Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Къде се вижда Делян Пеевски в делото за КТБ, GDPR в България като бухалка срещу неудобни журналисти, докъде е София по пътя към еврото и още

3615 прочитания

© Надежда Чипева


Преди година наблюдаващият прокурор по делото за КТБ и ръководител на специализираната прокуратура Иван Гешев обясни липсата на депутата от ДПС Делян Пеевски сред обвинените за фалита на банката с това, че "в хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема, затова не сме го посочили в това изложение". Реалността е малко по-различна. Във внесените в съда материали по делото не само се намират "някакви неща" за Делян Пеевски, но из документите има десетки, а дори и стотици свидетелства за това, че депутатът от ДПС от години е имал близки бизнес отношения с Цветан Василев. За трите години от затварянето на банката до внасянето на обвинението прокуратурата можеше да стъпи на над 100 мейла със справки, списък със 17 компании, изрични статистики, изисквани от собственика на банката, писма за събиране на дължими суми и залози за десетки и стотици милиони и да изследва какво стои зад мистериозното "ДП", което присъства в документите по делото. По всичко личи обаче, че усилията са били по-скоро в материалите да остане абсолютният минимум данни по тази тема...

Въпреки негативните сигнали от Брюксел, България все пак ще кандидатства за валутния механизъм ERM II. Публичната фаза на (тогава) сериозните усилия за влизането на страната в т.нар. "чакалня на еврозоната" започна преди година и към онзи момент (юни 2017 г.) шансовете не изглеждаха никак лоши – окуражителни послания дойдоха от Париж, Берлин, а няколко месеца по-късно и от Брюксел. Година по-късно обаче вероятността страната да бъде приета в ERM II вече не изглежда толкова голяма и което е по-лошо - негативните сигнали от Европейската централна банка и представители на различни държави, изглежда, отнеха от първоначалната енергия на България да опита се присъедини към валутния клуб. Въпреки това преди дни Борисов обяви, че "до седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната". Без масирана кампания по представяне на българските аргументи на страните, които са против влизането в ERM II, от тях едва ли ще има някакъв особен успех, а внасянето на кандидатурата ще остане само формалност.

Начинът, по който новият регламент на ЕС за защита на личните данни, известен като GDPR, ще влезе в националното законодателство, може да създаде тежък проблем с демокрацията в България. Проектът за промени в едноименния закон, чието обсъждане приключи, събра грамада от критики - от бизнес, адвокатура, правозащитници, като стряскащи опасения изразиха Асоциацията на европейските журналисти в България, "Програма Достъп до информация" (която помага на разследващи журналисти по защитата на личните данни) и Съюзът на издателите в България. Неясните разпоредби могат силно да вържат ръцете на журналистите, а Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), избирана от парламента, да се превърне в бухалка срещу медиите.

Да си поставиш за цел да набереш над 100 млн. лв. през фондовата борса в България по време на спад и тотална пазарна апатия (Sofix е на най-ниското си ниво от около година) е не само амбициозно, но и смело. Точно това обаче ще опита да направи производителят на пилешко месо, яйца и фуражи "Градус". Публичното предлагане на акциите на компанията на братята Иван и Лука Ангелови започва след броени дни – на 18 и 19 юни. Дружеството е производител номер едно на Балканите по добив на бели меса, номер две при разплодните яйца в Европа, работодател на 1300 души, притежава разпознаваеми брандове, широка инвестиционна програма и се радва на финансова стабилност. Какво трябва да се знае и как всеки, който иска, може да участва в излизането му на борсата четете тук.

От този брой на "Капитал" започва поредица, посветена на олигарсите в Източна Европа. В четири последователни броя ще публикуваме разкази на журналисти от Унгария, Чехия, Сърбия и Румъния за връзките между бизнес, политика и медии в държавите им. В първия текст от поредицата кореспондентът за Югоизточна Европа на унгарския седмичник Figyelo Ищван Секереш разказва за това как хора, близки до унгарския премиер Виктор Орбан, са станали неприлично богати, откакто неговата партия "Фидес" управлява страната. Последният пример за светкавично забогатяване е жененият за най-голямата дъщеря на премиера предприемач Ищван Тиборц. Вижте историята тук.

Преди година наблюдаващият прокурор по делото за КТБ и ръководител на специализираната прокуратура Иван Гешев обясни липсата на депутата от ДПС Делян Пеевски сред обвинените за фалита на банката с това, че "в хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема, затова не сме го посочили в това изложение". Реалността е малко по-различна. Във внесените в съда материали по делото не само се намират "някакви неща" за Делян Пеевски, но из документите има десетки, а дори и стотици свидетелства за това, че депутатът от ДПС от години е имал близки бизнес отношения с Цветан Василев. За трите години от затварянето на банката до внасянето на обвинението прокуратурата можеше да стъпи на над 100 мейла със справки, списък със 17 компании, изрични статистики, изисквани от собственика на банката, писма за събиране на дължими суми и залози за десетки и стотици милиони и да изследва какво стои зад мистериозното "ДП", което присъства в документите по делото. По всичко личи обаче, че усилията са били по-скоро в материалите да остане абсолютният минимум данни по тази тема...

Въпреки негативните сигнали от Брюксел, България все пак ще кандидатства за валутния механизъм ERM II. Публичната фаза на (тогава) сериозните усилия за влизането на страната в т.нар. "чакалня на еврозоната" започна преди година и към онзи момент (юни 2017 г.) шансовете не изглеждаха никак лоши – окуражителни послания дойдоха от Париж, Берлин, а няколко месеца по-късно и от Брюксел. Година по-късно обаче вероятността страната да бъде приета в ERM II вече не изглежда толкова голяма и което е по-лошо - негативните сигнали от Европейската централна банка и представители на различни държави, изглежда, отнеха от първоначалната енергия на България да опита се присъедини към валутния клуб. Въпреки това преди дни Борисов обяви, че "до седмица-две България ще внесе документите си за чакалнята за еврозоната". Без масирана кампания по представяне на българските аргументи на страните, които са против влизането в ERM II, от тях едва ли ще има някакъв особен успех, а внасянето на кандидатурата ще остане само формалност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK