Какво се случи през седмицата

Управляващите се договориха за промени в изборния кодекс; Депутатите са на път да разрешат даряването на храни без ДДС; Минималните прагове няма да се вдигат догодина; Разрешават на военната полиция да разследва и да разпитва цивилни

   ©  Анелия Николова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Управляващите се договориха за промени в изборния кодекс

Коалиционните партньори ГЕРБ, ПФ и РБ постигнаха съгласие за промени в Изборния кодекс. Това стана на среща в парламента в понеделник, на която присъства и премиерът Бойко Борисов. Управляващите ще подкрепят отпадане на лимита върху броя на секциите в страни от ЕС. За другите държави обаче остава ограничението от максимум 35 секции. По втората конфликтна тема – за начина на отчитане на вота при определяне на резултатите от изборите, решението е в кодекса да остане опцията "Не подкрепям никого", но тези гласове ще бъдат отразявани по различен начин при определяне на резултатите от пропорционални и мажоритарни избори. Чрез промяна в методиката за отчитане те ще влизат в общия брой на действителните гласове, от които се изчислява резултатът от изборите за президент и кметове, но няма да се броят при изчисляване на резултата за парламент и общински съвет. В петък депутатите започнаха обсъждането на поправките в изборния кодекс на първо четене.

Разрешиха на военната полиция да разследва и разпитва цивилни

Парламентът гласува на второ четене поправка в Закона за военната полиция, която разширява правомощията на силовата структура да разследва и разпитва цивилни лица, както и да прилага силови методи спрямо цивилни лица. Униформените вече ще имат право да използват принуда, физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие в условията на т.нар. абсолютна необходимост. Досега те можеха да правят това само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин. Под "абсолютна необходимост" ще се разбира отказ да се изпълни законно разпореждане, задържане на закононарушител, който оказва съпротива, бягство на задържан или нападение срещу граждани. Военните полицаи ще имат право да използват насилие само след предупреждение освен в случаите на внезапно нападение или освобождаване на заложници. Когато използват оръжие, на теория те ще са задължени да направят всичко възможно, за да запазят живота на хората. Вносителите на законопроекта определят въпросните промени в Закона за военната полиция не като разширяване на правомощията, а като "технически поправки".

Пеевски купи сградата на печатницата си

Свързано с Делян Пеевски дружество е придобило имота и сградите, в които се намира печатницата "ИПК Родина 1". Това научи "Капитал" от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов, който е провел публичната продан в средата на миналата седмица. Купувач е новосъздадено дъщерно дружество на "Печатница София", което депутатът придоби преди около половин година, а наддаване очаквано не е имало, тъй като сградата трудно може да се използва за друго, а и е пълна със скъпо оборудване, което не се продава заедно с нея.

Така имотите (терен с площ 55 дка и постройки с 11 хил. кв.м разгъната застроен площ), които се намират до летище София, са купени на началната обявена за продажбата цена - 4.4. млн. лв., която е близо седем пъти по-ниска от стойността, за която те са били заложени в Корпоративна търговска банка (КТБ) преди три години.

В тези имоти се намира и модерното печатарско оборудване, заложено за 53 млн. лв., за което няма яснота дали е продадено на Делян Пеевски. Вероятността новите печатни машини да бъдат продадени на друг е минимална, защото разходите за евентуалното им демонтиране и преместване ще са изключително високи.

Така Делян Пеевски си връща собствеността над комплекса, който построи през 2012 г. изцяло с кредити от КТБ за над 80 млн. лв. Разликата е, че той вече притежава и печатницата в полиграфическия комбинат, която вероятно ще бъде закрита. И сега депутатът от ДПС печата почти всички национални вестници, промяната след месеци ще е само в адреса.

Купувач е фирмата "София принт инвестмънт". Дружеството, което е учредено няколко дни преди сделката, е собственост на "Печатница София" - фирмата, която държи печатницата на полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе" и която Делян Пеевски купи в началото на лятото от издателя на "24 часа" Венелина Гочева. Собственик на "Печатница София" е "А. Е. Бест съксес сървисис България" ЕООД, чиито дялове са на едноименна кипърска офшорка, зад която седи номинален собственик - базирана в Никозия адвокатска кантора.

Разрешават на военната полиция да разследва и да разпитва цивилни

Парламентът гласува на второ четене поправка в Закона за военната полиция, която разширява правомощията на тази структура да разследва и да разпитва цивилни лица, както и да прилага силови методи спрямо цивилни. Униформените вече ще имат право да извършват оперативно-издирвателна дейност, да се включват в антитерористични операции. Освен това те вече ще могат да използват принуда, физическа сила, помощни средства или огнестрелно оръжие в условията на т.нар. абсолютна необходимост, който е стандарт, въведен в нашето законодателство след редица решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Досега те можеха да правят това само ако не могат да изпълнят служебните си задължения по друг начин.

