С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 1 сеп 2018, 9:30, 4493 прочитания

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Икономическото министерство отново ползва депутати за съмнителна законова промяна; Какво показа казусът "Своге" за строителството на пътища; Купувачът на "Теленор" има дългосрочни планове за България и още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
#1 Поправка под прикритие

Икономическото министерство за пореден път ползва депутати, за да прокара съмнителна законова промяна. И ако това от години е позната практика и във всеки парламент се открояват "услужливи" народни представители, новото сега е, че това все повече се превръща в канален ред за законотоворчество от Министерството на икономиката. Предлаганите от ведомството на Емил Караниколов законопроекти вместо през правителството минават през депутати - обикновено от "Обединени патриоти" и конкретно от "Атака", от чиято квота е излъчен самият той.


По този тертип в последния ден от работата на парламента преди лятната депутатска ваканция без много шум бяха приети на първо четене промени в Закона за държавната собственост (ЗДС). С тях се премахва забраната търговските дружества от забранителния списък за приватизация с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или обособени части от тях да апортират имоти и вещи в частни и смесени дружества. Обяснението за конкретния текст, засягащ апортирането на имоти от държавни дружества, е, че има конкретен казус с Индустриалната зона в Бургас. А опасението е, че текстът може да отвори вратички за скрита приватизация в стил "Пловдивски панаир".

Повече по темата четете тук.

#2 Фалшиви пътища, истинска смърт



Може ли нещо, ремонтирано с 50 млн. лв., да е по-опасно от преди? Може, ако е на пътната агенция. Досещате се, че яркото доказателство на парадокса идва след смъртоносната катастрофа до Своге. Фаталният случай с автобуса повдигна завесата при строителството на пътища у нас и това, което се разкрива, е обезпокояващо – качеството на пътищата се следи само на документи, а много от лабораториите са свързани със самите строители.

Това е резултат от срастването на държавния апарат с големите строителни фирми - като се започне от съмнителното разпределение на поръчки и се мине през свързания обръч изпълнител, проектант, надзорник, лаборатория. Затова простите въпроси какъв асфалт е сложен, правилен ли е наклонът на пътя, подходящи ли са мантинелите, къде е канавката имат смъртоносни отговори. А казусът "Своге" е аларма за промяна. И търсене на отговорност.

#3 Пламен Ранчев: Късно е вече за закон за царските имоти

Закон за царските имоти не беше приет, когато му беше времето, защото от НДСВ се противопоставиха категорично на това. А причината е много проста – с приемането му те щяха да признаят, че всичките им предишни действия са били незаконни. Сега за такъв закон вече е много късно. Това е оценката на адвокат Пламен Ранчев за ситуацията с т.нар. царски имоти. Ранчев е един от малцината, които владеят фактите по казуса и е доказал, че не се поддава на натиск по темата. През 2006 г. като депутат от БСП в 40-ото Народно събрание той беше избран за председател на временната парламентарна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и наследниците им. Въпреки натиска комисията подходи професионално и свърши огромна работа по изясняване на статута и документацията за всеки имот поотделно, както и за изготвяне на становище за принципните въпроси по законността на реституцията.

Единственото отстъпление бе, че докладът на комисията завърши без обща оценка за законността на царската реституция, но на практика всички нейни членове освен депутатите от НДСВ подкрепиха становището, че предаването на царските имоти в полза на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза Хробок е извършено без законово основание. Пламен Ранчев познава пълната документация, с която разполага държавата по този казус, всички правни аргументи, изказвани в този продължителен дебат, включително и политическата интрига, която го движи задкулисно. Потърсихме го, след като миналата седмица Софийският градски съд обяви решение като първа инстанция, че дворецът и паркът "Врана" са незаконно върнати на наследниците на Борис III.

Интервюто с него четете тук.

#4 Ладислав Бартоничек: Плановете на PPF в България са дългосрочни

Новият собственик на "Теленор България" вече официално пое управлението на българския оператор, след като сделката беше одобрена от Европейската комисия в края на юли. Инвестиционният фонд PPF Group на най-богатия човек в Централна и Източна Европа - чехът Петр Келнер, придоби преди дейността на норвежката Telenor в България, Сърбия, Черна гора и Унгария срещу 2.75 млрд евро. Групата вече е финансов инвеститор в друг телекомуникационен бизнес - операторът O2 в Чешката република и Словакия.

Все още не е ясна съдбата на другата голяма сделка на Келнер в България - тази за "Нова телевизия" за 185 млн. евро, която беше спряна от Комисията за защита на конкуренцията със слаби аргументи. В момента PPF Group обжалва решението, но дата за делото още няма. За плановете на чешката група, как ще се казва българският оператор и слуховете дали след време тя няма да продаде активите си тук разговаряме с Ладислав Бартоничек, отговарящ за телекомуникационния сектор в PPF Group.

#5 Температурният датчик на БНБ

В последното издание на своя редовен "Икономически преглед" Българската народна банка (БНБ) алармира, че банките вече трупат цикличен риск, а икономиката започва да прегрява. И макар за първото вече БНБ да е предупреждавала, а второто да се дискутира сред икономисти от повече от година, детайлният анализ е ясен сигнал, че централната банка възнамерява скоро да приложи мерки за охлаждане. Очевидният първи инструмент в арсенала й е антицикличният капиталов буфер, който от въвеждането му през 2016 г. стои на 0%. Според анализатори обаче е спорно дали решението не е закъсняло, а и доколко ще е ефективно.

Дори БНБ да въведе антицикличен буфер, това няма да е шоково, а вероятно няма да е и незабавно, тъй като европейските правила и българската наредба предвиждат 12 месеца предизвестие, а ако регулаторът иска това да стане по-скоро, трябва да даде детайлна обосновка. Така евентуалното му въвеждане вероятно няма да стане факт преди средата на 2019 г., а за опериращия с капиталов излишък сектор допълнителен буфер от 0.5% и дори 1% не би бил проблем, но предстоят проверки на ЕЦБ, които може да открият дупки в отделни банки.

Повече по темата четете тук.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Защо Нено Димов остава непоклатим въпреки скандалите, как ЦКБ се готви за изпит, новият завод на Teklas и още

23 фев 2019, 1090 прочитания

КапиталНО КапиталНО

Изказванията от седмицата

22 фев 2019, 846 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
4+1 | Как се промени рекламата на големите модни брандове, кога да стартираме собствен бизнес и още

Четири идеи за четене и една за подкаст

Когато Европа започне да киха

Икономиката на Стария континент губи мощност, а данните в България показват разочароваща инвестиционна активност

Мариан Колев: През 2019 г. "Хиполенд" ще направи дебюта си на борсата

Собственикът на веригата магазини за играчки и детски стоки пред "Капитал"

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Хумус сапиенс

Заведение от европейската верига Hummusbar отвори врати в София

Роман от най-балканската страна

Писателят и театрален режисьор Петър Денчев превръща разочарованията в идейна сила за новата си книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 23.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.02.2019 Прочетете