НА ЖИВО от 10:00 ч.: Банките и бизнесът

Какво се случи през седмицата

Атанас Герджиков е новият ректор на СУ

Преподавателят от Факултета по класически и нови филологии проф. Анастас Герджиков беше избран със 190 гласа за ректор на Софийския университет. Опонентът му проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация получи 162 гласа. Анастас Герджиков е професор по римска литература и доктор на филологическите науки. Бил е зам.-министър на образованието и науката в кабинета на ДПС и НДСВ, управител на фонд "Научни изследвания" и зам.-ректор на СУ. Проф. Герджиков заема мястото на историка проф. Иван Илчев, чийто втори мандат изтича. При представянето на кандидатурата си проф. Герджиков заяви, че приема предложението за програмен мандат от две години, след които ще отчете изпълнението на приоритетите си. Сред тях са пълен преглед на финансовата политика на СУ, план за финансово стабилизиране, стратегия за развитието на университета, промени в структурата на работа на ръководството, въвеждане на диференцирано заплащане, електронизация на документооборота и увеличаване на бюджета.

Волен Сидеров бе задържан и след това пуснат под гаранция

Депутатите от "Атака" Волен Сидеров и Десислав Чуколов бяха пуснати под гаранция в сряда, след като прекараха половин ден в ареста. В 2 часа през нощта срещу сряда съдът отмени ареста им, като го обяви за незаконосъобразен и им наложи мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 6 хил. лева за нахлуването им в НАТФИЗ. Във вторник, когато Сидеров и Чуколов влизаха в столичното следствие, симпатизанти на "Атака" се бяха събрали на протест пред сградата и се опитаха да блокират кордона, който трябваше да отведе депутатите до столичния арест. Сидеров пък обяви, че ще прави гладна стачка в ареста. Първоначално държавното обвинение поиска задържането на двамата заради обвиненията за хулиганство с изключителна дързост по случая с нахлуването в НАТФИЗ в изборната вечер. Впоследствие обаче съдия Веселина Ставрева посочи, че за двамата депутати не са налице предпоставки нито да се укрият, нито да извършат престъплението отново и затова няма нужда да бъдат задържани.

Депутатите одобриха на първо четене бюджета

Държавният бюджет беше одобрен на първо четене в пленарната зала без сериозни дебати. Това стана с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ, Патриотичния фронт и БДЦ. Критиките на партиите, които не подкрепиха финансовата рамка, бяха насочени най-вече към твърде оптимистичните очаквания за икономиката и отказа от реформи. Параграфите за орязването на придобивките на служителите в сектор "Сигурност" ще отпаднат между четенията. Ден по-рано депутатите приеха на първо четене и бюджетите на здравната каса и НОИ. Разходите за общественото осигуряване са над 10 млрд.лв., а за здравеопазване - 3.2 млрд. лв. През 2016 г. те ще са рекордни и в двете направления.

Държавата налага свръхрегулации на аптеките

Броят на аптеките, също както и броят на болниците, ще се определя с аптечна карта, като нови ще се откриват само там, където няма достатъчно. Това предвижда законопроектът за промени в лекарствения закон, който е на етап обществено обсъждане.в момента в България работят 3700 аптеки. Според проекта комисии с действащи фармацевти ще решават дали техен конкурент може да открие нов обект. Държавата ще въведе и задължителен график коя аптека да работи денонощно. Проектът въвежда пълно ограничение на паралелната търговия и на провеждането на клинични проучвания.

Скъпите фирмени активи няма да се облагат

След дълги дебати бюджетната комисия в парламента гласува срещу предложението на Министерството на финансите компаниите да довнасят ДДС за автомобили и имоти на стойност над 5 хил. лв. за времето, в което тези активи се ползват за лични цели от служителите. В същото време депутатите се отказаха и от идеята за фиксирана ставка за джипове, яхти и самолети. Идеята имаше за цел да прекрати практиката масово активи да се придобиват от фирми, за да се спестят 20% данък. Предложената промяна обаче щеше да въведе големи административни и счетоводни тежести и за изрядните фирми. Предстои и парламентът да гласува за отпадането

на текстовете.

Парламентът отложи изсветляването на такситата за 2016 г.

Промяната в Закона за автомобилните превозвачи, с която се предвиж да таксиметровите шофьори да бъдат назначени на трудов договор от фирмите, за които работят (и така да трябва да им се плащат данъци и осигуровки), или сами да се регистрират като превозвачи, се отлага за средата на 2016 г. Такъв законопроект са внесли депутати от всички парламентарни партии, след като по-рано през седмицата 6 хил. таксита изразиха готовност да блокират София на 4 декември, ако решението остане. Парламентът отложи изсветляването на такситата за 2016 г.

Варна обяви търг за ремонти за 120 млн. лв.

Община Варна ще възложи обществена поръчка за ремонти на пътища, улици, паркове и елементи от техническата структура на стойност 120 млн. лв. без ДДС, а срокът, за който ще бъде сключено споразумението, е 4 години. Процедурата вече е открита и е обект на особено внимание поради честите критики в докладите на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция при предишното извършване на тези дейности. Срокът за подаване на офертите за участие е 7 януари 2016 г., а отварянето им ще е на следващия ден. Кандидатите трябва да имат минимум едно сходно изпълнено строителство през последните пет години.

