Какво се случи през седмицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво се случи през седмицата

Какво се случи през седмицата

1329 прочитания

Концепциите на кандидатите за КЗК: Преразказ на закона

Почти година след изтичането на мандатите в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) процедурата по избор на нови членове на регулатора се задвижи - в сряда в парламентарната комисия по икономическа политика бяха изслушани единадесетте кандидати. Те четяха концепции, които в голямата си част преразказваха закона за конкуренцията. Почти никой не критикува досегашната работа на регулатора и не предложи нещо ново. Интересът на депутатите също бе вял - слабо присъствие и въпрос само от страна на Мартин Димитров. Изслушването започна с единствената номинация за председател на КЗК Юлия Ненкова (на снимката), столичен зам.-кмет и близка до ГЕРБ. Тя премина бързо през вижданията и приоритетите си, като се фокусира повече върху описание на функциите и същността на КЗК. Изявлението на кандидатпредседателя по-скоро разясняваше каква е ролята на КЗК и боравеше с общи фрази, че проверките на място са основен способ за събиране на доказателства за установяване на антитръстови нарушения, но е необходимо "адекватно законово уреждане", за да бъде ефективен инструментът. Повечето от останалите кандидати се съгласиха, че досегашната практика с проверки на място на разследваните фирми и предприятия е неефективна, защото те разбират предварително за тези проверки и предприемат нужните действия да прикрият следите си. Икономистите сред кандидатите - Георги Ганев (Реформаторски блок и НПО-та) и Анна Янева (БСП), пък се обединиха около идеята за звено за икономически анализ или поне по-задълбочени проучвания на българския пазар. Според тях без такива анализи констатацията на картели е особено трудна. Според Димитър Кюмюрджиев (ПФ), който е номиниран за зам.-председател на КЗК, трябва да се наблегне и на проверки в сектора на банковите услуги, бързите кредити и фармацевтичните продукти. Единственият въпрос от народен представител - Мартин Димитров, беше за личното мнение на кандидатите за наличие на картел на горива в България. "Не мога да отговоря, защото не съм се запознала с конкретните факти", отговори Ненкова. "Ясно е, че с тези цени се случват неща, които при нормална конкуренция не биха се случвали. За мене огънят е някъде в структурата на този пазар в България, специално в акцизните складове, но повече от това нищо не мога кажа, докато не се знаят всички факти", каза Ганев. Другите кандидати също предимно се въздържаха от изразяване на лично мнение. Очаква се гласуването на новия състав на КЗК да бъде след две седмици.

Парламентът прие да има чип в личните карти

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за българските лични документи, с които се предвижда интегрирането на чипове с електронна идентификация, електронен подпис и биометрични данни както в личните карти, така и в международните паспорти. Законът ще влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато МВР ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител. Предвидено е смяната на личните карти да стане поетапно. Поправките бяха изготвени и одобрени от правителството в началото на април, след като председателят на комисията по вътрешен ред Цветан Цветанов (ГЕРБ) бламира по-рано промените в Закона за електронната идентификация. С тях се въвежда електронната идентификация - възможността държавата да разпознава гражданите в интернет чрез система, подобна на електронно ЕГН, а самите граждани да могат да се възползват от електронното гласуване и всички държавни онлайн услуги. Беше прието и предложението на Реформаторския блок чипът задължително да бъде в личната карта или международния паспорт.

КС се произнесе по делото за допуска на ген. Шивиков

Конституционният съд обяви за противоконституционна нормата, която задължаваше властите да отнемат автоматично допуска до класифицирана информация на държавните служители, когато срещу тях се образува наказателно дело. Съдът бе сезиран от президента Росен Плевнелиев заради казуса с ген. Димитър Шивиков, който бе освободен от военна служба заради образувано досъдебно производство. В жалбата си държавният глава се позова на презумпцията за невиновност. Според Закона за защита на класифицираната информация започването на разследване срещу държавен служител води до задължение за автоматично отнемане на допуска до класифицирана информация. КС постанови, че засегнатите не разполагат с правни средства за защита. Парламентът трябва да промени процедурите отнемане на допуск.

