Коментари Daily - 15 февруари: След споразумението в Минск - време е за съпротива със зъби и нокти

След споразумението в Минск
Време е за съпротива със зъби и нокти

От коментар на Деян Кюранов в "Дневник"

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След споразумението от четвъртък (12 февруари) времето на прогнозите свърши. Дойде времето на изводите.

1. Украйна е изоставена от Запада

"Ние няма да рискуваме Трета световна война заради някаква си Украйна." Украйна, която до вчера беше "от нас", днес вече не е. Не е и "от тях" – докато удържи. Оставена на съдбата си, т.е. на Русия, няма да удържи дълго. Споразумения като това удължават агонията – докато не бъдат нарушени. Ще бъдат нарушени, когато Русия реши. Западът пак ще убеждава Украйна да отстъпи нови земи "заради новите реалности" и т.н., докогато Русия определи. Тогава ще има стабилност, но няма да има Украйна. Ще има фасадна държава-покрайнина под руски контрол.



2. Вече се е случвало

Путин като един умъдрен от историята Хитлер не иска целия свят – иска си само Съветския съюз и най-много още някои парчета от соцлагера, които си му се полагат. Да си припомним кое докара до Втората световна война - нахлуването му във Франция. Не навлизането в Рейнската област, не аншлусът на Австрия, не Судетите, които му бяха дадени от Запада със споразумение, което според подписалия го английски "супердипломат" било осигурило на Англия "мир с чест". Останалата Чехословакия Хитлер си взе сам, раздели си Полша със Съветския съюз и започна "странната война", в която Франция и Англия месеци наред стояха от едната страна, а Германия - от другата, и не стреляха.
Ако Хитлер не беше нахлул във Франция, щяха да поседят още малко, да обяснят на полското емигрантско правителство в Лондон, че те, значи, са си изпълнили задължението да бранят Полша като себе си, но нали те не са нападнати и не трябва да бранят себе си, следователно не трябва да бранят и Полша... Някои му викат дипломация.

Е, Путин са надява, че ако не започне пряко война със "старите демокрации", ще си вземе "полагаемото" и ще му се размине. Защото "старите" няма да се бият заради "новите".

3. Ще бъде изоставена и България

Някои ще кажат - България има "Параграф 5" (атаката срещу една държава се приема като атака срещу всички по договора за НАТО - бел. ред.). Както знаем обаче – и слава Богу! – той никога не е бил опитван на практика. И очевидно е ръждясал. А шансът за бъде опитан заради България след прецедента с Украйна е практически равен на нула. И дотук с натовския щит.

4. Какво трябва да направи България

За да не протегне ръка и към България, Русия трябва да е убедена, че ще срещне съпротива със зъби и нокти. Разбира се, ще имаме нужда от помощта и на НАТО, и на ЕС, но да помагат в НАШАТА борба, не да се борят вместо нас. Ние трябва сами да поемем отговорността за собствената си независимост. След украинската трагедия от четвъртък лесно вече няма.
Трябва се отървем от руския си комплекс от XIX век, защото политика с него в XXI не се прави. Особено когато трябва да даваш отпор. Трябва да започнем да говорим за това, да се караме, но да извадим роба от себе си на бял свят. Трябва и да започнем да прилагаме законодателството за държавна измяна и работа против националните интереси. Защото днес - когато Украйна е оставена сама и същото очаква и нас – постъпки, пренебрежими вчера, утре ще бъдат престъпни.

Русия може да реши да протегне един "език" до сърцето на Европа – съставен от проблемна Турция, меркантилна Гърция, комплексирана България, объркана Македония, безумна Сърбия и вироглава Унгария. Достатъчно й е те да са готови да гледат към нея не по-малко, отколкото към "бюрократичния Брюксел". Това, което вчера би изглеждало като параноична хрумка, днес е вероятен сценарий. Затова и хора, които довчера можеха да бъдат таксувани като политически луди, почват да действат като национални предатели - без значение от любов или за пари.

