Коментари "Капитал Daily": 9 ноември

Новото правителство
Какво можем да очакваме от огласените мерки

От анализ на Светла Костадинова в седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика

Приоритетите в програмната декларация на новосформираното правителство бяха представени като "ясен и точен ангажимент" на подписалите я. Тя е плод на тежки консултации между разнообразни интереси, но все пак очаквахме да има по-голяма последователност като проблеми, цели и решения. Част от приоритетите са посочени ясно, други са второ- и третостепенни недобри решения, а трети нямат много общо с настоящите предизвикателства. Заради необходимостта от правителство може да се погледне донякъде снизходително на някои нелогични мерки в програмата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ако заявеното въвеждане на "задължителна предварителна оценка на въздействието на законодателните и нормативните актове" наистина стане факт, поне половината от идеите в програмната декларация няма да се осъществят, защото за някои анализът би показал, че ползите ще са много по-ниски от разходите, а други няма да получат подкрепа при общественото обсъждане. Въпросът е правилото за оценка на въздействието да се въведе бързо, включително за актовете на парламента.

Преминавайки през отделните политики в декларацията, можем да откроим три основни групи.

1. Политики, които биха увеличили шансовете за растеж. Най-важните:

Определяне на приоритети и икономическо и бюджетно планиране
Електронно управление
Намаляване на режимите
Ограничаване на монополите
Финансова стабилност и консолидация
Нисък бюджетен дефицит и публичен дълг
Запазване на валутния борд
Преразпределение през бюджета до 39% от БВП
Финансова децентрализация
Политическо решение за включване на България в Европейския банков надзор
Предложенията за реформа в системата на управление на еврофондовете
Подобряване на функционалността на държавната администрация
Индивидуални оценки на социално слаби граждани с цел  възможност за социалното им включване и осигуряване на заетост
Деинституционализация и развитие на социалните услуги за деца с увреждания и за деца, лишени от родителска грижа
Повечето намерения в образованието
Повечето намерения за подобряване на публичната среда
Изготвяне на функционален анализ на МВР с цел оптимизиране на дейността на министерството

2. Мерки със силна вероятност за корупционно харчене през обществени поръчки за близки фирми:

Подкрепа за износителите и иновативните фирми
Създаване на инвестиционен фонд за високотехнологични производства
Решителна държавна подкрепа на туризма
Нови възможности за финансиране на инвестиционни проекти и стартиращи предприятия чрез ББР или инвестиционен фонд
Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия
Насърчаване на конкурентоспособни земеделски стопанства и преработвателни предприятия с оглед осигуряване на по-евтина и по-качествена храна за потребителите
Преференциално подпомагане на млади фермери, дребни производители и производители, които създават работни места
Организирана маркетингова и рекламна държавна политика за традиционните ни уникални продукти на преработвателната промишленост

3. Неясни мерки за системи, които поглъщат повече от половината публичен ресурс и се провалят в постигнатите резултати:

Пенсионна реформа
Здравна политика
Енергетика

Отговорността за прилагането на мерките от първата група е чисто политическа. За втората ще има натиск от групи със специални интереси и от хора, които вярват, че държавата трябва да е предприемач и мениджър. За третата нямаме прогноза. Досега надеждите винаги са били големи, разочарованията са огромни, а цената, която плащаме – непосилна.

---

Медиите в България
KLETA четвърта власт

От интервю с Крум Благов за резултатите от актуално проучване на фондация "Репортер" във factor.bg

Фотограф: Анелия Николова

Политиците имат много лостове, с които да притиснат редакциите. Получава се парадокс – медиите обичат публично да говорят, че са четвърта власт и коректив на управляващите, а всъщност чакат пари от тях. В момента държавата е най-големият рекламодател. Тя разпределя и средствата по европейски проекти и ги получават само послушните.
Другият най-разпространен начин за натиск е отказът да се дава информация на определени медии или журналисти. Установихме случаи, при които министри публично са заявявали, че няма да дадат интервю за еди-кой си вестник, защото е "опозиционен". Или пък на "враждебните" медии се дава информация единствено по Закона за достъп до обществена информация.

В голяма вестникарска групировка след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на журналистите е било наредено да трият отрицателните коментари във форумите. А кмет на голям град се е опитал да спре местен седмичник, като заплашил собственика на местната най-голямата разпространителска верига, че ще му отнеме пунктовете за продажба, ако предлага в обектите си този вестник. И този кмет сега е депутат в новия парламент!
Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Много хора вече не се информират от тях, защото знаят, че са контролирани. А каква е ползата от телевизии, радиа и вестници, на които никой не вярва?

Освен нездравословното обслужване на властта друга тъмна страна на българските медии е корупцията, практикувана на три равнища. На журналистите се обещават малки суми или дребни облаги, за да представят рекламни акции като информация. На главните редактори се плащат пет- и шестцифрени суми за "добро отношение". А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за "цялостна ориентация на медията" в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева. Случаят е документиран и беше потвърден пред нас.

---

Огледало
Българският "смъртоносен коктейл"

От публикация в NYTimes за фалита на КТБ

КТБ отдавна е смятана за финансов брокер на елита в България и нейното рухване хвърля светлина върху връзката между бизнеса и политиката в най-бедната страна в ЕС.
През 2000 г. КТБ беше една от най-малките български банки, която в следващите години се разрастваше със скоростта на метеорит, радвайки се на вниманието на българския политически и корпоративен естаблишмънт. Голяма част от управляващите, както и от държавните компании, начело с най-големите в енергетиката, вложиха средствата си в нея.
"КТБ беше забъркана с политическата власт и това й помогна да нарасне толкова бързо. Но това нарастване не е било солидна основа, банката просто е прилагала корупционни практики", посочва икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество-София".

Фалитът на КТБ може да доведе до съдебни искове към държавата от големите вложители, чиито депозити не са гарантирани, и от акционерите, които миналата седмица отново предупредиха българските власти за последиците от такова развитие.
Професорът по икономика в университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор Стив Ханке, който е запознат с процесите в България, коментира по-рано, че случилото се с КТБ е част от модела, който страната е възприела след падането на комунизма през 1989 г. Той определя този модел като "смъртоносен коктейл от частни лица със сенчеста репутация, примесени с политици, на които изобщо не може да се има доверие". "И всичко това винаги завършва със сълзи", допълва Ханке.