Законът за адвокатурата влиза в зала

Спорните поправки в Закона за адвокатурата бяха приети на първо четене от правната комисия към парламента. Те са основно на Висшия адвокатски съвет и бяха лансирани в началото на 2015 г., но тогава не стигнаха до зала заради острата обществена реакция, която предизвикаха. Те предвиждат създаването на монопол на адвокатурата върху голяма част от услугите, предоставяни до този момент от счетоводители и юрисконсулти -представителство пред държавни институции, изготвяне и подаване на различни окументи и т.н. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов каза пред "Капитал", че много от спорните моменти в проекта ще бъдат изчистени между първо и второ четене.

Над половината компании имат над средното ниво на дигитализация

За над 80% от компаниите в страната дигитализацията играе много важна роля. Повече от половината пък оценяват сегашното си ниво на обвързване на процесите с цифрови технологии като пълно или значително. Това показват резултатите от анкета, проведена от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБиТк) сред 59 фирми членки. Това, което спъва процеса на дигитализация засега, са необходимите инвестиции според повече от половината участници. Форумът беше открит от гостуващия федерален президент на Германия Йоахим Гаук и българския държавен глава Росен Плевнелиев.

Заплатите растат с 8% за тримесечието

Общите разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и др.) са се увеличили с близо 8% през първото тримесечие, показват данните на НСИ. Със същия темп средно растат и работните заплати. Една голяма част от увеличението идва от по-високите административно определени минимални осигурителни прагове. От началото на тази година те са по-високи средно с 8.4%. Допълнително влияние оказва и размерът на минималната работна заплата, която нараства с 16% спрямо първото тримесечие на миналата година. В същото време един зает в България дава с 2.1% повече добавена стойност за икономиката спрямо същия период на миналата година според статистиката.

"Сирма" планира мащабна експанзия на американския пазар

Новата програма за развитие на "Сирма груп холдинг" предвижда по-сериозно стъпване на компанията на американския пазар до 2020 г., инвестиции в нови продукти и достигане на 100 млн. долара годишен оборот. Програмата ще спомогне за подготвянето на нов борсов дебют за компанията, този път на световно ниво. Това са акцентите в новата програма за развитие на групата, представена на общото събрание на акционерите в "Сирма груп" в средата на юни, съобщиха от компанията.

"Евроинс" няма да придобие компания в Гърция

Централната банка на Гърция е отказала на "Евроинс иншурънс груп" да придобие гръцката животозастрахователна компания Crédit Agricole Life според публикации в местната преса. Мотивите на институцията са, че "Евроинс" все още не са приключили оздравителната програма на застра-хователя си в Румъния, придобиваната компания има по-голям размер от купувача и освен това продавачът - френската Crédit Agricole, има по-висок кредитен рейтинг от "Евроинс". Председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" (мажоритарен собственик на "Евроинс") Асен Христов каза, че ще отворят директно собствен клон в Гърция.

Сделки и проекти

Бизнесмен със спорна репутация може да стане собственик на активите на фалиралия врачански торов завод "Химко" срещу почти 12 млн. лв. Една оферта е била подадена до крайния срок 20 юни и кандидатът е внесъл депозит от 1 млн. лв., потвърди синдикът на дружеството, но отказа да съобщи името на купувача. По информация на местния сайт "Зов нюз" и регионалния кореспондент на "24 часа" това е пазарджишкият бизнесмен и кредитен милионер Георги Пиримов.

Небанковата финансова компания "Аксес файнанс", известна с кредитния си продукт "Бяла карта", възнамерява да разшири дейността си и на пазарите в Румъния и Македония. Дружеството вече има над 50 хил. клиенти в България, където издава кредитните си карти от три години. За този период осигуреното финансиране е било за над 50 млн. лв.