Нови синдици ще събират вземанията на КТБ

Двама нови синдици ще събират вземанията на фалиралата КТБ, като с това стават трима. В контрола на банката остава Лазар Илиев, който преди това беше главен секретар на Сметната палата, а другият - Росен Ангелчев, се е оттеглил сам от поста. Проблемът с новите назначения е, че се избират по неясни критерии и не изглежда да имат достатъчно опит. Новите лица са Кристи Маринова, управляващ съдружник на счетоводна къща в гр. Троян и приближена на юриста Момчил Мондешки, който е сочен за "врата" към Търговското отделение на СГС. Второто назначение е адвокатът от Варна Ангел Донов.

Сделки и проекти

Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" търси изпълнител за проектиране и ремонт на жп линията София - Елин Пелин. Железопътната линия е с дължина около 23 км. Поръчката включва и ремонт на гарите Подуяне, Искър и Казичене. Срокът за изпълнение е 48 месеца. Прогнозната цена е 125.24 млн. лв. без ДДС.

Германската компания Sudwolle Group, която е сред най-големите производители на вълнена прежда в света, ще купи италианската Safil, която притежава второто по големина текстилно предприятие в България. Цената на сделката не е обявена. Българският клон на Safil се намира в индустриалната зона край Пловдив до село Скутаре, има годишни приходи от 144 млн. лв. и произвежда над 7000 тона годишно камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди.

Google обяви, че купува стартиращата компания за бизнес софтуер bepop . Фирмата е основана от бившия изпълнителен директор на VMware Даян Грийн, която пък

ще оглави целия облачен бизнес на Google. В bepop е и българският предприемач Богомил Балкански, който е работил с Грийн във VMware. Той е и акционер в bepop. Цената на сделката не беше обявена.

Американският оператор на хотели Marriott International купува собственика на веригата Sheraton - Starwood Hotels & Resorts Worldwide , срещу 12.2

млрд. долара, съобщава Bloomberg. Сделката ще доведе до създаването на най-големия оператор на хотели в световен мащаб, който ще оперира директно или чрез франчайз над 5500 хотела с 1.1 млн. стаи по цял свят (включително и "София хотел Балкан" в София).

Терористи извършиха атаки в Мали и Нигерия

Въоръжени мъже похитиха 170 души - 140 гости и 30 служители, в хотел Radisson Blu в столицата на Мали Бамако в петък. По непотвърдена информация има поне девет жертви, сред които французи и белгийци. Полицията е обградила хотела, който нападателите щурмували с викове "Аллах е велик". Radisson Blu е популярен сред европейците в Бамако и място за отсядане на екипажите на Air France. Франция има военен контингент в Мали, сражаващ се срещу ислямисти там. Същевременно

над 30 души загинаха при самоубийствен атентат в северния нигерийски град Йола, след като взривно устройство избухна насред оживен пазар за плодове и зеленчуци във вторник. Нигерийският президент Мухамаду Бухари посети Йола в събота и обяви, че ислямистката групировка "Боко Харам", която се закле във вярност на "Ислямска държава в Ирак и Леванта", е почти победена. Ден по-късно две жени с експлозиви по тялото се взривиха на пазар в основния град в Северна Нигерия Кано, убивайки 11 души. За атаката отново са подозирани екстремистите от "Боко Харам".

Балкански държави започнаха да филтрират имигранти

Няколко държави в Югоизточна Европа, включително две от ЕС, започнаха да филтрират имигрантския поток и да връщат обратно всички, които не идват от Сирия, Ирак и Афганистан. Останалите ще се смятат за икономически имигранти, а не за търсещи убежище. Разрешение да продължат към Западна Европа се дава само на хора, които могат да докажат, че бягат от войната в Близкия изток, но не и на тези от Африка и други държави от Азия. Първоначално Сърбия и Македония, а по-късно Словения и Хърватия затвориха границите си за част от имигрантите. Проблем има и в една от крайните дестинации - Швеция, която обяви, че вече не може да осигурява места за живеене на новопристигналите имигранти и те ще трябва сами да си намерят къде да нощуват. Същевременно Холандия води вътрешен дебат дали да въведе проверки на документите по границите на няколко страни от Западна Европа

Юнкер очерта бъдещия ЕС "на две скорости"

ЕС трябва да ревизира рамката си, за да позволи на едни членки да се интегрират във всички сфери, а на други – да не участват във всички европейски проекти. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Коментарът му е на фона на исканията на Великобритания ЕС да се реформира така, че задълбочената интеграция да не бъде задължителна за всички държави членки, а националните правителства да запазят правото си на глас в повече сфери. "Мисля, че евентуално няма да може 33, 34 или 35 държави да продължат със същата скорост, със същата инерция и в същата посока", заяви Юнкер.

САЩ освободиха израелски шпионин след 30 годиниГ

Американецът Джонатан Полард, който бе осъден на доживотен затвор за шпионаж в полза на Израел, бе освободен след 30 години в щатски затвор. Въпреки това той няма да може още 5 години да напуска САЩ, макар че има израелски паспорт. Полард бе освободен, след като Комисията по помилване одобри молбата на адвокатите му. Той бе единственият американец, осъден доживот в родината за шпионаж в полза на чужда държава. От 1985 г. досега всяко правителство на Израел настоява за освобождаването или прехвърлянето му в Израел. Всеки президент на САЩ досега отказва. Преди години администрацията на Барак Обама обмисляше възможността Полард да бъде освободен срещу ангажимент на Израел да спре разширяването на поселенията в Палестина, но впоследствие се отказа. Пред комисия в Конгреса във вторник държавният секретар Джон Кери отрече помилването да е част от по-мащабна сделка, както и връзка между него и очакваното споразумение с Иран. Израелският премиер Бенямин Нетаняху приветства амнистията.

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня