпроси с еднозначен отговор и никаква относителност. Кой в крайна сметка насилствено присъедини Крим, инсценирайки референдум през март под дулата на "зелените човечета"?

Москва прави всичко възможно да манипулира фактите, но те не могат да се скрият или забравят. Ето нещо интересно от доклад от април за състоянието на жителите на Крим, изготвен от Съвета по развитието на гражданското общество и човешките права към руския президент: "По мнението на практически всички запитани специалисти и граждани в Крим за присъединяването към Русия са гласували 50-60% от избирателите при обща активност от 30-50%." Или казано с други думи, присъединяването към Русия е одобрено от минимум 15% - максимум 30% от жителите на полуострова. Доста различно от официално прогласения от Москва резултат от 96.77%, нали?

И кой подпали Донецка и Луганска област, дестабилизира половин Украйна, извърши агресия срещу северна държава и не спира да говори за измислената Новорусия и нуждата от обединяване на етническите руснаци под едно (постсъветско) крило? А в същото време се представя за гълъб, носещ маслинова клонка?



Паралелите с навечерието на Втората световна война изникват неминуемо, а аналогията между Данциг и Крим е много лесно проследима. След печалното Мюнхенско споразумение от 1938 г. и подялбата на Чехословакия Хитлер прави всичко възможно, за да посегне към Полша - и успява на 1 септември 1939 г. след повече от половин година провокации, инсценирани гранични конфликти и пропагандна "загриженост" за съдбата на германското население в свободния град Данциг и в т.нар. Коридор. И, разбира се, след подписването на пакта "Рибентроп-Молотов" на 23 август същата година.
Да не забравяме освен това, че президентът Путин многократно отричаше присъствието на руски войски на Крим и - както и сега с Източна Украйна - повтаряше, че това били "местни сили за самоотбрана". А месец след референдума и фактическата анексия съвсем спокойно оповести: "Зад силите за самоотбрана на Крим стояха, разбира се, наши военнослужещи." Сега слушаме същото - че няма никакви руски войници в Украйна.

Кога ли обаче ще дойде поредното арогантно признание - в стил ни лук ял, ни мирисал - че, разбира се, зад "сепаратистите" стояли руски военни? Вероятно след задаваща се решителна битка за Мариупол. "Ако не успеят да изтласкат украинците назад, ще започне истинската война - с включването на авиацията и вкарването на десетки хиляди руски военнослужещи", посочва наблюдателят на "Новая газета" Павел Фелгенхауер.

Според него за Русия е абсолютно неприемливо да се стигне до военен разгром на т.нар. Новорусия - а в последно време всичко вървеше натам. Затова Путин няма друг начин да го предотврати, освен рязко да увеличи руското военно присъствие там, което видяхме на 28 август. Стратегическата му цел е устойчиво примирие, но за него е нужно постигането на военен баланс на бойното поле: отблъскване на украинските сили от Донецк и Луганск и "закръгляване" на територията, която контролират "бунтовниците".
 
А паралелно с това, струва ми се, върви и нещо друго. Погледнете картинката. Валенките са вече нахлузени върху православния кръст. И всеки миг могат да поемат по пътя на запад.


Позиция

"Това е война, глупако!"


От текст на Гари Каспаров - понастоящем председател на базирана в Ню Йорк фондация за човешки права - за сп. Time

Речникът на малодушие, излъчван от Берлин и Вашингтон днес, е не по-малко позорен от пропагандата на Путин, която казва на черното бяло. Лъжите на Путин са очевидни и очаквани. Европейските лидери и Белият дом обаче дори с по-голямо желание от Кремъл се преструват, че този конфликт е локален и не изисква нищо повече от неясни обещания от безопасно разстояние. Както Джордж Оруел пише в едно есе: "Ако мисълта корумпира езикa,  езикът може също да корумпира мисълта."
Гари Каспаров


Украинският президент Петро Порошенко тъкмо се срещна с президента на САЩ във Вашингтон, но последващото изявление на Барак Обама не показа признаци, че е готов да се осъзнае реалността. Генеричните пожелания за "мобилизиране на международната общност" бяха достатъчно лоши преди шест месеца. Да ги слушаме как се повтарят, докато украински градове падат пред руските войски, е пародия. Може би Порошенко трябва да отговори на небрежния гардероб на Обама с тениска с надпис "Това е война, глупако!".