"София комерс - заложни къщи" планира да набере над 5 млн. лв. от фондовата борса. Дружеството се търгува на БФБ - София, като сега идеята е да емитират 1.11 млн. привилегировани книжа с номинална стойност 1 лв. и емисионна 5 лв., става ясно от страницата на дружеството. Комисията за финансов надзор е одобрила проспекта за емисията на 8 юни след връщането му за еднократни корекции.

Една от големите колекторски компании на българския пазар - "Агенция за събиране на вземания" (АСВ), вече има нов чуждестранен собственик. От 9 юни акционерният капитал на дружеството е изцяло притежание на норвежкия финансов концерн B2Holding. Сделката, чиято цена не се съобщава, включва и дъщерната компания на АСВ за събиране на междуфирмени задължения в България Smart Collect, както и румънския бизнес на групата.

Македонският президент се размина с импийчмънт

След петдневни дебати парламентът отхвърли във вторник предложението за импийчмънт на президента Георге Иванов, като решаващи се оказаха гласовете на управляващата ВМРО-ДПМНЕ. Това е и партията, която беше издигнала Иванов за президент. Предложението за импийчмънт дойде от опозиционната СДСМ, след като Иванов реши през април да прекрати разследванията срещу политици в страната, обвинени за големия скандал с масово незаконно подслушване, който се вихри в страната вече втора година. Президентът обоснова решението си тогава с това, че търси стабилност преди предварителните парламентарни избори на 5 юни. Опозицията в лицето на СДСМ и албанските партии обаче заяви, че ще бойкотира изборите, и в крайна сметка те не се състояха, а досегашният парламент беше свикан отново. В началото на юни Иванов реши да прекрати амнистията за 22-ма политици, макар че международните посредници искаха пълно анулиране за всички 56 помилвани политици. След като президентът се размина с импийчмънт, СДСМ сега настоява за оставката му.

Без жертви, след като въоръжен откри стрелба в кино в Германия

В четвъртък въоръжен мъж откри стрелба в кино в гр. Фирнхайм, след което беше застрелян от германската полиция. Първоначалната информация беше, че при стрелбата е имало между 20 и 50 ранени, но след това полицията опроверга слуховете и заяви, че няма пострадали. Според Bild около 20 души все пак са пострадали, но поради използвания от полицията сълзотворен газ. По данни на службите за сигурност мъжът не е бил терорист и е действал сам. По всяка вероятност е бил психически нестабилен. Той се е барикадирал в киното, като е взел и заложници в ранния следобед, малко по-късно полицията щурмува киносалона и го застрелва. Нападателят е носел ръчна граната и пояс с експлозиви, намерени до тялото му. Самоличността и мотивите му засега остават неуточнени, но според един от заложниците му е говорил на развален немски.

Колумбия подписа споразумение за примирие с ФАРК

Историческото споразумение за прекратяване на огъня между колумбийското правителство и бунтовническата марксистка групировка "Революционни въоръжени сили на Колумбия" (ФАРК) дойде след въоръжен конфликт, продължил над 50 години, и преговори през последните три годи-ни. Целта на ФАРК беше да "повторят" кубинската революция, но след мира те трябва да се разоръжат. В споразумението е записан график за разоръжаване и гаранции за сигурността на бунтовниците. То обаче не включва други партизански и военни групировки освен ФАРК. Враждуващите страни се задължават да прекратят бойните действия до 180 днислед постигането на окончателно мирно споразумение, което да прекрати гражданската война в страната, в която загинаха над 220 хил. души, а 7 млн. напуснаха родните си места. Споразумението беше подписано от колумбийския президент Хуан Мануел Сантос и командира на ФАРК Родриго Лондоно в Хавана. Очакванията са, че крайното мирно споразумение ще бъде изготвено и подписано през юли.

