Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Делото "КТБ", връзката археология - магистрали, китайският план за летище Пловдив и още

2204 прочитания

© Капитал


Десет години след първите индикации за тревожна концентрация на парите на държавните дружества в Корпоративна търговска банка, пет години след като в "Капитал" описахме рисковата стратегия на свързано кредитиране в "Държавата КТБ", четири години след като прокуратурата съобщи, че разследва КТБ, и три години след несъстоятелността на банката. Толкова време трябваше да мине, за да започне делото срещу мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев и още 17 души (служители на банката, от одиторите ѝ KPMG, и от БНБ). Към този момент прокуратурата залагаше на количеството - брой обвиняеми, свидетели, страници, разпити и сложност като най-голямото и сложно дело на всички времена в българската съдебна практика. И това е така - делото КТБ е наистина голямо и сложно. Преди няколко месеца "Капитал" успя да получи достъп и се запозна с огромна част от представените от обвинението доказателства. В поредица от текстове по конкретни теми "Капитал" ще разкаже и покаже най-важното в хилядите страници на прокуратурата.

Находките край благоевградското село Покровник са известни още от 70-те години на миналия век. Тогава са и първите археологически проучвания на мястото, на което се вярва, че се намира древният предшественик на Благоевград - римското селище Скаптопара. Но досега разкопки на мястото не са направени както поради липсата на целенасочено финансиране, така и поради липсата на инициатива от страна на местните власти. Промяната настъпва едва през 2014 г., но не заради внезапен интерес към археологията, а защото точно оттам ще мине магистрала "Струма". На практика археологическите разкопки в България се случват точно като горния случай - не по логиката на някакъв общ план или според значимостта им, а покрай развитието на пътната инфраструктура, и то конкретно по европейски проекти.

Първата годишнина от избирането на френския президент Еманюел Макрон съвпада и с първата му сериозна криза. Начинът, по който ще се справи с вълната от протести, обхванали страната, ще предопредели съдбата на амбициите му да промени Франция. Но реформирането на ЕС се оказва по-голямо предизвикателство от реформирането на собствената му страна. Времето за каквито и да било смислени промени, които да предотвратят повторение на еврокризата, изтича бързо с наближаването на 2019 г., когато изборите за Европейски парламент и смяната на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка ще забавят поне до 2020 г. всичко, което не бъде прокарано в близките месеци.

Ако може да се каже нещо категорично за китайските инвестиции, то е, че за тях се говори много и шумно, но никога не се случват на практика. Досега. Последният мащабен китайски проект в България, който има вероятност да е изключението, е по линия на концесията на летище Пловдив. Тя беше спечелена в края на март от консорциум начело с китайския конгломерат HNA Group. Пред "Капитал" представителят на консорциума Асен Василев обяви, че договорът с българската държава ще бъде подписан в началото на юни и инвеститорът ще е под контрола на китайците. А планът за развитие е амбициозен...

"През лятото на 1952 г. това беше девствен свят. Гората, която цар Фердинанд бе засадил, почти стигаше оградата на фабриката и всички обичахме пътя през нея до колелото на трамвай номер две. От другата страна квартал "Дианабад" носеше невинното очарование на истинско село. Само след десет години цялата тази картина на спокойствие и слънчева зеленина щеше неузнаваемо да бъде променена." Това описание на Георги Марков от книгата "Задочни репортажи за България" разкрива момента малко преди частта на район "Изгрев" между бул. "Драган Цанков" и гара Пионер да се превърне от село в индустриален комплекс. По това време писателят работи във фабрика "Победа", покрай която впоследствие ще израснат още големи соц предприятия и жилищни блокове. Ако имахме нов Георги Марков, той щеше да опише поредната, трета, трансформация на същия пейзаж в последните две години. Някогашните индустриални зони "Червена звезда" и "Дианабад-запад" започват нов живот, този път на луксозен жилищен квартал.

Десет години след първите индикации за тревожна концентрация на парите на държавните дружества в Корпоративна търговска банка, пет години след като в "Капитал" описахме рисковата стратегия на свързано кредитиране в "Държавата КТБ", четири години след като прокуратурата съобщи, че разследва КТБ, и три години след несъстоятелността на банката. Толкова време трябваше да мине, за да започне делото срещу мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев и още 17 души (служители на банката, от одиторите ѝ KPMG, и от БНБ). Към този момент прокуратурата залагаше на количеството - брой обвиняеми, свидетели, страници, разпити и сложност като най-голямото и сложно дело на всички времена в българската съдебна практика. И това е така - делото КТБ е наистина голямо и сложно. Преди няколко месеца "Капитал" успя да получи достъп и се запозна с огромна част от представените от обвинението доказателства. В поредица от текстове по конкретни теми "Капитал" ще разкаже и покаже най-важното в хилядите страници на прокуратурата.

Находките край благоевградското село Покровник са известни още от 70-те години на миналия век. Тогава са и първите археологически проучвания на мястото, на което се вярва, че се намира древният предшественик на Благоевград - римското селище Скаптопара. Но досега разкопки на мястото не са направени както поради липсата на целенасочено финансиране, така и поради липсата на инициатива от страна на местните власти. Промяната настъпва едва през 2014 г., но не заради внезапен интерес към археологията, а защото точно оттам ще мине магистрала "Струма". На практика археологическите разкопки в България се случват точно като горния случай - не по логиката на някакъв общ план или според значимостта им, а покрай развитието на пътната инфраструктура, и то конкретно по европейски проекти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK