Чуждестранните превозвачи, които извършват доставки във Франция, ще трябва да получават възнаграждения според френските стандарти. Това задължава новият френски закон, който влиза в сила от 1 юли, съобщи БНТ. Мярката е чакана отдавна от френските превозвачи. Целта й е да се преборят с конкуренцията на ниското заплащане, информира още държавната телевизия. Според закона от 1 юли чуждестранните превозвачи от влизането си на френска територия трябва да получават възнаграждение, равно поне на минималната френска работна заплата (т.е. 9.67 евро на час). Социалните им осигуровки остават тези на страната на произхода. Новото правило ще се отнася главно за т.нар. каботаж - доставката на стоки от една до друга точка на Франция. Чуждите превозвачи имат право на три такива превозни операции в рамките на 7 дни. За българските компании тази практика е разрешена от 2012 г., но винаги е нервирала френските фирми заради по-ниските тарифи на чуждите конкуренти. Указът предвижда създаването на нови удостоверения за превозните операции с шестмесечен срок, които да бъдат част от бордните документи на превозвача.

"Ако Народното събрание не подкрепи реформата в МВР, ще изчакам още три месеца, ще разгледаме законопроекта, макар да не мисля, че той се нуждае от съществени промени, и ще го внесем пак. Няма да се откажа, защото съм дълбоко убедена, че такава промяна в МВР е нужна", заяви Румяна Бъчварова пред БНР по повод, че отхвърлените промени в закона не бяха в ресорната комисия в парламента, след като само представителите на ГЕРБ ги подкрепиха, и то след остри критики. Проектопромените в Закона за МВР ще стигнат до обсъждане в пленарната зала независимо от това, че бяха бламирани от вътрешната комисия, обеща пък председателят на парламента Цецка Цачева пред bTV.

Почти половината от 265-те общини в България събират незаконни такси, става ясно от резултати от проверка на Върховната административна прокуратура (ВАП). Заради това обвинението е поискало от съда обявяването на 93 общински наредби за нищожни. "В наредби са регламентирани различни административни процедури и местни такси, които нямат законова основа и незаконосъобразно гражданите са натоварени с административни и финансови тежести", съобщават от обвинението. Най-често те са свързани с издаване на "разрешения за разкопаване /прокопаване" на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства. Съгласно чл.72, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) подобни дейности се извършват по разрешение за строеж и не са предвидени нито в Закона за местните данъци и такси, нито в друг специален закон.

Данъчна амнистия за сметки в офшорни зони ще предложат реформаторите, разбра се от думите на депутата от блока Антони Тренчев в ефира на bTV. В момента предложението се консултира с експерти. Идеята е да се предложи на собственици на сметки в офшорни зони да платят на бюджета 15% от притежаваните суми, срещу което няма да подлежат на наказателна отговорност за укриване на данъци и също ще трябва да внесат парите си в работещите в България банки.

България започва строежа на две бойни фрегати, обяви премиерът, който присъства на учение в Бургас. Инвестицията ще е в размер на около 800 млн. лв., които ще бъдат отпуснати на 3 транша по програма на правителството. Борисов подчерта, че фрегатите са български прототип, изработени от наши учени. Ще бъдат строени в български корабостроителници, но не уточни кои. Военният министър добави, че се надява корабите да са готови във възможно най-кратки срокове.

Партията на изключения бивш лидер на ДПС Лютви Местан - "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ), бе учредена в неделя от общо1103 души, като сред гостите на конференцията бяха посланикът на Турция Сюлейман Гьокче и други дипломатически представители на мисиите. Местан обяви партията си за патриотична, антиолигархична, бореща се с корупцията, натовска, европейска и либерална. ДОСТ ще бъде отворена за онези избиратели, дори и активисти на ДПС, които повече не могат да бъдат лъгани и които повече не желаят да бъдат заложници на корпоративни и олигархични интереси, каза още той.

Канада отхвърли искането на ЕС за реципрочност на визите

Канадското правителство заяви, че визовата политика на страната не се основава на реципрочност, давайки знак, че няма да позволи отстъпи от изискването за визи на част от гражданите на Европейския съюз при пътувания до страната. В четвъртък еврокомисията обяви, че обмисля дали да не въведе визи за американците и канадците в отговор на политиката на двете страни, които продължават да не позволяват на европейските граждани напълно свободно пътуване. Вашингтон и Отава имат изисквания гражданите на България и Румъния, които са членки на ЕС от 2007 г., да кандидатстват за визи преди пътуване. Кипър, Хърватия и Полша също не са част от системата, която позволява на граждани на някои европейски страни да пътуват без визи до САЩ. Брюксел се позовава на постигнато преди две години споразумение за реципрочност на визовия режим и настоява за отпадането на специалните изисквания. Въпросът за визите на европейски граждани за Канада и САЩ се повдига отново в ключов момент - в хода на преговорите за споразумението за свободна търговия и само седмица преди посещението на американския президент Барак Обама в Европа, в рамките на което ще се обсъжда и търговското споразумение.

Русия и НАТО подновяват диалога

Съветът НАТО-Русия, който не се е събирал от 2014 г., ще се срещне в рамките на следващите две седмици в Брюксел, за да обсъди кризата в Украйна, заяви алиансът в петък, като добави, че и двете страни са се договорили разговорите да бъдат водени на ниво посланици. "Съветът НАТО-Русия ще обсъди кризата в Украйна и необходимостта от пълно прилагане на споразуменията от Минск", гласи официалното изявление. След разглежданите теми ще са и ситуацията в Афганистан и регионалните заплахи. Генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг напомни, че няма място за връщане към обичайния ритъм на двустранните отношения с Москва, докато Русия не започне отново да уважава международното право. НАТО реши да отмени всяко практическо сътрудничество с Русия през април 2014 г. "в отговор на агресивните действия на Москва в Украйна". Последното заседание на съвета на ниво ръководители на дипломатическите мисии се състоя през юни 2014 г., 6 седмици след избухването на въоръжения конфликт в Източна Украйна.

Египет и Саудитска Арабия ще строят мост над Червено море

Кралят на Саудитска Арабия обяви строежа на нов мост над Червено море, който да свързва страната с Египет. В изявлението на крал Салман се посочва, че проектът ще увеличи търговския обмен между двете държави. Изявлението на монарха дойде на втория ден от официалната му визита в Кайро. На свой ред президентът на Египет Абдел Фатах ал Сиси обяви, че мостът ще носи името на саудитския крал. Ал Сиси е близък съюзник на Саудитска Арабия. Досега няколко пъти е отправяно предложение за мост между двете страни, но проектът така и не виждаше бял свят. По предварителни оценки стойността на съоръжението се оценява на 3-4 млрд. долара, но няма изнесена официална информация. Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив инвестираха милиарди долари финансова помощ, след като Ал Сиси дойде на власт през 2013 г. след масови улични протести.

Преглед на оригинала