САЩ, Канада и дори Европа отговориха на агресията на Путин, вярно е, но винаги са с няколко хода назад. Докато е лесно, докато Путин се движи от победа към победа без съпротива, той придобива все по-голяма подкрепа. Олигарсите, които може и да оказвали натиск на Путин в началото на украинското му приключение, сега са военнопрестъпници и връщане назад няма.

Както винаги, когато става въпрос за спиране диктатори, всяко забавяне покачва цената. Западните лидери не бяха съгласни с потенциалните разходи, които биха изисквали действия в Украйна, но само за да се сблъскат с добре известен исторически факт: че реалните разходи на бездействието са винаги по-високи. Сега единствените останали опции са рискови и трудни, и все пак трябва да се опита. Най-добрата причина да бъде спрян Путин днес е брутално проста: утре ще бъде само по-трудно.


Блог

Проблемът на проблемите

От текст на Магдалина Генова от "Блогът на Нервната акула"

Този текст може спокойно да се казва "Проблемът с КТБ", "Проблемът със здравеопазването", "Проблемът с националната сигурност" и всякакъв друг проблем, но всички тези проблеми са част от общата картина, в която проблемите раждат нови проблеми.

Държавата е в състояние на свободно падане след фиаското с назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, грандиозния провал на БСП-ДПС, краха на модела КТБ, бежанска криза, политическа криза, природните бедствия, довели до жертви често поради безхаберие и неадекватност, влошаващата се външнополитическа обстановка.
Подалото оставка правителство откровено работеше за чужди интереси, като поставяше под риск ключови сектори. Предполагаше се, че служебното правителство ще заработи за предотвратяване на тези рискове, но бързо възникнаха съмнения за независимостта на част от кабинета, а случилото се с "Визия 2020" – преработване на частта за рисковете от Русия, засили опасенията, че този кабинет няма да укрепи държавата. А реакцията на готвещата се да управлява ГЕРБ говори, че не можем да очакваме политика на прозрачност, отстояване на националните интереси и защита на суверенитета спрямо Русия.

Междувременно неадекватността с КТБ продължава – тотален, умишлен отказ на всички възможни институции да работят за разкриване на истината, за санкции за виновните  и за решение на проблема, което няма да е в ущърб на данъкоплатците. Вместо това чуваме искания за външни заеми от 10 милиарда, и то от хора, по време на чието управление моделът КТБ - Василев - Пеевски достигна най-големия си разцвет. Запушването на дупка, изкопана със съучастието на няколко поредни правителства с многомилиарден заем, ще отложи отново за бъдеще неизвестно повишаването на пенсиите, подобряването на здравеопазването и какво ли още не. И това е урок, който не беше научен, въпреки че плащаме вече 25 години заемите на тодорживковата клика, на жанвиденовия крах и сега на поредния погром, акуширан доброволно от БСП, ГЕРБ, ДПС, "Атака" и знайни и незнайни облагодетелствани лица.

В този контекст случващото се в момента в държавата е повод за много страхове, които консолидират, от една страна, електората, който смята, че е нужна "силна ръка" и са готови да залитат след нереалистични обещания, от друга, бута носталгиците към проруското, което обещава връщане на статуквото от 70-те, когато "имаше сигурност", макар и на цената на свободата. И макар не "национална". Въпреки че носталгията е изкуствено раздута, заплахата е обърната на 180 градуса, а страхът е любимият инструмент на диктатурата.
Важно е да разберем, че промяна, общ интерес, национална сигурност, суверенитет, общо бъдеще означават да се научим да работим заедно. Иначе страхът няма да си тръгне, а проблемът, който създава проблемите, ще продължи да моделира битието.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Милиони хора в Югоизточна Азия посрещнаха китайската Лунна година

27 яну 2020, 949 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Земетресение от 6.8 в Източна Турция взе жертви и срути сгради

25 яну 2020, 1636 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
Вечерни новини: 2 септември

И служебният министър скри кореспонденцията за "Южен поток". Иво Прокопиев осъди "Телеграф". Петко Арнаудов е подал оставка от горското стопанство в Царево, но е преназначен в Приморско

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

20 въпроса: Блажка Димитрова

Един от основните двигатели зад сдружението "Нулев отпадък - България" и създателка на първия отдаден на каузата ресторант у нас

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10