Върховният съд в САЩ блокира имигрантския план на Обама

Планът на американския президент Обама, който има за цел да защити милиони незаконни имигранти в САЩ от депортиране, остава блокиран. Причината е, че Върховният съд остана разделен по въпроса, което означава, че имиграционната реформа на Обама няма как да влезе в сила, докато той е президент. Съдиите се разделиха поравно - 4 на 4, при гласуването, след като 9-ият член в състава почина през февруари, а доминираният от републиканците Сенат не позволи на Обама да номинира нов съдия. Планът предвиждаше около 4 милиона мигранти без документи да получат разрешителни за работа. Още през ноември 2014 г. Обама издаде декрет, с който позволи на мигранти, чиито деца са законни американски граждани, да могат също да кандидатстват за гражданство. Въпросът беше придвижен до Върховния съд, след като през 2014 г. федерален апелативен съд в Ню Орлиънс заяви, че правителството няма правомощия да защитава имигранти от депортиране и да им дава разрешителни за работа без съгласието на Конгреса.

Всеправославният събор започна в Гърция без България и Русия

Въпреки отсъствието на Българската православна църква, Руската, Грузинската и Антиохийската първият по рода си от хилядолетие насам Всеправославен събор започна на о. Крит. Официалната цел е да укрепи единството на православните църкви, но митрополитът на Киев и цяла Украйна Онуфрий заяви, че без участието на всички православни църкви няма как да се вземат решения с някаква стойност. На събора се обсъждат шест въпроса: за общото послание на православната църква днес, за отношението към другите християнски църкви, за постите, брака и автономното управление, както и за диаспората.

Концепциите на кандидатите за КЗК: Преразказ на закона

Почти година след изтичането на мандатите в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) процедурата по избор на нови членове на регулатора се задвижи - в сряда в парламентарната комисия по икономическа политика бяха изслушани единадесетте кандидати. Те четяха концепции, които в голямата си част преразказваха закона за конкуренцията. Почти никой не критикува досегашната работа на регулатора и не предложи нещо ново. Интересът на депутатите също бе вял - слабо присъствие и въпрос само от страна на Мартин Димитров. Изслушването започна с единствената номинация за председател на КЗК Юлия Ненкова (на снимката), столичен зам.-кмет и близка до ГЕРБ. Тя премина бързо през вижданията и приоритетите си, като се фокусира повече върху описание на функциите и същността на КЗК. Изявлението на кандидатпредседателя по-скоро разясняваше каква е ролята на КЗК и боравеше с общи фрази, че проверките на място са основен способ за събиране на доказателства за установяване на антитръстови нарушения, но е необходимо "адекватно законово уреждане", за да бъде ефективен инструментът. Повечето от останалите кандидати се съгласиха, че досегашната практика с проверки на място на разследваните фирми и предприятия е неефективна, защото те разбират предварително за тези проверки и предприемат нужните действия да прикрият следите си. Икономистите сред кандидатите - Георги Ганев (Реформаторски блок и НПО-та) и Анна Янева (БСП), пък се обединиха около идеята за звено за икономически анализ или поне по-задълбочени проучвания на българския пазар. Според тях без такива анализи констатацията на картели е особено трудна. Според Димитър Кюмюрджиев (ПФ), който е номиниран за зам.-председател на КЗК, трябва да се наблегне и на проверки в сектора на банковите услуги, бързите кредити и фармацевтичните продукти. Единственият въпрос от народен представител - Мартин Димитров, беше за личното мнение на кандидатите за наличие на картел на горива в България. "Не мога да отговоря, защото не съм се запознала с конкретните факти", отговори Ненкова. "Ясно е, че с тези цени се случват неща, които при нормална конкуренция не биха се случвали. За мене огънят е някъде в структурата на този пазар в България, специално в акцизните складове, но повече от това нищо не мога кажа, докато не се знаят всички факти", каза Ганев. Другите кандидати също предимно се въздържаха от изразяване на лично мнение. Очаква се гласуването на новия състав на КЗК да бъде след две седмици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK