С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 юни 2018, 17:50, 5341 прочитания

Какво представлява глобалният дълг и защо натрупването му е толкова голям проблем?

"Световната задлъжнялост – последици и перспективи" според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За поредна година клуб "Финанси" към Икономически университет - Варна, проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година темата, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше "Световната задлъжнялост - последици и перспективи".

Публикуваме текста на Радомир Кръстев - студент в трети курс, специалност "Финанси", от Икономически университет - Варна, който е класиран на трето място като победител в петия национален конкурс на към клуб "Финанси". Есетата на другите двама финалисти са публикувани тук и тук.



Вече измина около десетилетие от началото на последната глобална финансова криза, която порази световната икономика. Сега изглежда светът е преодолял тежките последици, които тя остави след себе си и е устремен да върви напред. На дневен ред са други проблеми, цели и събития. Глобалната икономика продължава да расте (с около 3% през последните години), финансовите пазари достигат нови висини (Dow Jones отбеляза своя исторически връх в началото на 2018 г.), световната безработица намалява (5.5% за тази година – най-ниското равнище след 2007 г.).

Това са само някои от факторите, които обобщават по-скоро позитивните нагласи и очаквания не само на финансовите анализатори, но и на обикновените хора за стабилност и ръст в близките години. Следва да се запитаме обаче, дали този растеж е достатъчен, с цената на какво е постигнат и оправдани ли са оптимистичните очаквания. Докато икономиката расте и като голяма планина формира нови финансови върхове, в нейното подножие се заражда (отново) огромен проблем, заплашващ да я срине и да повлече след себе си цялата финансова система. Много значимо последствие на световната финансова криза бе изключително бързото увеличаване на публичния дълг в повечето от развитите страни с цел да излязат от тежката ситуация.

Към края на 2017 г. сумата на глобалния дълг премина 230 трилиона долара, което е повече от 325% от световния брутен вътрешен продукт. Изненадващо малко внимание се отделя за обсъждане на мерки за справяне с този проблем като въпросите относно дълга биват заглушавани от призиви за "отказване от провеждането на строги политики". В това есе, първо, ще се опитам да представя опростено как работи дългът. После, на базата на публични данни ще отлича някои от по-важните фактори, които са причината за създаването на тази огромна глобална задлъжнялост. След това ще изясня икономическите и социалните последствия от международния дълг, а накрая ще обясня какво се прави в момента за справянето с този проблем и какви са перспективите оттук нататък.



Какво всъщност представлява дългът и защо натрупването му е толкова голям проблем? Когато един човек има дълг, това означава, че той е заел някаква сума пари, за да финансира своя покупка и се очаква да изплати заетата сума в бъдеще. Същото е и когато става въпрос за икономиката като цяло, само че в много по-големи мащаби – с много повече икономически агенти и транзакции. В една хипотетична икономика без дългове единственият начин да се харчи повече е като се произвежда повече, но в реалния живот такива икономики не съществуват. Така държавите увеличават своите разходи чрез различни дългови инструменти.

В резултат – тези икономики харчат повече и позволяват паричните наличности да превишават производството, но това не важи в дългосрочен период, а само в краткосрочен – това е една от причините за създаването на икономическите цикли. Използването на заемни ресурси не е задължително лошо нещо – дори напротив, това е един от най-ефективните начини да се стимулира растежа на икономиката. Когато тези ресурси са използвани правилно и ефективно те генерират повече приходи за техния заемател, което прави възможно изплащането им. Лошо става, когато заемите се използват неефективно – тоест, когато стимулират свръхконсумацията, не носят допълнителни изгоди и стават невъзможни за погасяване.

След казаното дотук е време да погледнем откъде започна всичко. Всъщност корените на дълговата криза започнаха да пробиват своя път още през 70-те години на миналия век с финансовите дерегулации. Съществена причина за кризата през 2008 г. беше повишеното неравенство и концентрацията на богатството в много малък процент притежатели. Това направи много хора и държави задлъжнели, а все повече пари се наливаха в спекулации със съмнителни финансови инструменти. Увеличаването на неравенството ограничава икономическия растеж, защото по-малкото хора с по-високи доходи харчат по-малка част от своите пари за стоки и услуги, отколкото групите със средни или по-малки от средните доходи. За да се справят с този проблем, държавите започнаха да заемат все повече и повече пари, което позволи на икономиката да продължи растежа си, въпреки че малко от тези приходи отиваха към бедните слоеве на обществото. Междувременно богатите разполагаха с още повече пари, които инвестираха в спекулативни заеми и рискови инструменти с цел търсене на голяма възвръщаемост. Това обособява повишението в неравенството и финансовите дерегулации като основни фактори, които предизвикаха неудържимата финансова лавина от 2008 г.

Сега следва да направим паралел със сегашната ситуация. Какво се промени след финансовата криза и как светът се измъкна от нея ? След огромните поражения, които тя нанесе, надеждата за смаляване на дълга беше в комбинацията от провеждане на рестриктивни политики, икономическо възстановяване и инфлация. Какво всъщност се получава обаче? Не се забеляза някаква промяна в следваните досега политики, икономическият растеж е недостатъчен, а нужната инфлация не може да бъде постигната. Поради липсата на фискални и индустриални реформи, за да се възстанови от тежкото положения светът прибягна до същото лечебно хапче, което само преди десетилетие се бе оказало отровата, която го доведе до това състояние поначало – заемите.

Това, което централните банки в момента се опитват да правят е финансова репресия. Те провеждат икономическа и парична политика на поддържане на отрицателни или много ниски лихвени равнища с цел предоставянето на евтини заеми за бизнеса или правителствата и за да се стопи акумулирания дълг чрез инфлация. Някои от настоящите лихвени проценти на централни банки: FED 1.75%, Bank of England 0.5%, ECB 0.0%, Bank of Japan -0.1%. Ниските лихвени равнища увеличават заемите, те от своя страна пораждат инфлация, а тя обезценява дълга. Да вземем например средните доходи по облигациите на Италия, които са 1,74% или дори тези на Япония 0.04%. Тези страни са толкова задлъжнели, че имат проблеми само с изплащането на лихвите по своя дълг, което налага поддържането на ниските лихвени проценти.

Предимствата на следването на такава политика са, че заемите са евтини и достъпни, което позволява на не толкова рентабилни икономически субекти да заемат пари. По този начин също се стимулира консумацията и инвестициите, които би трябвало да движат икономиката напред. Негативните последици са, че се унищожават спестяванията – нулеви и отрицателни лихви по депозитите. Стимулира се поемането на повече рискове – инвестиционните възможности намаляват – лихвите по облигациите намаляват, а инвеститорите искат по-високи печалби, така те са стимулирани да търсят алтернативни възможности за инвестиции. Стимулира се оперирането с висок ливъридж, което позволява на корпорациите да се финансират с огромно количество чужд капитал. Стимулират се и спекулациите с различни активи. Повишава се фалшивото чувство, че икономическото състояние като цяло е добро. Вижда се, че финансовата репресия не е достатъчна мярка и централните банки са в капан, който сами си заложиха. На пръв поглед решението на проблема с глобалния дълг е просто – повишаване на лихвите, което ще затегне процеса по отпускане на заеми. Времето за тази мярка обаче изглежда е изтекло – при евентуално покачване на лихвените проценти много страни няма да могат да обслужват задълженията си, а последствията биха били непредвидими.

От 2011 г. международният дълг не спира да расте, след кратък спад в периода 2008-2011 г. Това се дължи най-вече на богатите страни, които за да се справят с кризата, започнаха отново или да заемат, или да отдават заеми, подсилвайки още повече дисбалансите в световната икономика. Така през 2015 г. брутният дълг на САЩ, Италия, Гърция, Белгия и други премина 100% от техния БВП. Докато Франция, Великобритания и Канада гонят този процент, в Япония той вече е преминал границата от 250 пункта. За развитите страни като цяло това е най-високото ниво на задлъжнялост от 1940 г. насам.

За да може някои държави да имат такива дефицити и да харчат повече от колкото печелят, трябва да има и страни, които харчат по-малко отколкото могат да си позволят и с остатъка финансират първите. Тези дефицити са както държавни, така и частни – например в периода преди кризата Германия беше главен заемодател на страни от периферията на Еврозоната като Ирландия и Гърция. В първия случай заематели бяха частни банки, а във втория гръцкото правителство. Колкото повече са тези дефицити и излишъци, толкова повече дълг се формира между страните, което прави глобалната икономика уязвима. Така ако една държава спре да отдава пари назаем на друга – това може да доведе до срив на нейната икономика, което значи, че тя няма да може да плати дълга си към друга страна, което би задействало ефекта на доминото. Към днешна дата всички страни са тясно вплетени една с друга и всяко едно негативно събитие в дадена страна се отразява във всички останали. Това означава, че можем да разглеждаме световната икономика като един своебразен организъм със собствени системи, съдове и органи.

След направеното в предходния параграф сравнение нека за миг да се спрем на два от по-значимите органи в този организъм – Китай и САЩ с БВП съответно 11.2 трилиона долара и 18.6 трилиона долара. Според Блумбърг общият дълг на Китай е 250% като 50% от него се формира от домакинствата, а повече от 150% е делът на корпоративния такъв. По-голямата част от него обаче се дължи на държавните предприятия, които финансират големи проекти, но не се славят точно с голяма ефективност и възвращаемост.

Според Financial Times, в САЩ най-големите длъжници са компаниите от S&P 500. И тук много ясно може да се проследи как точно икономиките са обвързани една с друга. През последните няколко десетилетия Китай претърпя множество реформи и бурно икономическо развитие. От една затворена икономика държавата се превърна в значим глобален играч, а ако разглеждаме нейния БВП тя се нарежда на второ място след САЩ. Това обаче не стана без натрупването на огромен дълг. В резултат на изброените в предходните изречения трансформации, китайската икономика започна все повече да се задвижва от консумацията на домакинствата, което от своя страна отвори голям пазарен потенциал за големите американски корпорации като например Apple Inc. Нека да вземем друга американска компания – Intel Corp. – делът на нейната печалба от китайския пазар в периода 2008-2016 г. се увеличи от 13% до 24%. Този факт показва, че една евентуална финансова криза в Китай, която засяга хората от средната класа, които са основни отговорници за повишената консумация би се отразило върху американските корпорации, които пък са най-големите длъжници в САЩ. Това от своя страна би повлияло на тяхната способност да изплащат задълженията си, което пък би повлекло техните кредитори. Това ясно показва как един проблем в някоя по-значима страна може да повлече след себе си целия свят.

В заключение, едно нещо е сигурно – основанията за сегашните притеснения се коренят далеч преди кризата от 2008 г. Дългът не е лош инструмент ако той се използва, за да се финансират инвестиции, които носят печалби или създават активи, които струват повече от самия дълг. Трудно е да се намерят подобни данни, но ако проследим тенденцията за глобалния растеж и го съпоставим с тази на натрупването на дълга ще видим, че това не се случва. По всичко изглежда, че положението е излязло извън контрол – дългът продължава да се натрупва, свръхконсумацията се увеличава, а ниските лихви означават оцеляването на задлъжнелите компании и държави. Това води след себе си ликвидни рискове с изтичане на матуритета на дълга.

Твърде оптимистично е да се мисли, че с провеждането на подобна политика ще предизвика пробив в планината от натрупан дълг. Правителствата са пристрастени към увеличаването на заемите – никоя по-развита икономика не би се справила с евентуално затягане на паричната политика. Това означава, че когато дойде моментът да се намали сериозно ливъриджа, икономическият растеж ще пострада. Централните банки от своя страна са в капан, защото поддържането на една такава свободна парична политика и голям ливъридж крие опасности от формирането на ценови балони. Затягане на мерките означава неспособност на заемателите да се издължават. И накрая, докато лихвите стоят на сегашните ниски равнища, инвеститорите ще търсят по-голяма възвращаемост, което значи поемането на повече рискове – това от своя страна може да предизвика реализирането на ефекта на пеперудата, сривайки цялата финансова система.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ключицата на успеха Ключицата на успеха

Катастрофата с кортежа на председателя на парламента - между героизъм и номенклатура

20 сеп 2019, 1117 прочитания

Снимка на седмицата Снимка на седмицата

20 сеп 2019, 726 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 12086 прочитания

20 сеп 2019, 5665 прочитания

20 сеп 2019, 3061 прочитания

20 сеп 2019, 2163 прочитания

20 сеп 2019, 1995 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
ФотоУтро

Момче представя Глостършърското си петнисто прасе на конкурс за домашни животни по време на Royal Cheshire County Show

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Талантливият мистър Сант

Първа самостоятелна изложба за американския режисьор Гюс ван Сант