С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 9 ное 2014, 16:16, 1935 прочитания

Коментари "Капитал Daily": 9 ноември

Какво можем да очакваме от огласените мерки на новото правителство; KLETA четвърта власт; Българският "смъртоносен коктейл"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Новото правителство
Какво можем да очакваме от огласените мерки


От анализ на Светла Костадинова в седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика

Приоритетите в програмната декларация на новосформираното правителство бяха представени като "ясен и точен ангажимент" на подписалите я. Тя е плод на тежки консултации между разнообразни интереси, но все пак очаквахме да има по-голяма последователност като проблеми, цели и решения. Част от приоритетите са посочени ясно, други са второ- и третостепенни недобри решения, а трети нямат много общо с настоящите предизвикателства. Заради необходимостта от правителство може да се погледне донякъде снизходително на някои нелогични мерки в програмата.


Ако заявеното въвеждане на "задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове" наистина стане факт, поне половината от идеите в програмната декларация няма да се осъществят, защото за някои анализът би показал, че ползите ще са много по-ниски от разходите, а други няма да получат подкрепа при общественото обсъждане. Въпросът е правилото за оценка на въздействието да се въведе бързо, включително за актовете на парламента.

Преминавайки през отделните политики в декларацията, можем да откроим три основни групи.

1.
Политики, които биха увеличили шансовете за растеж. Най-важните:

Определяне на приоритети и икономическо и бюджетно планиране
Електронно управление
Намаляване на режимите
Ограничаване на монополите
Финансова стабилност и консолидация
Нисък бюджетен дефицит и публичен дълг
Запазване на валутния борд
Преразпределение през бюджета до 39% от БВП
Финансова децентрализация
Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор
Предложенията за реформа в системата на управление на еврофондовете
Подобряване на функционалността на държавната администрация
Индивидуални оценки на социално слаби граждани с цел  възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост
Деинституционализация и развитие на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа
Повечето намерения в образованието
Повечето намерения за подобряване на публичната среда
Изготвяне на функционален анализ на МВР с цел оптимизиране на дейността на министерството



2.
Мерки със силна вероятност за корупционно харчене през обществени поръчки за близки фирми:

Подкрепа за износителите и иновативните фирми
Създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства
Решителна държавна подкрепа на туризма
Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд
Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия
Насърчаване на конкурентоспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите
Преференциално подпомагане на млади фермери, дребни производители и производители, които създават работни места
Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост

3.
Неясни мерки за системи, които поглъщат повече от половината публичен ресурс и се провалят в постигнатите резултати:

Пенсионна реформа
Здравна политика
Енергетика

Отговорността за прилагането на мерките от първата група е чисто политическа. За втората ще има натиск от групи със специални интереси и от хора, които вярват, че държавата трябва да е предприемач и мениджър. За третата нямаме прогноза. Досега надеждите винаги са били големи, разочарованията са огромни, а цената, която плащаме – непосилна.

Медиите в България

KLETA четвърта власт


От интервю с Крум Благов за резултатите от актуално проучване на фондация "Репортер" във factor.bg


Фотограф: Анелия Николова


Политиците имат много лостове, с които да притиснат редакциите. Получава се парадокс – медиите обичат публично да говорят, че са четвърта власт и коректив на управляващите, а всъщност чакат пари от тях. В момента държавата е най-големият рекламодател. Тя разпределя и средствата по европейски проекти и ги получават само послушните.
Другият най-разпространен начин за натиск е отказът да се дава информация на определени медии или журналисти. Установихме случаи, при които министри публично са заявявали, че няма да дадат интервю за еди-кой си вестник, защото е "опозиционен". Или пък на "враждебните" медии се дава информация единствено по Закона за достъп до обществена информация.

В голяма вестникарска групировка след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на журналистите е било наредено да трият отрицателните коментари във форумите. А кмет на голям град се е опитал да спре местен седмичник, като заплашил собственика на местната най-голямата разпространителска верига, че ще му отнеме пунктовете за продажба, ако предлага в обектите си този вестник. И този кмет сега е депутат в новия парламент!
Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Много хора вече не се информират от тях, защото знаят, че са контролирани. А каква е ползата от телевизии, радиа и вестници, на които никой не вярва?

Освен нездравословното обслужване на властта друга тъмна страна на българските медии е корупцията, практикувана на три равнища. На журналистите се обещават малки суми или дребни облаги, за да представят рекламни акции като информация. На главните редактори се плащат пет- и шестцифрени суми за "добро отношение". А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за "цялостна ориентация на медията" в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева. Случаят е документиран и беше потвърден пред нас.


Огледало

Българският "смъртоносен коктейл"

От публикация в NYTimes за фалита на КТБ

КТБ отдавна е смятана за финансов брокер на елита в България и нейното рухване хвърля светлина върху връзката между бизнеса и политиката в най-бедната страна в ЕС.
През 2000 г. КТБ беше една от най-малките български банки, която в следващите години се разрастваше със скоростта на метеорит, радвайки се на вниманието на българския политически и корпоративен естаблишмънт. Голяма част от управляващите, както и от държавните компании, начело с най-големите в енергетиката, вложиха средствата си в нея.
"КТБ беше забъркана с политическата власт и това й помогна да нарасне толкова бързо. Но това нарастване не е било солидна основа, банката просто е прилагала корупционни практики", посочва икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество-София".

Фалитът на КТБ може да доведе до съдебни искове към държавата от големите вложители, чиито депозити не са гарантирани, и от акционерите, които миналата седмица отново предупредиха българските власти за последиците от такова развитие.
Професорът по икономика в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор Стив Ханке, който е запознат с процесите в България, коментира по-рано, че случилото се с КТБ е част от модела, който страната е възприела след падането на комунизма през 1989 г. Той определя този модел като "смъртоносен коктейл от частни лица със сенчеста репутация, примесени с политици, на които изобщо не може да се има доверие". "И всичко това винаги завършва със сълзи", допълва Ханке.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня Снимка на деня

Коледното дърво пред The Rockefeller Center в Ню Йорк, САЩ

15 дек 2019, 298 прочитания

Топ 5 от "Капитал": Ще се реформира ли прокуратурата, кой взе 3.4 млрд. лв. за пътища 2 Топ 5 от "Капитал": Ще се реформира ли прокуратурата, кой взе 3.4 млрд. лв. за пътища

Задава ли се революция с електробуси, кои са най-големите комуникационни агенции в България, какво се случва на офис пазара в Букурещ

14 дек 2019, 1610 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
Вечерни новини: 9 ноември

България получи отсрочка за доплащането към бюджета на ЕС до 1 септември 2015 г.; Ясен ангажимент към спешно завършване на електронното здравеопазване обеща новият министър на здравеопазването Петър Москов; Представители на туристическия бранш се обявиха против непрозрачните назначения в администрацията; Берлин отбеляза 25 години от рухването на стената

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10