Новото правителство
Какво можем да очакваме от огласените мерки
От анализ на Светла Костадинова в седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика
Приоритетите в програмната декларация на новосформираното правителство бяха представени като "ясен и точен ангажимент" на подписалите я. Тя е плод на тежки консултации между разнообразни интереси, но все пак очаквахме да има по-голяма последователност като проблеми, цели и решения. Част от приоритетите са посочени ясно, други са второ- и третостепенни недобри решения, а трети нямат много общо с настоящите предизвикателства. Заради необходимостта от правителство може да се погледне донякъде снизходително на някои нелогични мерки в програмата.
Ако заявеното въвеждане на "задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове" наистина стане факт, поне половината от идеите в програмната декларация няма да се осъществят, защото за някои анализът би показал, че ползите ще са много по-ниски от разходите, а други няма да получат подкрепа при общественото обсъждане. Въпросът е правилото за оценка на въздействието да се въведе бързо, включително за актовете на парламента.
Преминавайки през отделните политики в декларацията, можем да откроим три основни групи.
1. Политики, които биха увеличили шансовете за растеж. Най-важните:
Определяне на приоритети и икономическо и бюджетно планиране
Електронно управлениеИзготвяне на функционален анализ на МВР с цел оптимизиране на дейността на министерството
2. Мерки със силна вероятност за корупционно харчене през обществени поръчки за близки фирми:
Подкрепа за износителите и иновативните фирми
Създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства Решителна държавна подкрепа на туризмаОрганизирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост
3. Неясни мерки за системи, които поглъщат повече от половината публичен ресурс и се провалят в постигнатите резултати:
Пенсионна реформа
Енергетика
Отговорността за прилагането на мерките от първата група е чисто политическа. За втората ще има натиск от групи със специални интереси и от хора, които вярват, че държавата трябва да е предприемач и мениджър. За третата нямаме прогноза. Досега надеждите винаги са били големи, разочарованията са огромни, а цената, която плащаме – непосилна.
KLETA четвърта власт
От интервю с Крум Благов за резултатите от актуално проучване на фондация "Репортер" във factor.bg
Политиците имат много лостове, с които да притиснат редакциите. Получава се парадокс – медиите обичат публично да говорят, че са четвърта власт и коректив на управляващите, а всъщност чакат пари от тях. В момента държавата е най-големият рекламодател. Тя разпределя и средствата по европейски проекти и ги получават само послушните.
Другият най-разпространен начин за натиск е отказът да се дава информация на определени медии или журналисти. Установихме случаи, при които министри публично са заявявали, че няма да дадат интервю за еди-кой си вестник, защото е "опозиционен". Или пък на "враждебните" медии се дава информация единствено по Закона за достъп до обществена информация.
В голяма вестникарска групировка след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на журналистите е било наредено да трият отрицателните коментари във форумите. А кмет на голям град се е опитал да спре местен седмичник, като заплашил собственика на местната най-голямата разпространителска верига, че ще му отнеме пунктовете за продажба, ако предлага в обектите си този вестник. И този кмет сега е депутат в новия парламент!
Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Много хора вече не се информират от тях, защото знаят, че са контролирани. А каква е ползата от телевизии, радиа и вестници, на които никой не вярва?
Освен нездравословното обслужване на властта друга тъмна страна на българските медии е корупцията, практикувана на три равнища. На журналистите се обещават малки суми или дребни облаги, за да представят рекламни акции като информация. На главните редактори се плащат пет- и шестцифрени суми за "добро отношение". А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за "цялостна ориентация на медията" в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева. Случаят е документиран и беше потвърден пред нас.
2 коментара
Ханке е много прав, и докога ще е така!?
"...смъртоносен коктейл от частни лица със сенчеста репутация, примесени с политици, на които изобщо не може да се има доверие".
И ние сме дали нещо на света. Тази формула, господин Ханке, е побългарена. По тези ширини звучи така: смъртоносен коктейл от оперативно интересни лица с криминална репутация, които стават политици.