С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 юни 2018, 8:51, 2606 прочитания

Перспективи пред разрешаване на проблемите, свързани със световната задлъжнялост

"Световната задлъжнялост – последици и перспективи" според студентите в националния конкурс на клуб "Финанси"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За поредна година клуб "Финанси" към Икономически университет - Варна, проведе национален студентски конкурс за есе на икономическа тематика. Тази година темата, върху която трябваше да разсъждават студентите, беше "Световната задлъжнялост - последици и перспективи".

Публикуваме текста на Момчил Асенов - студент в трети курс, специалност "Финанси", от Университета за национално и световно стопанство, който е класиран на второ място като победител в петия национален конкурс на към клуб "Финанси".



Световната задлъжнялост е проблем, достигнал безпрецедентно високи равнища. И въпреки това върху него се акцентира твърде малко. Защо този проблем ни засяга повече, отколкото предполагаме? Какви са последиците и перспективите пред разрешаването му и защо Хърбърт Хувър е казал "Блажени са младите, защото те ще наследят нашия дълг"?

Световната задлъжнялост е достигнала своя исторически връх с размер от над 233 трилиона долара. Най-големите дебитори са нефинансовите институции. След тях се нареждат правителствата, следвани от финансовите институции като банките и кредитните съюзи. На последно място са домакинствата.

Нека споменем, че дългът за един икономически субект е актив за друг. Ако депозираме парични средства в банка, ще получаваме лихва по нашия депозит. Но банката ще отдаде нашите средства на друго лице, от което също ще получава лихва. Така нашият финансов актив се превръща в дълг за другото лице. Някой може да помисли: "Щом е така, значи има активи в размер на 233 трилиона долара?" Не точно.



Проблемът идва тогава, когато дългът се използва прекомерно и неразумно и не се правят ефективни планове за неговото погасяване. Тогава изплащането на лихвите и респективно на самия дълг става невъзможно. И къде е проблемът? Ами логичният изход от тази ситуация е длъжникът да изпадне в несъстоятелност, да фалира. Но това ще означава и загуба на средства от страна на кредитора. Никой не печели от ситуацията.

Ще отговоря на въпроса защо прекомерният дълг не е и актив, като перифразирам изказването на Джон Пол Гети, създателя на Getty Oil Company, но ще запазя основния смисъл: Ако дължиш на кредитора 100 долара, това е твой проблем. Aко му дължиш 100 милиона долара, това е проблем на кредитора.

Трябва да се спомене, че дългът невинаги е нещо лошо. Когато се използва разумно, дългът може да бъде полезен както за кредитора, така и за длъжника. Затова трябва да се регулира неговото натрупване и да се гарантира разумното му управление. Звучи лесно и логично. Но тогава защо се намираме в това положение и какви са причините и последиците от рекордните нива на задлъжнялост?

Нека първо отговорим на въпроса - какво би накарало домакинствата, компаниите, правителствата да посегнат към заеми? Отговорът - лихвените проценти. Истината е, че в продължение на дълги години банковият сектор поддържаше ниски нива на лихвите, за да стимулира все повече и повече хора да обръщат поглед към заемите. Но рано или късно търсенето отслабва. И когато това стане, намалението на лихвените проценти по кредитите не е достатъчно да го върне. Домакинства, компании, правителства имат достатъчно дългове за изплащане и нямат интерес към заемане на още средства. Тогава банките имат проблем. От една страна, никой не иска кредити, а, от друга, за хората вече не е изгодно да държат парите си на депозити при ниски проценти, затова те спират да го правят. Има и още един проблем – банките не могат да намаляват вече лихвените проценти. Разбира се, те могат да достигнат отрицателни равнища, както се случи в държави като Дания и Швеция, но това е задълбочаване на същия проблем.

При заемането между отделни държави наблюдаваме същия проблем - видяхме го при кризата в Гърция. Заемат се огромни средства, за да се подсили икономиката на страната, но тези средства не се връщат, което отслабва икономиката и на кредитора.

И ето някои от последиците - световна задлъжнялост възлизаща на над 300% от глобалния БВП. Това води до загуба на доверие в икономическите регулатори, несигурност във валутните единици и вече споменато - отслабване на икономики. Имаме също така и надценени активи. Купува се повече заради ниските лихви, което кара цените на активите да се покачват. Но когато реалните цени на активите се върнат хората се оказват в ситуация, в която изплащат неоправдано високи кредити. И логично плащанията спират – наблюдавахме това през 2007-2008 г. с ипотечната криза в САЩ.

Нека не пренебрегваме и психологическия аспект на проблема. Чрез своята политика банките и кредитните институции стимулират населението да се чувства комфортно с идеята за изплащане на дълг. Много хора в днешно време използват дълг, за да финансират своя живот. Приоритет на хората става притежаването на неща, които не могат да заплатят – и тогава приоритет вече не са нещата, а самият дълг. Това става рутина, порочен цикъл и хората свикват да живеят в кредит.

Ниският икономически растеж е в основата на задълбочаването на проблемите, свързани със свръхзадлъжнялостта. Особено пряко засегнати тук са публичните дългове. Проблемът нямаше да е толкова голям, ако БВП на страните се развиваше със стабилни и уверени темпове, но това просто не се случва. Отношението държавен дълг/БВП за България е в завидните граници под 25%, но страни като Япония и Гърция имат съотношение над границата от 200%.

Нека не забравяме, че задлъжнялостта на държавите също така води до ликвидни проблеми за частния сектор. Забавя се неговото функциониране и респективно неговите печалби, което пък води до забавяне на икономическия растеж. Засяга се корпоративната печалба и се създава опасност от свиване на секторa. Ако компаниите изпаднат в неплатежоспособност и нямат достатъчна ликвидност - това може да доведе до фалит. Фалитът ще се отрази неблагоприятно на техните кредитори – банките, а ако те пострадат, то и публичните предприятия и правителствата ще пострадат, защото няма да има кой да кредитира тях.

Какви са перспективите пред разрешаването на проблемите свързани със задлъжнялостта?

Първата възможност е просто дългът да бъде изплатен. В днешно време обаче за много икономически агенти това е математически невъзможно. Например държави, имащи дълг в размер на над 100% от годишния си БВП не могат да имат такива амбиции, не и в близко бъдеще.

Вторият възможен избор е да се откажем от изплащането на дълга. Да обявим фалит. Но вече споменахме, че това не е в полза нито за кредитополучателя, нито за кредитора, нито за икономиката като цяло.

Първите две възможности попадат в двете крайности на спектъра за разрешаване на проблемите свързани със задлъжнялостта. Или правим всичко или не правим нищо. Това не е правилният подход. Аз вярвам, че един проблем, който се е развивал с години, предполага значително време и средства, за неговото разрешаване.

Третият вариант е парична емисия от страна на управляващия емисионен институт в съответната държава. Изненадващо някои биха възприели този вариант като лесно и бързо решение на проблема. Но основите на икономическата теория ни учат, че колкото повече има от едно нещо, толкова по-ниска е неговата стойност. За паричните средства това важи с пълна сил. И когато парите в икономиката започнат просто да се появяват без появата на нови стоки или услуги това логично ще доведе до хиперинфлация.

Видяхме това в в Германия през 1923 г., в Унгария през 1946 г. и в Зимбабве през 2008 г. Основният проблем? Държавите посягат към печатните преси, когато имат нужда от парични средства. Историята ни учи, че това е вариант, който се предприема, когато данъците не могат да бъдат увеличени, няма инвеститори, които да влеят свежи пари в икономиката, а кредиторите са изплашени поради водената от страната политика и не искат да поемат ненужен риск. Резултатите – обезценяване на националната парична единица, поскъпване на стоки и услуги, бедност на населението и цялостно задълбочаване на проблема.

Четвъртата алтернатива е да се увеличат данъците. Използван прекомерно този метод може да има тежки последици. Високите данъци влияят на частния сектор, като намаляват неговата печалба и на населението, като намаляват заплатите на работниците. Бизнесът често трябва да повишава цените, а това води до ръст в нивото на инфлация.

Също така парите изплащани за данъци могат да бъдат използвани за разрастване на частния сектор, но вместо това компаниите са принудени правят компромиси. Това води до понижаване на качеството и изменения в производствената политика. В резултат на високите данъци някои фирми фалират, а други изнасят производството си в страни с по-благоприятна данъчна среда. Това води до загуба на работни места. Също така високите данъци поставят в лоша позиция хората с ипотеки или заеми, които след данъчните реформи вече срещат трудност в тяхното изплащане. Нивото на бедност, престъпността и корупцията се повишават. Населението е недоволно и се стига до бунтове, смяна на правителства, а в дългосрочен план и до рецесия.

