С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 юни 2018, 10:36, 2986 прочитания

Подготвени ли са икономиките да посрещнат нова глобална криза?

"Световната задлъжнялост – последици и перспективи" според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Десет години след фалита на Lehman Brothers: Дебне ли следваща криза

Инвестиционните банки са в пъти по-стабилни, но и още по-големи, а рискът се е преместил в самите финансови пазари

11 сеп 2018

Заплахата от регионалните банки на Китай

Въпреки рисковете повечето анализатори не очакват проблемите в малките банки да избухнат в системна криза

4 авг 2018

Печалбите на компаниите през 2017 г. докосват рекордните 23 млрд. лв.

Данните на НАП за приходите от всички фирми показват ръст от 1%. В новата класация "Капитал 100" скокът на стоте гиганти е с 14%

26 юни 2018

Какво представлява глобалният дълг и защо натрупването му е толкова голям проблем?

"Световната задлъжнялост – последици и перспективи" според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

19 юни 2018

САЩ се готвят да наложат митата срещу Китай въпреки напредъка при търговските преговори

Ако те влязат в сила, Пекин най-вероятно ще отговори в рамките на часове

14 юни 2018

Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със световната задлъжнялост

"Световната задлъжнялост – последици и перспективи" според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

14 юни 2018

Следващата икономическа криза: Грешна оценка може да срине целия пазар

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

11 юни 2015

Следващата икономическа криза: нов дот-ком балон, срив на еврото или задлъжнялост до живот?

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

9 юни 2015

Следващата икономическа криза: колапс в петролната индустрия, сриване на фондовия пазар или дълговете на Китай?

Какви може да са причините за следващата икономическа криза според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

3 юни 2015
За поредна година клуб "Финанси" към Икономически университет - Варна, проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година темата, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше "Световната задлъжнялост - последици и перспективи".

Публикуваме текста на Елена Бадалска - студентка в трети курс, специалност "Финанси", от Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", която е класирана на първо място като победител в петия национален конкурс на към клуб "Финанси". Есетата на другите двама финалисти ще бъдат публикувани в следващите дни.


През последните години финансовата задлъжнялост в глобален мащаб нараства с бързи темпове и привлича все по-сериозно вниманието на международните организации, поддържащи стабилността на финансовата система. Нарастването на световния дълг до рекордно високи нива създава опасност от нова финансова криза. И тук основателно идва мястото на въпроса: При настоящата рекордно висока задлъжнялост, ако се оправдаят притесненията от нова криза в близките години, дали тя също ще бъде "рекордна" по своята тежест, обхват и последици?

Дали в условията на усложнена геополитическа обстановка високата задлъжнялост ще тласне света по дълговата спирала, водеща до рецесия и нова глобална финансова криза, е трудно да се предвиди с точност, но не би било неочаквано. Поради присъщата ѝ цикличност икономиката рано или късно ще забави своя растеж и ще тръгне надолу, а евентуалното ѝ "прегряване" ще постави в риск от финансова нестабилност много държави, в които нивото на дълга е високо. Част от причините за бързото увеличаване на нивата на дълга са политиката на свръхликвидност и изгодните условия за заемане на парични средства, които се наблюдаваха след последната световна криза. Бъдещото затягане на парично-кредитната политика може да доведе до затруднено обслужване на задълженията, а в съвременния глобален свят финансовите сътресения в отделни икономики бързо биха се превърнали в световни такива.

При определянето на мащабите на задлъжнялостта в световен план се отчита натрупаният дълг от всички домакинства, правителства, финансовия и нефинансовия сектор. През третото тримесечие на изминалата година този дълг достигна най-високия си връх – 233 трилиона долара (към момента дори още по-висок), като най-голям дял от него имат правителствената и корпоративната задлъжнялост.



Нека на първо място очертаем предпоставките за големия ръст на задлъжнялостта. Да се върнем едно десетилетие назад до финансовата криза от 2008 г. и нейната роля за състоянието на икономиката днес. Поради голямата финансова глобализация, започналата през 2007 г. в Съединените щати криза не остава изолирано явление само там, а се превръща във финансово-икономическа криза, обхващаща целия свят. Тежките последиците от нея изискват от правителствата и централните банки да предприемат спешни мерки, изразяващи се в монетарни и фискални стимули, насочени към динамизиране на икономиката.

