С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 ное 2017, 13:00, 2792 прочитания

The Minor fall, the Major lift

От 2010 г. насам тъжните песни намаляват в глобален мащаб, сочи изследване

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Силата на музиката да предизвиква силни чувства е отдавна установена. Както и общоприетото мнение по отношение на дърпането на емоционалните струни - че акордите в мажорна тоналност повдигат духа и вървят с жизнерадостни текстове, докато минорните са с по-мрачно настроение и език. Ново изследване, публикувано в Royal Society Open Science, също го потвърждава. То е озаглавено "Минорните падат, мажорните се вдигат" - игра на думи, свързана със строфа от текста на "Алилуя", известната песен на починалия през 2016 г. Ленард Коен .

Изследването показва значителни разлики в съчетаването на текстовете с акорди в мажорна или минорна тоналност в различни географски райони, музикални жанрове и исторически епохи.


Неговите автори от университета в Индиана - Блумингтън, са анализирали около 90 000 песни на английски език от различни жанрове (класически рок, поп, пънк, метал, R&B и религиозни), написани от музиканти от целия свят в периода от 1950 г. досега и публикувани в сайта ultimate-guitar.com. Те са оценявали използваните в песните акорди и сантименталната валентност на текстовете по специална скала с 222 думи, степенувани от 1 до 9 от гледна точка на тяхната емоционална позитивност. "Любов" например е една от думите с най-висока валентност - 9, докато "болка" има най-ниския коефициент 1.

Оказва се, че в глобален мащаб мрачните мелодии намаляват. Докато песните с ниска емоционална валентност и предимно негативни текстове са увеличавали броя си от 1950 до 2010 г., след тази година тенденцията се обръща в полза на жизнерадостното звучене и позитивната лирика. Изследователите не предлагат обяснение защо това се случва, посочвайки необходимостта от по-широко проучване.

Сравнявайки песни от Азия, Австралия, Северна Америка и Западна Европа, те са установили например, че азиатските песни като цяло са с по-позитивно съдържание, докато скандинавските музиканти са доказали през годините мрачната си лиричност. Агресивно оптимистичната поп музика на Южна Корея - т.нар. К-pop, и шведският уникално мрачен death metal бранд достатъчно свидетелстват за това.



В крайна сметка анализът на жанровете не е особено изненадващ. Метъл и пънк парчетата са склонни да имат много по-мрачни текстове спрямо другите, съдържащи много думи като "болка" и "смърт". В същото време религиозните мелодии и класическият рок на 60-те години използват много положителни думи с висока емоционална валентност като "възхвала" и "любов".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Топ 5 от "Капитал": Готови ли са светът и България за пандемия от коронавирус, защо токът на борсата е и най-скъп, и най-евтин 2 Топ 5 от "Капитал": Готови ли са светът и България за пандемия от коронавирус, защо токът на борсата е и най-скъп, и най-евтин

Интервю с мениджъра на "А1 България" Александър Димитров, каква беше 2018 г. за цигарения пазар, какво се случи в софийския Център за култура и дебат "Червената къща"

22 фев 2020, 1316 прочитания

Снимка на седмицата 1 Снимка на седмицата

Испанският алпинист Килиан Жорнет по време на тренировките си в Норвегия

21 фев 2020, 1478 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
Какво се случи през седмицата

Правителството ще одобри изграждането на втори кабинков лифт в Банско, но в парка няма да бъде разрешавано строителство на хотели; Амстердам и Париж ще са домакини на две европейски агенции след Brexit; Британският кабинет е готов да удвои парите за "развода" с ЕС; Прагът за плащанията в брой остава 10 хил. лв.; ББР и по устав ще е банка за близки политици и големи заем; Георги Харизанов вече е изпълнителен директор на телевизия "Европа"

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10