Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Процесите в БНТ рушат обществения характер на медията, защо търговци на ток масово се оттеглят от пазара, как да ограничим разхищението на храна и още

Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

1. Промените в БНТ: Равнис по интересите на властта

На общия въпрос има ли цензура в БНТ генералният директор на държавната телевизия Константин Каменаров отговаря пред главния редактор на сайта "Блиц": "Категорично не може да се твърди подобно нещо! Честна дума ти казвам! Никой не ми се е обаждал, за да ме натиска. Ако искаш, ми вярвай, ако искаш, недей." Вярваме му. Наистина. В първата година от мандата му на генерален директор поводите за недоволство от страна на управляващите намаляха рязко. А след 4 юли, когато се очаква окончателното решение на Софийския градски съд по присъдата на Каменаров за шофиране с 1.6 промила алкохол, вероятно ще клонят към нула. Така изглежда перспективата и за обществената функция на БНТ, която, тъй като се финансира от данъкоплатците, е длъжна да работи в техен интерес и като коректив на властта. Именно заради това процесите в държавната телевизия засягат пряко обществото.

2. Изчезващите търговци на ток

Да си тръгнеш, когато си на върха. В спорта или шоубизнеса това се приема за смело и вярно решение. Но в корпоративния свят излизането на най-големите играчи от даден бизнес е сигнал за нещо друго. Сега то се случва на няколко от най-големите компании за търговия с ток. Ходът е в момент, в който свободният пазар на електроенергия се разраства до две трети от потреблението в страната и всички сделки от 1 юли ще се сключват на енергийната борса. Първият признак на проблеми в сектора показа фалитът на "Фючър енерджи" през декември миналата година. Сега от пазара излизат още по-известни през последните години имена: "Енерджи МТ" на Румяна Георгиева, "Енергийна финансова група" и "Аркадия сървис", зад които стоят Николай Вузев и Богомил Манчев, и най-вероятно "Мост енерджи". Те доминираха търговията, когато държавните производители сключваха големи сделки без пълна прозрачност. А сега всички ще са при равни условия на борсата.

3. Пикантен бизнес

Най-често употребяваната подправка за готвене в България е солта – 93%. Следват по 42% за червения и черния пипер, а на четвърто място е чубрицата с 35%. Учредената през 2015 г. "Спайзинг" има амбиция да поразчупи този традиционен микс чрез многообразие от подправки, които да направят дневното меню по-вкусно, по-оригинално и дори гурме. Софийската компания предлага три серии подправки, за които твърди, че нямат аналози във вида, в който ги продава на пазара.

4. Имотен барометър

Рано или късно на всекиго се случва да реши да сключи сделка за покупко-продажба или наем на имот. Преди да се стигне до нея обаче изниква първоначалният въпрос колко би струвало жилището. Естественият ход е да се отиде до агенция, но често това изисква уговорка за среща с агент, или казано по друг начин - отнема време. Друга опция е търсене и сравнение на офертите, за да се разбере къде е средната цена за даден квартал и жилище. В този процес често търсещият се сблъсква с друг проблем - фалшиви и нереални обяви, чиято цел е единствено той да се обади, за да разбере, че офертата е затворена, но пък вече некоректен брокер е успял да му направи досие - потребителят е приканен да сподели контактите си и изискванията си. Така дори и без да е подписан договор, брокерът започва да търси жилище и така си осигурява потенциален клиент чрез некоректна практика. За тези обяви се използват компютърно генерирани снимки на отдавна отдадени апартаменти или на такива, които въобще не се намират в България. Друга практика е стари обяви да се публикуват отново само за да привличат интереса на търсещите. Регистрирани са и случаи на престъпна измама, при която потребители плащат капаро на мним брокер, който след това изчезва. Затова и се раждат нови бизнес модели с помощ от технологиите, които помагат да се решат някои от горните проблеми, а и да се получи добавена стойност, като се пести време и усилия.

5. Хапки от реалността

Голяма част от нас са израснали с реплики като "Храна не се изхвърля!" и "Децата по света гладуват, а ти не искаш да ядеш!". Но въпреки негативното отношение към прахосничеството на храна днес в България и ЕС се изхвърлят тонове годни за консумация продукти. БАБХ и НСИ не разполагат със статистически данни за точното количество, но доклад на Fusions EU от 2016 г. дава информация за ситуацията на общоевропейско равнище.

Резултатите показват, че на територията на ЕС се изхвърлят 88 тона храна годишно (изчисленията са за 2012 г.), което прави по 173 кг похабена храна на човек и показва, че не употребяваме около 20% от произведените количества. Изненадващо най-голямото разхищение идва от домакинствата (53%), а заведенията за обществено хранене и магазините изхвърлят съответно 12% и 5% от целия неупотребен ресурс. Именно затова решението на проблема се корени в поведението и осведомеността на всеки от нас.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

Снимка на деня

Снимка на деня