В кризисния и следкризисния период от решаващо значение за възстановяване на растежа е провежданата от правителствата фискална политика, изразяваща се в значително увеличаване на държавните разходи и намаляване на данъците. Целта на тези мерки е стабилизиране на финансовата система, създаване на по-голяма заетост и възвръщане на доверието на икономическите участници към пазара, но като последица от осъществяването им се натрупват бюджетни дефицити, които трябва да бъдат финансирани чрез дълг. Когато обаче значително нараства държавният дълг на една страна, се повишава и нейният кредитен риск и следователно кредиторите ще изискват по-голяма възвръщаемост, което създава реална опасност за страните с високи нива на задлъжнялост.

По отношение на големия ръст на финансова задлъжнялост в бизнеса като основна причина може да посочи понижаването на цената на кредитиране с цел създаване на условия за по-лесен достъп до заемни средства и насърчаване на инвестициите. Освен намаляването на лихвените проценти част от монетарните стимули са и количествените облекчения, с които се цели да се влеят "свежи" пари на пазара и да се стимулира икономическата активност.

Прилагайки политика на количествени облекчения, централните банки изкупуват дъгови финансови инструменти и на практика увеличават паричното предлагане, а наличието на повече пари в обращение създава предпоставки за повишено търсене, стимулира производството и в крайна сметка се постига икономически растеж. Но световната икономика не може да поддържа този растеж безкрайно дълго, а голямото нарастване на кредитните пари повишава финансовия риск. Макар и плавно, нарастването на лихвените проценти ще затрудни в известна степен обслужването на дълговете, което създава опасност от несъбираемост на "лошите" кредити и фалит на задлъжнели компании с проблемна ликвидност.

Евентуалното по-бързо нормализиране на паричната политика от централните банки чрез покачване на лихвените проценти би създало сериозни последици за финансовата стабилност. Ръстът на лихвите в комбинация с бързото увеличаване на задлъжнялостта е важен сигнал за посоката на развитие на икономиката в глобален план. Съвсем скоро държавният дълг на най-голямата икономика в света – САЩ – достигна своя исторически връх, подминавайки 21 трилиона долара, като само за последните шест месеца е нараснал с над 1 трилион. По-големи притеснения поражда не абсолютният му размер, а темпът, с който расте – националният дълг на САЩ се увеличава с 36% по-бързо в сравнение с ръста на икономиката на страната. Неизбежен е въпросът какво кара държавата непрекъснато да прави все повече и повече разходи и да трупа все по-голям дълг.

Голяма икономическа криза, банкови фалити или пък тежка рецесия, която изисква фискални стимули? Всички тези събития биха го налагали, но през последните години не се наблюдава нито едно тях, напротив – икономиката върви все по-нагоре. Ако се продължи воденето на провежданата от кабинета на Тръмп фискална политика на намаляване на данъците и постоянно нарастване на държавните разходи, се очаква да се формират още по-големи дефицити и значително по-голям дълг. Данъчната реформа в Щатите може да окаже благоприятен ефект върху растежа в краткосрочен план, но в дългосрочен създава заплахи от прегряване на икономиката и крие риск от нарастване на инфлацията и по-бързо затягане на паричната политика. Увеличаването на лихвения процент при тези нива на дълга ще направи разходите за изплащане на лихвите по него най-бързо растящата част от бюджета.

Забавянето на ръста на икономиката и спадът в приходите са фактори, които ще предизвикат още по-ускорено нарастване на фискалните дефицити и дълга. Това е проблем, застрашаващ не само финансите на САЩ, но и тези на целия свят. Съединените щати са най-голямата икономика с най-развити финансови пазари, в които са концентрирани големи по обем капиталови ресурси, и поради тази причина при настъпване на криза там тя би засегнала ако не всички останали, то поне повечето държави, подобно да последната кризата от 2007 – 2008 г.

За да се постигне устойчив икономически растеж, той трябва да се основава на реални инвестиции, а не на увеличаване на дълга. Прекомерното натрупване на дълг е една от ранните индикации за предстояща криза. Освен нивата на държания дълг тревога пораждат и тези на корпоративната задлъжнялост. Политиката на свръхликвидност и рекордно ниските проценти през последните почти десет години дават достъп до парични средства и на невисоко надеждни кредитополучатели при сравнително ниски разходи. При необходимост от по-бързо повишаване на лихвените проценти от централните банки това би създало проблем за фирмите с висок ливъридж. Прекаленият оптимизъм при благоприятни условия за кредитиране може да се окаже опасен, когато лихвите рано или късно започнат да растат. Бързият темп на нарастване на дълга в някои региони може да причини разстройване на пазарите и цялостно забавяне на икономическото развитие. Сериозни притеснения поражда не само високата копроративна задлъжнялост на САЩ, но и тази на втората най-голяма икономика – Китай. Стойността на дълга на нефинансовия сектор там представлява близо една трета от общия корпоративен дълг в световен мащаб. Ако не се положат усилия за ограничаване на ръста му, това може да създаде неприятности във финансовия сектор в бъдеще и да доведе до сериозни глобални последици.

Още един удар върху макроикономическата и финансовата стабилност може да нанесе по-сериозната промяна на бремето на дълга за домакинствата. Ако инфлацията се повиши по-бързо и принуди централните банки да ускорят покачването на лихвените проценти, резултатът ще е не само затруднено обслужване на кредитите, но и намалена покупателна способност, което ще свие потреблението и ще доведе до икономически и социални вреди.
Въпреки че засега икономическият растеж продължава своето движение нагоре, въпросът не е дали, а кога ще поеме към низходящата фаза на цикъла.

Подготвени ли са обаче икономиките да посрещнат нова криза, особено ако тя се случи внезапно? Ако насочим фокуса си към европейската икономика, изглежда, че тя не разполага с решения за справяне с бъдещ шок – данъците в повечето европейски страни (с малки изключения) са на най-високите си нива, а лихвените проценти са нулеви. В отделни държави нормализирането на монетарната политика ще създаде тревоги по отношение на справянето с високите равнища на държавния дълг, а също така и за уреждането на редица дългови отношения в банковата сфера. Типичен пример за това е Италия, където е сериозен проблемът със слабата банкова система и високия процент на лошите кредити. Това не означава, че само банките в Европа срещат трудности с липсата на мерки за незабавен отговор в случай на криза. Оптимизмът на лесните пари и може би закъснялата промяна на монетарната политика са оставили света неподготвен за непосредствена реакция.

Но какво могат да предприемат правителствата и централните банки, за да спрат нарастването на дълга, който и бездруго вече достига рекордни стойности? Платим ли е изобщо този дълг? Изглежда, светът не взема поуките от миналото и много бързо забравя събитията и факторите, станали причина за предишни кризи. Преди десет години именно високата задлъжнялост отключва процесите, довели до най-тежката рецесия от Голямата депресия до днес. Дали този път последствията ще са различни? Малко вероятно е. Колко различни могат да са, след като винаги прекомерното кредитиране приключва зле? Независимо дали е правителствен, корпоративен, банков или дълг на домакинствата, натрупването му в големи размери неизменно носи сериозен риск за всички участници в икономиката. При променящите се вече условия може да се стигне до потискане на икономическия растеж и по-трудно изпълняване на задълженията, а фалитите на неплатежоспособни длъжници са заплаха и за кредиторите. Бурното кредитиране води до значително нарастване на цените на активите над реалистичните им равнища и когато икономиката регулярно поеме по своя курс надолу, рано или късно се стига до срив на пазара.

Всяка следваща криза може да намери своя аналог в историята и има индикатори, които повтарящо се съпътстват икономическото развитие преди настъпването на нова такава. Един от тях е точно нарастващата задлъжнялост. В днешно време е немислимо отсъствието на кредитиране, но трябва да се търси разумен баланс, защото съществуват немалко примери в подкрепа на огромните по тежест последици на дълговите затруднения. Световният дълг несъмнено ще изиграе своята роля за следващото финансово-икономическо сътресение, но какви ще са мащабите му тепърва предстои да разберем.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пиши ... и да бeгаме 1 Пиши ... и да бeгаме

Надписът "Локо София" на Мемориала на мира в Хирошима

19 окт 2018, 807 прочитания

Снимка на седмицата Снимка на седмицата

Чайки прелитат на езерото по време на традиционния улов на шарани близо до град Требон, Чехия

19 окт 2018, 410 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
4+1 | Как интернет победи телевизията, инвестирай с кауза и бизнесът срещу пластмасата

Четири идеи за четене и една за подкаст

Последни мъки преди развода

Финалното решение по условията за напускане на ЕС от Великобритания се отлага

Пируетите на Сидеров

Въпреки труса в "Обединените патриоти" до разпад на мнозинството едва ли ще се стигне

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Албания в Демос версия

Гръцкият фотограф Джон Демос за революционните промени в Албания между 1990-1991 г.

Ново място: Simple

Менюто съдържа вече отдавна превърналите се в световна класика италиански специалитети

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете