Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 мар 2015, 16:30, 1993 прочитания

Коментари Daily 29 март - Изповедта на един трол

И още: Борбата с корупцията руши държавата; Архитектите да си починат малко; Защо безработните не търсят работа;

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Русия на Путин
Изповедта на един трол

Марат Буркхард, работил в Центъра за интернет изследвания в Санкт Петербург - една от "фабриките за тролове" в хибридната война на Кремъл, пред радио "Свобода"

Аз имам прозападни убеждения, но ги прикривах, защото щяха да ме изгонят веднага. Непрекъснато провеждат идеологически проверки. Няколко пъти ме хващаха, просто на моменти бях невнимателен. Това е истинска фабрика. Има производствени норми и ако ги изпълниш, получаваш 45 хил. рубли (700 долара) месечно. Нормата е 135 коментара за 12-часова смяна. Има новинарски отдел, украински, отдели за социалните мрежи, за създаване на илюстрации, за видеопроизводство. Но всеки си седи на мястото и никой няма право да се разхожда по етажите. Работиш два дни и два почиваш. 

Коментирахме във всевъзможни форуми - от Калининград до Владивосток, на отбори от по трима. Един е "Злодеят", който критикува властите, за да придаде автентичност. Другите двама започват дебат с него, публикувайки графики, снимки и линкове към нещо, което подкрепя аргументите им. 
Всеки коментар трябва да е от поне 200 знака. Просто седиш и пишеш безкрай. Не си говорим, защото следиш останалите на екрана. Някой пише "новина", други я коментират - пишем и си отговаряме, но не мисля, че хората изобщо си правят труда да четат всичко това.  
На тримата ни дадоха ключови думи – Шойгу, министър на отбраната, руската армия, които трябваше задължително да включим в коментарите си. 


Има и отдел на английски - те бомбардират сайтовете на CNN и BBC, "Ню Йорк таймс" и т.н.
Задачите се сменят всеки ден – може да е Обама, Меркел, Гърция, Северна Корея. И не е важно как пишеш, важното е да слагаш ключовите думи. Всеки ден изпращат по един, който разяснява темата на деня, за да оформят подходящото съдържание. Понякога ни тестваха идеологически с 15-20 въпроса. Всеки, който допусне две грешки, трябва отново да се яви на тест. А който не издържи и него, веднага се уволнява.
Веднъж ми наредиха: "Напиши, че мнозинството германци подкрепят политиката на Путин и са недоволни от Меркел." Смешно е да пишеш такива неща. Мнозинството са млади хора, които го правят за пари. Толкова са неграмотни политически, че им е все едно.


Борбата с корупцията руши държавата


Задачата за противодействие на корупцията може да бъде използвана за разрушаване на суверенитета на държавата. Много сме обезпокоени от случващото се в Украйна, където под предлога за борба с корупцията беше разрушена системата на държавната власт. Западните санкции срещу Русия са елемент от нездравата международна конкуренция. По такъв начин в света се формира нов корупционен модел - когато длъжностните лица действат, нарушавайки законните интереси на държавите и бизнес общностите.

Ирина Яровая, председател на комисията за борба с корупцията в руската Дума, цитирана от в. "Ведомости"



Всички разговори за корупция са инструмент за дестабилизиране на вътрешнополитическата ни ситуация. Това понятие е чуждо за нас и е привнесено от Запада. Затова всеки, който се бори с корупцията, е откровен враг на държавата. Всякакви събирания на площада и призиви на тази тема е откровено разрушаване на държавата ни и дейност в интерес на чужди държави. Америка финансира у нас борбата с корупцията - правете си изводите.

Олег Матвейчев, руски политолог, бивш съветник в администрацията на Путин


Мнение

Руският бизнес е политическо оръжие


Януш Бугайски

Фотограф: Цветелина Николаева


Ако се потвърди, че фирми, близки до Кремъл, са купили най-голямата телекомуникационна компания и оръжеен завод в България, това е заплаха за българската национална сигурност. Трябва да се имат предвид два аспекта. Първият е българската национална сигурност – ключовите сектори на индустрията се нуждаят или от правителствен надзор, или от мерки за прозрачност срещу монопол на чужди купувачи. На второ място, не трябва да забравяте, че голяма част от руския бизнес е тясно свързан с Кремъл. Това е икономическото оръжие на политическата власт. Русия прави бизнес в стила на ОПЕК – по непрозрачен начин. Често тя подкупва управляващи политици или техните семейства. Това трябва да се разследва, защото то противоречи не само на европейските закони, но и на националния интерес на българската общественост.