Военните полицаи ще имат право да използват насилие само след предупреждение освен в случаите на внезапно нападение или освобождаване на заложници. Когато използват оръжие, на теория те ще са задължени да направят всичко възможно, за да запазят живота на хората.

Димитър Узунов запази поста си във ВСС, скандалът продължава

Цяла седмица продължава скандалът с поисканата оставка на представляващия Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, която в четвъртък мнозинството отхвърли с 15 на 8 гласа, но скандалът продължи и след заседанието на ВСС. Самият Узунов, станал известен като "човека на Борисов във ВСС", отказа да обсъжда упреците към работата му и се втурна да отправя лични нападки към опонентите си.

Оставката му бе поискана от членове на съвета от т.нар. реформаторско малцинство, а конкретният повод бе едноличното решение, с което той определи кои членове на съвета ще се срещнат с европейските прокурори, които извършват одит на българската прокуратура. След предизвестеното гласуване Узунов се обърна към председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов със знаменателна реплика, цитирана нашироко: "Можехте да ме питате за писмото във връзка със срещата с европрокурорите, но вие предпочетохте да ми забиете ножа в гърба, дълбоко и болезнено." В интервю пред bTV в петък Узунов продължи с атаките, като нарече Панов "пречупен човек" и го посъветва да си подаде оставката, ако смята, че се е издигнал над блатото.

Минималните прагове няма да се вдигат догодина

След няколко години силен административно наложен ръст на минималните осигуровки по сектори догодина промяна няма да има. Това става ясно от проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). Все пак за работодателите ще има още разходи - осигуровката се вдига с 1 процентен пункт (и още толкова от 2018 г.), а минималната заплата с почти 10%, повече ще плащат и самоосигуряващите се. Така правителството планира почти 13% ръст на приходите от осигуровки. В резултат с около 300 млн. лв. намалява и трансферът на държавата от данъци за пенсии. Те ще нараснат почти миниатюрно от средата на годината. Леко се вдига и възрастта за пенсиониране.

Комисия отхвърли промените в КСО

Социалната комисия в парламента отхвърли законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) на първо четене. С изключение на ГЕРБ всички останали смятат, че редакциите са непълни, тъй като не уреждат етапа на изплащане на пенсиите и не предлагат възможност за различни по риск продукти, между които да избират осигурените в пенсионните фондове. Председателят на комисията Хасан Адемов обясни, че проектът засяга социални отношения и е трябвало да бъде гледан от тристранката. Предстои законопроектът да се гледа в бюджетна комисия, която е определена като водеща от изпълняващия длъжността председател на парламента.

Депутатите са на път да разрешат даряването на храни без ДДС

Идеята дарените хранителни продукти с изтичащ срок на годност да не бъдат облагани с данък върху добавената стойност (ДДС) е на път да заработи от догодина. Депутатите от бюджетна комисия приеха на второ четене промените в Закона за ДДС, с които се решава облекчението. Поправките обаче претърпяха сериозни изменения и отразяват настояването на финансовия министър да има контролни механизми, за да се предотвратяват опити за злоупотреби. Така освобождаването от косвения данък ще става по процедура, в която роля ще имат три министерства и още няколко институции.

Българска компания откри ферма за сьомга

Българската компания "Кохоферм" откри първата в Европа ферма, която се намира на сушата, за отглеждане на кохо сьомга, известна и като тихоокеанска сребърна сьомга. Предприятието е в село Горни Окол, на 45 км от София. Хайверът се внася от Канада, където има няколко сертифицирани производителя, и се транспортира до България със самолет. Инвестицията е за 5.5 млн. лв. - евросубсидия по програма "Рибарство", средства на собствениците на компанията и заем от банка. Във фирмата инвеститор съдружници са Георги Софиянски (с 80%), Георги Стефанов (с 10%) и Валери Милованов, който е и управител на "Кохоферм".

"ВИП секюрити" купува местния бизнес на G4S

Най-голямата компания за сигурност и охрана в света – британската G4S, напуска българския пазар. За купувач на бизнеса й в страната е избран вторият по големина играч в сектора тук - "ВИП секюрити". Сделката е поредната придобивка в портфолиото на "ВИП секюрити" след вече две покупки на конкуренти в миналото. Обединяването ще доближи компанията до настоящия лидер на охранителния пазар в страната – СОТ 161. Изтеглянето на британците не е пряк резултат от бизнес средата в страната, а е част от по-глобално решение да продадат бизнесите, които са малки или губещи.

"Енерджи МТ" купува соларни активи за 35 млн. евро

Търговецът на електроенергия "Енерджи МТ" се е договорил да купи над 20 мегавата соларни паркове чрез придобиването на дружеството "Ес Ер Пи солар България". Цена не е обявена, но активът се оценява на около 33-35 млн. евро. Продавач е американската Sun Еdison, която е в процедура по защита от кредитори. Купувачът е собственост на Румяна Георгиева (на снимката). През май тя и Николай Вълканов (собственик на "Минстрой") купиха ВЕЦ "Жребчево".

Македония ще гласува за парламент на 11 декември

На 11 декември избирателите в Македония ще гласуват на извънреден парламентарен вот, на който да опитат да сложат край на продължаващата почти две години тежка политическа криза. Тя избухна заради скандал от 2015 г. с подслушване на повече от 20 000 души, за което опозицията обвинява тогавашния премиер Никола Груевски и близкия до него шеф на разузнаването. С посредничеството на ЕС Груевски се оттегли миналата година, но опозицията не прие датата 5 юни 2016 г. за предсрочни избори. Политиците се съгласиха да назначат специален прокурор, който да разследва скандала. Последното условие преди разпускането на парламента, изпълнено тази седмица, беше приемането на бюджета за 2017 г.

Джуканович спечели изборите в Черна гора

Мило Джуканович - премиерът, който и като президент ръководи Черна гора от 27 години, спечели парламентарните избори на 16 октомври. Неговата Демократична партия на социалистите (ДПС) спечели 41.1%, а опозиционният проруски Демократичен фронт - 20.6%. Джуканович призова досегашните си партньори за споразумение за съставяне на ново правителство, тъй като няма мнозинство за самостоятелен кабинет. Опозицията отказва да признае изборните резултати. Кампанията бе бедна откъм идеи, а основният въпрос бе дали това ще е краят на модела "Джуканович". Наблюдатели съобщиха за нарушения, купуване на гласове и необичайно висока избирателна активност (73.2%). Джуканович е единственият лидер, задържал се на власт от разпадането на Югославия, като премина през комунист и националист до защитник на членството в НАТО и ЕС. Той обеща Черна гора да влезе в НАТО до няколко месеца, тъй като алтернативата е тя да се превърне в "руска колония". Темата разделя черногорците и предимството на привържениците на евроатлантическата ориентация е минимално.

Тръмп може да не признае изборите

Американският президент Барак Обама коментира, че изявлението на републиканския кандидат за държавен глава Доналд Тръмп, че може да не признае резултатите от изборите, подкопава демокрацията в страната. По време на телевизионен дебат с демократическия си опонент Хилъри Клинтън Тръмп отказа да каже дали ще признае изхода от вота. По-късно той посочи, че би признал "ясен" резултат, но си запазва правото да го оспори в съда в случай на съмнения. Заради това изказване милиардерът бе разкритикуван от мнозина в партията си.

Китайската икономика се увеличи с 6.7% през третото тримесечие

БВП Както през второто, така и през третото тримесечие китайската икономика нарасна с 6.7%, което означава, че властите са на път да постигнат целта си от поне 6.5% ръст на БВП през 2016 г. Благоприятните фактори са облекчените условия за кредитиране и силният имотен пазар. Китайските власти увеличиха бюджетните разходи за инфраструктурни проекти например. Стимулиращата фискална и монетарна политика обаче крие своите рискове и прикрива по-дълбоките проблеми в китайската икономика като индустриалния свръхкапацитет и високите нива на корпоративна задлъжнялост. Тя вече достига 145% от БВП според данни на МВФ. Освен това в стоманената и въглищната индустрия предстои свиване на производствения капацитет. Появяват се и нови рискове като изтичане на капитал от финансовата система на Китай заради обезценяването на юана спрямо долара и по-бавния икономически ръст. Опасения буди и възможното прегряване на имотния пазар. Ето защо анализатори смятат, че през 2017 г. ръстът на китайския БВП ще се забавя.

Сделки и проекти

Канадската компания Mundoro Capital е започнала да прави сондажи за медно-златни руди в Източните Родопи чрез местното си дружество "България алфа". To получи право за проучванията в площите "Бяло" и "Звезда" през 2013 г. Mundoro Capital е публична компания и наскоро е набрала 1 млн. долара, с които ще финансира сондажните си дейности в общо пет площи в България и Сърбия.

Софийската стокова борса и Българската стокова борса (бивша Русенска стокова борса) подписаха меморандум и ще обединят дейността си в началото на 2017 г. Според оценка на представителите на двете дружества в общата структура ще се концентрират около 99% от оборота в сектора, или около 600 млн. лв. годишно. Извън общата структура ще остане само борсата в Пловдив.

Daimler ще инвестира 500 млн. евро в завод за двигатели в Северозападна Полша, в който ще се произвеждат мотори за автомобилите Mercedes. Първите двигатели ще излязат от новия завод през 2019 г., а в него ще бъдат наети 500 души. Интерес към изграждане на производствени мощности в страната има и японският гигант Toyota, който в момента преговаря с полското правителство. На автомоторния пазар в страната работещи предприятия имат и Volkswagen и Kia.

Американската компания Netflix, която разпространява видеосъдържание, е привлякла с над 50% повече абонати през третото тримесечие на 2016 г. Броят им е нараснал с 3.57 млн., докато очакванията на анализаторите бяха за 2.3 млн. Така общият брой платени абонати на компанията за видеострийминг стават над 86 млн. След съобщаването на новината акциите на Netflix поскъпнаха с 20% в понеделник.