Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 19 апр 2015, 17:41, 3277 прочитания

Коментари Daily - 19 април: Криза родно производство

И още: Санирането – още по-ударно харчене;Глобите за паркирането - Събиране на пари, без да се решава проблемът; След траките - Да се готвят келтите и готите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Стопанска политика 

Криза родно производство  От коментар на Петър Ганев


От профила на последната рецесия, която у нас настъпи в началото на 2009 г., ясно се вижда не просто дълбочината й, но и изключително мъчното възстановяване на икономиката. На практика бяха необходими пълни шест години, за да се върнем към пиковите нива от 2008 г.
И главоболията съвсем не са останали в миналото. Важното в случая е, че проблемите с бюджета или заетостта вече съвсем не могат да се разглеждат като издънки единствено на тежката рецесия от 2009 г. Положителният разказ за растежа на българската икономика е все още възможен, но все повече звучи като някакво заклинание.

Достатъчно красноречиво е това, че именно в периода, когато икономиката изплува до старите си пикови нива, бюджетът навлезе в най-черната си фаза от началото на кризата, а кредитният ни рейтинг удари 10-годишно дъно. Положителните новини от достигането на предкризисните нива и покачването на заетостта бяха удавени в куп негативни развития през последната година и половина. В някои отношения икономиката на страната днес изглежда по-разклатена спрямо дъното от 2009-2010 г.

През 2013-2014 г. България на два пъти изпусна бюджетите си и на практика удвои дефицитите, разклати банковата си система и затвори една от най-големите банки, отказа се от реформите и натрупа скрити рискове и дефицити в ключови сектори – като енергетиката и пенсионното дело, и в крайна сметка изгуби инвестиционния си кредитен рейтинг. 





Докато страните в Европа консолидират бюджетите си, България започна да трупа дефицити, по-големи от тези през 2009-2010 г., а държавният дълг бързо скочи до 30% от БВП. По време на кризата се хвалехме с добрата си фискална позиция и порицавахме  Гърция, но официалните прогнози за 2015 г. на Еврокомисияга за първичното фискално салдо (което те отчита плащанията по дълга) поставят България на дъното, а Гърция най-отпред. С други думи, ако забравим за всички стари дългове и съответните лихви, то българският бюджет е в най-лоша форма в цяла Европа. Прогнозите на ЕК за икономическия растеж също ни нареждат някъде на дъното, както за тази, така и за 2016 г.. Страшното е, че всички тези проблеми са изцяло родно производство. Ако банковата криза покачи дълга на страната, а проблемите в енергетиката създадоха "скрити" дългове, то тези събития нямат директно отношение към влошеното бюджетно салдо – т.е., дори драмата с КТБ да не се бе случила и НЕК да нямаше нито лев дългове, бюджетът пак щеше да се продъни и растежът нямаше да е отчетливо по-добър.


Непосредствено след избухването на кризата България имаше сериозни структурни проблеми и стабилна фискална позиция от друга. Този баланс ни държеше кредитния рейтинг. Днес структурните проблеми са дори по-изострени, а насреща има изпуснати държавни финанси. Нестабилната политическа среда и популизмът на практика потопиха перспективите пред икономиката на страната. Отново сме в позиция да чакаме европейския локомотив да ни изтегли от блатото.

Санирането – още по-ударно харчене

От коментар на Зорница Славова

Вече коментирахме, че санирането е икономически необосновано и е чист популизъм с пари на данъкоплатците. Сега обаче по всичко личи, че проблемът с харченето се разраства. Регионалният министър настоява за промени, които ще намалят изискванията при кандидатстване за "безплатно" саниране:

  • По-малко апартаменти. Сега изискването е сградата да е от минимум 36 апартамента, а предложението е за 32.
     
  • Не е нужно всички да са съгласни. Сега ще се позволява саниране, дори ако 5% от собствениците не са съгласни и не желаят да осигурят достъп до апартаментите си. Така общината ще трябва да намери "подходящо техническо решение ... с оглед постигане на цялостна визия на сградата". Предложението е за големите блокове, съставени от няколко части под формата на буквите "П" или "Г", например, така че да може да се кандидатства за саниране на само част от сградата.
     
Това показва, че правителството иска ударно да изхарчи тези средства. И продължава да няма логика да се харчат огромни суми, събрани от данъкоплатците, за да се поддържат частни домове и то по променящи се критерии и съмнителни процедури за избор на изпълнители.
 
Текстовете са от седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика



 

Глобите за паркирането

Събиране на пари, без да се решава проблемът
От коментар на арх. Виктор Чолаков в блога arhitektura.bg

Управляващите вдигат глобата за неправилно паркиране по тротоари и градинки десетократно, защото сегашната не стряскала нарушителите. Което си е вярно - всеки паркира, където си иска, проблемът е повсеместен. Вдигането на глобите обаче няма да разреши проблема с паркирането.

В стандартен 8-етажен панелен блок с 4 входа например има около 90-100 апартамента, следователно наоколо трябва да се намират стотина места за паркиране. А такива просто няма. В големите жилищни квартали паркирането не е уредено по абсолютно никакъв начин от общините, направените паркоместа са извънредно малко и хората паркират просто където намерят - по улиците, по тротоарите, в зелените площи, че дори и в платените охраняеми паркинги, които са почти пълни. Редно ли е да се рекетират хората, които просто няма къде да паркират? Решение ли е да търсят места на километри в съседни квартали, за да не бъдат глобявани с 200 лв.?

Не е редно толкова дълбок инфраструктурен проблем да се опростява само до "нарушител" и "глоба". Има бол пустеещи площи в жилищните квартали, в които няма друго освен кал и трънаци. Чак след като общините са осигурили достатъчно места за паркиране, да вдигат глобите колкото си щат. Ако, разбира се, целта не е "събиране на пари" вместо "решаване на проблема с паркирането".


 

След траките

Да се готвят келтите и готите

От коментар на проф. Ивайло Дичев в "Дневник"
Към мрачни мисли ме навежда и изложбата в Лувъра, чрез която г-н Борисов и неговото културно алтер его г-н Рашидов осъществяват мечтата на Людмила Живкова. Незабравимата беше "изобретила" траките като форма на културна дипломация, целяща да се преодолее изолацията на тогавашния режим. Не казвам, че траки не са съществували, а че от едно човешко море, разлято от Карпатите до Мала Азия, тя и нейният екип направиха народ, който обявиха за българска собственост.


Фотограф: Министерски съвет


Слизате на летището и знаете, тук са траките. Рядко сме виждали и толкова амбициозен PR от времето на Незабаравимата. Тя поне беше малко лудичка или, да кажем - осенена от отвъдни сили. Днес работата е по-хард, не науката като при соца, а културата ни се представя като непосредствена производителна сила. Така разбираме и щедрите държавни командировки за журналисти от частни медии - тотален пропаганден удар. Шашваме ги с траките и сключваме различни договори, а ако пък не успеем - шашваме нашите си хора, които се изпълват с гордост и гласуват за нас на местните избори. Г-н Борисов предварително го обобщи точно в стила на Незабравимата: тъй както се връщат траките в съкровищницата на европейската култура, така и България се връща в ЕС след изборната победа на ГЕРБ.

Може догодина някой да се сети за келтите или готите, които също са живели по нашите земи и много добре биха пасвали на западноевропейския туристически поглед. Иначе много се радвам, че нашите хора ще поработят заедно със свои колеги от Лувъра. Ще се научат как се правят музейни експозиции, как предметът оживява чрез разказ, който го поставя в отношение с други предмети, и че значимостта на един артефакт не е в "гордостта" на туземеца.


 

Цитат на деня "Нито един лев няма да се открадне, иначе нищо няма да свършим, няма да има каква да сложим на пътя."

Шефът на АПИ Лазар Лазаров по "Нова тв" в отговор на въпрос колко от предвидените 200 млн. лева за пътни ремонти ще бъдат откраднати
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня Снимка на деня

Трима нови астронавти излетяха от Байконур към Международната космическа станция

9 апр 2020, 621 прочитания

Фотогалерия: Супер Луна по време на пандемия Фотогалерия: Супер Луна по време на пандемия

Когато е през април, явлението е наричано още "розова Луна" заради това, че на много места дърветата са окичени в розов цвят

8 апр 2020, 2819 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
Вечерни новини: 19 април

От 20 април започва ремонт на бул. "Цариградско шосе"; Издаването на новите автомобилни талони ще започне в края на месеца; БСП се обяви против промени в конституцията; За нов случай на незаконно строителство по морето съобщи bTV; Директорът на Областната дирекция на МВР – Добрич, Цветомил Цанев е сменен;

Още от Капитал
Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10