Не харесвам термина "хибридна война". Аз предпочитам да я наричам "сенчеста война", защото се води не с военни средства, а чрез пропаганда, дезинформация, заплахи, енергийни сделки, корупция. Много са методите, чрез които администрацията на Путин се опитва да корумпира и да разклати правителствата в Централна и Източна Европа. Но и в Западна Европа, каза експертът в Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон.

Януш Бугайски, директор на Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон, пред БНР


"Обновяването" на София

Архитектите да си починат малко


От текст на Емил Данаилов в портала "Култура"


Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Архитектурата и градоустройството се осъществяват в баланса между здравия разум и търсенето на нови визуални решения. Другояче казано – между функционалността и естетиката. Одобрените проекти за обновяване на центъра на София обаче не предлагат нито едното, нито другото. Не знам на кого може да му хрумне да приклещи малки спортни площадки в тясното, шумно и мръсно пространство между две натоварени трилентови платна по бул. "Евлоги Георгиев", но ето че е възможно (и при положение че Борисовата и Княжеската градина са в непосредствена близост).

И в момента там има зона за отдих, която съвсем логично пустее. Архитектите, вероятно вдъхновени от благозвучното име "канал", с което съвсем основателно столичани наричат мръсната вада, водеща се Перловска река, са решили, че ще го превърнат в софийския "Канале гранде". Едва ли ще доживеем да видим гондоли по него, но със сигурност ще го видим като едно вонящо, пълно с боклуци и развъждащо комари блато. Ръководителят арх. Стефан Добрев наскоро заяви, че работят денонощно, за да превърнат София в едно по-хубаво място. Бих им препоръчал да си починат малко и да вземат предвид забележките както на гражданите, така и на своите колеги за очевидните недомислици.
Няма да коментирам другите проекти.

Въпросът е умеят ли нашите архитекти да създават хармонична градска среда в услуга на живеещите. Имат ли съвременно естетическо чувство или ще възкресим стила на късния соц по подобие на бул. "Витоша"? Възможно ли е българските архитекти, от които зависи как ще изглежда столицата ни в следващите поне трийсет години, да не са стъпвали в Западна Европа, където да видят как функционалността не загрозява естетичното, нито пък естетичното пречи на функционалността? А ако са стъпвали и са видели, значи просто са некадърни. 

Тогава нека, както след Освобождението, да поканим от чужбина архитекти, които могат да превърнат столицата в европейски град със съвременен вид. Сравнете сградите и градските пространства в София, проектирани и строени в края на XIX и началото на ХХ век, с тези нови проекти, които миришат на соц нафталин. Това ли е таванът на архитектурния ни капацитет  – да наредят навсякъде едни и същи плочи, изглеждащи ужасно демоде? 

Не е само Италия, образците са много. В Копенхаген например добре се вижда как работят западноевропейските критерии за качество на жизненото пространство. Затова градът често оглавява световните класации за най-добро място за живеене. Ян Гел, датски архитект, след дълго изучаване на функционирането на обществените пространства, решава да обърне градоустройството с лице към потребностите на човека. Респектиращият му опит е причина да стане консултант на градове като Мелбърн, Сидни, Лондон и Ню Йорк. 
Така работят там. А София? Нея архитект я гази!

Въпросът е имат ли нашите архитекти съвременно естетическо чувство или ще възкресим стила на късния соц по подобие на бул. "Витоша"


Стопанска политика

Защо безработните не търсят работа


От текст на Явор Алексиев в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Статистиката показва, че безработният българин има 7 пъти по-висок шанс да бъде беден от работещия му сънародник и близо 2 пъти по-висок шанс да бъде беден от пенсиониралия се такъв. Висок е делът и на живеещите в бедност българи, които попадат в групата на икономически неактивните лица – т.е. тези, които нито работят, нито търсят работа. За обяснението на тези данни могат да помогнат някои индикатори, които проследяват връзката между състоянието на бедност и стимулите за започване на работа – това са капанът на безработица, капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение на труда.