Петата алтернатива е вземането на заеми. Звучи абсурдно да решим проблема със задлъжнялостта, чрез допълнителна задлъжнялост, но много икономически агенти го правят. Разбира се, не се цели вземане на заем за да се погаси с него друг заем, а да се подпомогне икономическото състояние на длъжника, за да може той да подобри дейността си и да започне самостоятелно да обслужва своите дългове. Но в случай че подходът не успее, страната е изправена пред още един дълг за изплащане заедно с лихвите по него. САЩ има кредитори в лицето на Китай, Япония, Ирландия, Швейцария, Великобритания и много други. И към настоящия момент нейният национален дълг е над 21 млрд. долара.

Още повече с този подход се създава и една илюзия. Илюзията, че страната, която отдава кредита има по-малко средства, от тази, която го получава. Истинският проблем обаче идва тогава, когато дългът нарасне дотолкова, че стане трудно изплащането само на лихвите по самите кредити.

Шестият вариант е да се намалят разходите. Домакинствата например да намалят разходите си за стоки различни от тези за първа необходимост. Бизнесът да оптимизира административните си разходи, разходите за продукция, за транспорт и други.

Основният проблем, както и на цялата икономика, е че живеем в свят на неограничени потребности и ограничени ресурси. Намаляването на разходите е много важна стъпка, която трябва да се предприеме за разрешаването на проблема със задлъжнялостта.

Основният минус е, че икономическите агенти ще изпитат недостиг на средства, от което ще се нарани икономиката.

Седмият метод е поддържане на стабилен икономически растеж. Това е най-доброто решение за борба срещу задлъжнялостта. В световен план за анализ на задлъжнялостта на една страна се използва съотношението дълг/БВП. Нисък коефициент означава, че държавата има стабилна икономика и произведените стоки и услуги успяват да покрият държавните задължения, без да акумулират допълнителен дълг. За това трябва силна икономика, развити пазари, работни места, добра управленска политика и стабилен частен сектор.За частния сектор е важно поддържането на стабилни нива на приходите, които да покриват фирмените разходи и чуждия капитал. Подобряване на икономическото състояние на домакинства, компании и правителства е най-сигурният метод за справяне с проблемите със задлъжнялостта.

За разрешаване на проблемите, свързани със световната задлъжнялост, не може да се разчита на едно-единствено решение. Нужни са набор от методи и действия, за да може промяната да започне. Ако правителствата поддържат благоприятен икономически климат в страната, подпомагат компаниите, водят приемлива данъчна политика – то бизнесът ще просперира. Когато бизнесът просперира, ще има работни места, високи заплати и населението ще бъде доволно и ще подпомага икономическия растеж. Ще се затвърдят съществуващите пазари и ще се развиват нови такива. Ще се изградят успешни партньорски отношения с други икономики. Цялата държавна икономика ще върви напред, а когато това стане, държавната валута ще бъде по-силна. Всеобщото богатство ще нарасне и няма да има крайна необходимост от заемане на средства.

Проблемите няма просто да изчезнат след месец, година, дори десетилетие. Но с малки стъпки, всеки ден, можем уверено да вървим към едно по-стабилно и сигурно бъдеще. Тогава ще завещаем на идните поколения един свят със силна икономика. Тогава наистина блажени ще са младите, защото те ще наследят нашия пример.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ФотоУтро ФотоУтро

Декември в сърцето на Северен Рейн-Вестфалия

17 дек 2018, 704 прочитания

Снимка на деня 1 Снимка на деня

Коледно настроение по улиците на сирийската столица Дамаск

16 дек 2018, 1167 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
4+1 | Кои са най-предпочитаните работодатели, държавата с най-много електрически коли и напредъкът при онлайн картите

Четири идеи за четене и една за подкаст

Западният страх от Huawei

Китайският технологичен гигант се оказа под неочаквано мащабен световен политически натиск

Пазаруване без граници

EС забрани геоблокирането в онлайн търговията с изключение на някои сфери

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Tuesday, I'm in Love

Как Quiz Night Show създаде разрастващо се общество от ентусиасти в киното, музиката и литературата чрез състезанията си

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Нов мениджър за фонд за стартъпи, размествания в "Стандарт", Ковачки трупа дългове към "Булгаргаз"

Емисия

DAILY @7AM // 17.12.2018 Прочетете