---

Стопанска политика 
Вредните идеи за адвокатурата 

От коментар на Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Стихийно, с неприлична бързина и без изискваните обсъждания и оценка на въздействието в парламента беше внесен законопроект с вредни идеи за изменение на закона за адвокатурата. Според сегашния чл. 32 местен и европейски адвокат "има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент". Това е частна обществена функция на адвоката. 
С една нова алинея на същия член функцията на адвоката от частна става публична: той ще "удостоверява" и "проверява" подписи и документи.  Тази проекторазпоредба гласи: "[адвокатът] ... удостоверява подписите на частни документи и договори, които не подлежат на вписване, подписите и съдържанието на пълномощни по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите [ЗЗД], както и верността на преписи и извлечения от книжа и документи по ред, определен от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет." Нужни са няколко пояснения:

• проверката и удостоверяването на документи, подписи и пълномощни е основание на доверието между страните по всеки договор. Затова е важно проверяващите да не са в конфликт на интереси, т.е. да извършват това по занятие

• според споменатия чл. 37 от ЗЗД това е занятие на нотариусите
• новата функция на адвокатите ще е предмет на саморегулиране от самите адвокати, а най-вероятно министърът изобщо не е питан за приписаната му нова функция
• когато адвокатите започнат изпълнение на новата си функция, те ще се окажат в (потенциален) конфликт на интереси, защото ще имат право да проверяват документи и договори на две и повече страни по сделки и договори.

Това ще оскъпи процеса на изпълнение на договорите поради няколко обстоятелства:

• хонорарите на адвокатите са по-високи от тарифите на нотариусите
• около 600-те нотариуса са контролирани от страните по сделките, от банките (които обикновено работят с познати реномирани нотариуси), от гилдията и от министъра на правосъдието. След няколкото известни злоупотреби на нотариуси (както впрочем и след неизвестните) гилдията е прочистена от тях, а и няма интерес такива да се появяват
• адвокатите са приблизително 14 000 и много трудно могат да бъдат контролирани от гилдията, поради възможния конфликт на интереси те не могат да бъдат контролирани и от страните по сделките и договорите, а на министъра на правосъдието изобщо не му е работа да се меси в частни договори
• нотариусите са обучени да проверят и удостоверяват, адвокатите - само донякъде, защото работата им е друга
• доверието между страните по договорите и сделките е обществен капитал, но то е и чупливо - когато се наруши, отрицателните последици са трудно изчислими.

Очевидно е, че замисълът на законопроекта е да изземе бизнес от нотариусите и да го прехвърли на адвокатите. Онези, които нямат много работа, ще се заемат веднага с тях. И в резултат частната защитна функция на адвокатите може да бъде дискредитирана в сериозна степен.

---

В какво е въпросът 
Държавата е заложник на службите 

Въпросът не е в смяната на началниците. Разбирам изкушението на колегите да подменим кадрите в службите. Резките промени обаче ще разклатят тези служби, а това ще внесе недоверие и страх в обществото. Като нищо до 2-3 месеца ще имаме нов полицейски или шпионски скандал и отново ще влезем в стария цикъл на дестабилизация на държавата. 
Изключително ценя мнението на Радан Кънев и на Атанас Атанасов, готов съм да се посъветвам с тях по всеки въпрос. Но ултимативен тон няма да приема от когото и да било. Достатъчно компромиси съм направил за коалицията, за да не се отчете колко съм диалогичен.

Премиерът Бойко Борисов в интервю пред в. "Преса"

Коментар+
Причината е страх от разработките

Обединяването на ГДБОП с Националната служба за сигурност даде възможност да се проникне в масива от информация, който може да се използва както за политически натиск върху бизнеса, политическите кръгове, връзките на политическите кръгове с различни групировки, така и натиск върху политическите формации в страната. 
Не случайно всички днес са много внимателни по отношение на ръководителите на службите. Причината е страхът от разработките, които са направени. Ако си спомним разработките около Мишо Бирата, разработката "Лабиринт", всичко това се съдържа в архивите на службите за сигурност.

Осман Октай, бивш депутат и зам.-председател на ДПС, пред "Нова телевизия"

---

Позиция 
Лотария България 

От коментар на Мирела Иванова за Deutsche Welle

На хазартния мегдан се появяват нови агресивни борци, новите числови игри "зарибяват" неконтролируемо и масово съзнанията, облъчват тънещите в нищета и леност българи с примамливостта на милионите, които да им "оправят" живота. Отвсякъде сияят лица на агитиращи и спечелили, които някак непосредствено внушават, че само лотарията, случайният и еднократен късмет са начинът да се замогнеш тук, да се сдобиеш с имане и слава, макар и да си обикновен човек, и защо ти е да учиш, да се трудиш, образоваш, блъскаш, щом има толкова лесен и сигурен начин като попълването на няколко числа - и бинго завинаги… Съществуването в България тъй или инак е лотария, законите, правилата и йерархиите са без значение: направи своя удар, реши съдбата си!
Не е голяма философия да заложиш въдици с толкова примамлива стръв над море от поддържани невежество и хаос, затова и расте броят на числовите игри и играчи. Да не пропускаме и специалните привилегии, на които се радва хазартът в страната.