Капанът на безработица онагледява финансовите стимули на едно лице, което получава обезщетения за безработица, да започне отново да работи. По-точно той показва процента от брутния доход, който бива отнет, когато лице се върне към заетост. За България капанът на безработица по последни данни (2012 г.) в номинално изражение варира между 50.4 лв. и 127.1 лв. на месец в отделните области на страната (графиката). Това е всъщност разликата между това, което безработните получават като обезщетения, и това, което биха получавали при полагане на труд срещу същата заплата, която са получавали в миналото.  А основният въпрос, който мнозина логично си задават, е "Струва ли си?". И ако в средносрочен и дългосрочен план отговорът почти винаги е "да", в краткосрочен нещата не стоят точно така. 



Капанът на ниската икономическа активност показва финансовите последствия за неактивно лице, което не получава помощи за безработица, но получава социални помощи при връщане към трудова заетост. Примерен работник от Ловеч (който в състояние на заетост може да получи 67% от заплатата на средния работник в областта) като неактивно лице, което започва да работи, може да получи 64.6% по-високи доходи. Забележете, че колкото по-висок е потенциалният доход на едно лице, толкова по-нисък е капанът на ниската икономическа активност и обратно.

Капанът на ниското възнаграждение за труд измерва процента от брутния доход, който е отнет чрез комбинирания ефект от по-високите данъци и осигуровки и загубата на достъп до социални помощи. Тоест какъв процент от увеличаващия се брутен доход на работещите отива за данъци и съответно ги лишава от различни социални помощи. От 2008 г. насам нивото му за примерния работник от Ловеч е между 21.0% и 21.6%, което означава, че при теоретично увеличение на заплатата му от 67% от заплатата на средния работник на 100% лицето ще получи около 79% допълнителен доход. 

Капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС – фактор, който би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за завръщане на пазара на труда. Фактът, че това не се случва, е следствие от три основни фактора: високият дял на структурната безработица; високите стимули да не се търси работа; териториалните дисбаланси;
 
Кумулативното разглеждане на тези индикатори показва, че традиционно нископлатените, но текущо безработни лица в България нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Такива се появяват едва когато обезщетенията за безработица бъдат преустановени.

В същото време, въпреки благоприятните показатели на капана на ниската икономическа активност и капана на ниското възнаграждение за труд, икономическата активност остава сравнително ниска, а изкачването по стълбицата на доходите - бавно. Основната предпоставка за това са структурните характеристики на безработицата в България – т.е. трайното разминаване между уменията на работната ръка и нуждите на бизнеса, все още ниската производителност на труда и липсата на традиции в преквалификацията и ученето през целия живот.

Повишаването на размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и социалните плащания няма как да адресират тези проблеми. Напротив, с изключение на положителния ефект от увеличението на минималното възнаграждение върху стимулите на неактивните лица и трите инструмента оказват негативен ефект и върху разглежданите групи, а в голяма степен - и на стимулите на работодателите да създават заетост.

По-високото минимално възнаграждение води до по-малък шанс за намиране на работа, а оттук - и до по-висок дял на дългосрочно безработните, по-висока структурна безработица и съответно – спад на потенциалния трудов доход. Натискът надолу върху потенциалния доход - фактор, който допълнително намалява стимулите за търсене на заетост, може да бъде адресиран по един-единствен начин – с по-далновидни политики на пазара на труда, които насърчават създаването и търсенето на заетост.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Жертвите на COVID-19 в САЩ надхвърлиха 100 хил. души

28 май 2020, 651 прочитания

Снимка на деня Снимка на деня

Хърватия подготвя плажовете си за новия туристически сезон

27 май 2020, 1541 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
Каква съдебна реформа, какви пет лева

Лично главният прокурор спаси Петьо Еврото от дисциплинарка, предлагайки ВСС кротко да го освободи от системата

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10