Коментари Daily 28 май: София има нужда от градинар, не от архитект
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коментари Daily 28 май: София има нужда от градинар, не от архитект

Коментари Daily 28 май: София има нужда от градинар, не от архитект

И още: Симптоматично: само 7 проекта за Борисовата градина; В държавата МУ

4542 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Градска среда

София има нужда от градинар, не от архитект 

Текст на бившия служебен министър на околната среда Юлиан Попов за "Дневник"

Напоследък се зароиха светли планове за София. Архитекти представят своите мечти за трансформацията на столицата. Техните мечти обаче са кошмар за другите. Защо е така?

София няма нужда от архитекти. Има нужда от градинари и строителни норми. Много от строителните правила съществуват и сега, но не се спазват. Ако София се грижи за фасадите си и категорично забрани частичното саниране на апартаменти, погрижи се за тротоарите си, скрие кабелите, премахне всички билбордове и защити голяма част от старите сгради – градът ще светне наполовина. Другата половина е работа за градинари.

Страдаме от копнеж по недоизграденото развито социалистическо общество. Искаме магистрали и високи бляскави блокове. Копнеем за стадиони в центъра на града, в които тружениците да могат да спортуват, веселят и радват на спортните достижения на нацията. Тези мечти са събрани и забъркани в страховит коктейл в главата на жадуващи за обществени поръчки архитекти, насърчавани от носталгични чиновници и нехаещи граждани.

София е прекрасен град по три причини. Едната са планините, с които е заобиколен. Втората е зеленината, която е проникнала в него. Третата е, че върху човешките мащаби на София са извършвани сравнително малко издевателства. Досега. Евроблагоденствието и обидата в сърцето на архитекта, който страда, че все още не е могъл да изрази своята социалистическа мъжественост, са на път да сложат край на човещината на София. 

Архитектът е решил да подчини снагата на София така, както Вазов се заканва в своето стихотворение на снагата на алпийския връх Юнгфрау. По един, да речем, непристоен начин. София се кичи с безумно мото: "Расте, но не старее". То хем насърчава, хем е израз на архитектурната непристойност. София иска да расте строително. Тя пълзи по Витоша и някой ден може да стигне и до Черни връх.

Трябва да викнем Витоша в София, не да качваме София на Витоша. Когато се чудим какво да направим с Борисовата градина, Перловската река или Южния парк, би трябвало да погледнем нагоре и да внесем планинското биоразнообразие в София, вместо да изнасяме по хълмовете на Витоша лошите си строителни сънища.

Ако София иска да стане съвременен град, той трябва да се залесява и да се обитава от щъркели, чапли и пеликани. Няма никаква природна или климатична причина защо в центъра на Лондон да се разхождат патици, пеликани и чапли, а единствените птици в София да са гълъбите и врабчетата. 

София има достатъчно строителни абсурди. Националният стадион насред градината е един от тях. Мястото на този тип увеселения е в покрайнините на града, далеч от жилищни сгради и крехката градска среда. Парковете на София не само трябва да се съхранят. Те трябва да се разрастват. Паркът трябва да обгърне застроената среда, не да се гъне под чалгата на бетонните плочи. Градината трябва да си върне някои бетонни площадки, да плъзне по покривите и терасите и дори да влезе в така обичаните молове. 

За всичко това София има нужда от градинар, не от архитект.

Симптоматично: само 7 проекта за Борисовата градина

От текст на арх. Виктор Чолаков в блога "Архитектура"  

Резултатът от конкурса за устройствена концепция за ПУП на Борисовата градина са общо седем предадени проекта. Имайки предвид, че конкурсът е отворен, този малък брой е симптоматичен. Борисовата градина е от първостепенна важност за столицата. Това налага развитието й  да бъде обвързано задължително с широк обществен дебат и провеждане на прозрачен конкурс, в който да се избира не между изпълнители, а между проекти.

Вместо това обаче се случва точно обратното: първо се избира изпълнител за целия проект на база конкурс за концепция, след което се пита обществото какво иска и накрая концепцията се променя изоснови според зависи. 

Има ли възможност за подмяна на проекта, това означава само едно: конкурсът е направен с цел избор на изпълнител по неясни критерии, на когото впоследствие да бъде възложено проектирането, независимо дали то ще има нещо общо с конкурсния проект или не. Заобикаля се дори елементарната процедура на Закона за обществените поръчки за избор по критерии "цена-срок" или "икономически най-изгодна оферта". Ето затова има само седем проекта. Архитектите просто вече не виждат смисъл от участие в местни конкурси. 

Квадрат 500 В държавата МУ
"Преди няколко години при акад. Светлин Русев ме бяха поканили в едно ателие и си говорехме, че няма музеи и че мазетата са пълни с картини, икони, които се рушат, и аз му казах, че ще му направя музея. Ето, музея го има днес.

Кураторът на Националната галерия "Квадрат 500" акад. Светлин Русев при официалното откриване на музея

Градска среда


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK