С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
5 яну 2019, 9:30, 2706 прочитания

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Как ще се промени пазарът на ток през 2019 г., интервю с бившия шеф на комисията за контрол на подслушванията Бойко Рашков, класация на 15-те най-големи индустриални проекта от 2018 г. и още

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
#1 Пазарът на ток ще е различен тази година: ще има истинска конкуренция, вдигане на цената при производителите, но сваляне на такси

За пръв път на свободния пазар на електроенергия в България държавата няма да е единственият продавач, а ще има истинска конкуренция. Това е възможно, след като от 1 януари започна да се прилага одобрената още миналата пролет реформа в енергетиката. Накратко всички производители с мощност 4 и повече мегавата, които имат преференциални цени за електроенергията, вече трябва сами да продават тока си чрез енергийната борса. Става дума за общо 147 компании - топлофикации, заводски централи, както и ВЕИ, които до края на 2018 г. продаваха произведения от тях ток на НЕК, която на свой ред го търгуваше през борсата. Така, ако досега държавата беше монополист в предлагането на борсата, вече около 40% от тока ще се търгува от частни производители, които ще направят пазара реален.


На пръв поглед промяната не е гигантска, но засяга пряко цялата индустрия (без битовите потребители, които се снабдяват по регулирани цени). Очакванията са, че конкуренцията ще спре изкуствено ограничаването на предлагането от държавното трио - НЕК, "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". А ефектът ще е понижаване или поне задържане на ръста на цените за бизнеса, който се случи през последните месеци. Още по темата четете тук.

#2 Бившият шеф на комисията за контрол на подслушванията Бойко Рашков разказва за това как работата му е била саботирана от управляващите и как те избраха некомпетентни, но послушни хора да го заместят

От 21 декември Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е в нов състав. Парадоксално е, че процедурата по избор на нови членове от парламента мина, без никой от депутатите (с изключение може би само на Славчо Велков от БСП) въобще да повдигне въпроса за очевидните проблеми в бюрото вече от две години, за силния натиск на прокуратурата и ДАНС, за блокирането на работата по контрол върху СРС, за което сигнализира доскорошният председател Бойко Рашков. В новия петчленен състав на бюрото влизат трима от предишния мандат - номинираният от ГЕРБ Огнян Атанасов, завършил Националната спортна академия, специалност борба, Илия Ганев (БСП), лесничей по образование, със стаж на пожарникар, и номинацията на "Атака" Огнян Стоичков - единственият юрист в бюрото. Двамата нови членове са номинираният от ДПС Илко Желязков (станал известен като "лейтенанта на Пеевски") - психолог по образование с кариера на възлови места в енергийния сектор, избран за зам.-председател, а за председател бе избран номинираният от "Воля", но всъщност човек на ГЕРБ Пламен Иванов, инженер, със стаж в МВР и ДАНС.



Председателят Бойко Рашков демонстративно бе отхвърлен при гласуването в парламента, след като преди това БСП улесни този акт, номинирайки не само него, а и Илия Ганев, чиято стремглава кариера в администрацията няма публично обяснение при липсата на необходимата образователна и професионална квалификация. При гласуването Ганев бе единственият кандидат, който събра пълно единодушие, без нито един против или въздържал се. Това бе по-скоро отрицателен вот за Рашков, който си позволи да вдигне тревога за натиска върху бюрото и блокирането на работата му. Интервюто с досегашния председател на бюрото вижте тук.

#3 Класацията на 15-те най-големи завода, обявени през 2018 г., показва, че две трети от новите фабрики ще са в Северна България. Най-много са германските проекти

Най-малко 800 млн. лв. ще бъдат инвестирани в индустрията на страната през следващите няколко години. Това показва своеобразната класация на "Капитал" на 15-те най-големи производствени проекта, които бяха обявени през 2018 г. Сумата е сравнима с тази от предходната година (830 млн. лв.) и на практика опровергава изявленията за срив на инвестициите. Но няма и бум в новите заводи. Ръст ще има, ако се добави например проектът на "Лукойл Нефтохим" - наскоро бургаската рафинерия получи близо 550 млн. лв. заем от собственика си като част от средствата за предстояща крупна инвестиция. Данните не включват и сумата около 170 млн. долара, която канадската добивна компания "Дънди прешъс металс Крумовград" влага в новата си мина, тъй като фокусът е само промишленото производство.

Големият инвеститор от 2018 г. се очертава Германия, откъдето идват шест от 15-те предстоящи проекта. Всички те са свързани с продукти за автомобилната индустрия. Добрата новина е, че четири от подготвяните инвестиции са на български компании, които явно също предвиждат да развиват производството си. Запазва се и тенденцията от последните години за навлизане на турски инвеститори в страната, като три от новите заводи са на фирми от съседната държава. Подробности четете в този текст и във фотогалерията с най-големите нови фабрики.

#4 Дузината започнати най-големи сгради в София през миналата година са основно жилищни и в района на "Цариградско шосе"

Бум на жилищното строителство, ниски лихви по ипотечните кредити, еуфория, че икономическият цикъл е във връхната си точка... Дори скандалът с ареста на Десислава Иванчева, кмет на община "Младост", нито пък разследванията около "Джи Пи груп" успяха да помрачат ентусиазма в строителния бранш през миналата година.

Съвсем предвидимо големите проекти в София са жилищни, следвани от офис сградите. Напредващото строителство на третия лъч от метрото стимулира повече инвестиции в квартали, които доскоро не бяха сред най-популярните, като "Овча купел", "Красно село" и "Суха река". Добър знак за развитието на града е, че мащабните проекти са по-скоро пръснати в различни точки на София. Ако трябва да бъдат посочени тенденции, интересът клони към няколко района - "Младост", "Дианабад", "Кръстова вада" и "Лагера". Къде и какво се строи вижте тук.

#5 Приключенията на три прилепкини, приключенки и приятелки от Природонаучния музей към БАН по света и у нас

Прилепкини, пещернячки, приключенки, поетеси, приятелки... Това е само нищожна част от думите, които описват еколозите и пещерни биолози Антония Хубанчева, Виолета Желязкова и Ния Тошкова – три неподражаеми колоритни личности, персонифициращи фразата "когато порасна, искам да стана...". Историите на трите учени-изследователки от Националния природонаучен музей спокойно могат да вдъхновят не един приключенски роман, но само ако той е добре подплатен с латинските наименования на десетки видове прилепи, безгръбначни и микроби, които те изследват, обяснени в бележки под линия. А стереотипите, които разбиват на пух и прах, са поне няколко:

Въпреки че са все още в началото на кариерата си, те имат множество научни публикации и хиляди часове теренна работа, която ги е отвела до най-затънтените кътчета на България, включително и новата най-дълбока пещера в страната – Колкина дупка, джунглите на Индонезия, Малави и Гвиана и вулканичните кратери на Хавайските острови. Въпреки че са жени в едни често смятани за мъжки професии като пещернячеството и научноизследователската дейност, те не просто работят на равно с мъжете, а дори стигат по-далече от много от тях. Въпреки че са български научни работници под шапката на Българската академия на науките, те не се оплакват от липса на финансиране или материалните ограничения, а търсят (и намират) как да постигнат изследователските си цели. И последно, но не и по важност, въпреки че са учени, те не само не са сухари, а са много интересни. Историите им пращят от колорит и изненади и често се разклоняват в неизвестни посоки, точно като пещерите, които изследват. В този текст можете да откриете някои от тях.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Снимка на деня Снимка на деня

Частичното лунно затъмнение в Евпатория

18 юли 2019, 562 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Седмицата" Затваряне
4+1 | Какво можем да научим от образователната система в Сингапур, за германските яйца без насилие и още

Четири идеи за четене и една за подкаст

Голямата енергийна измама

Защо борсовата цена на електроенергията в България е най-висока и как може да се поправи секторът

София провали идеята за велоконцесия

Сбъркана философия в основата й превърна конкурса в битка за рекламни площи на няколко играчи в бранша

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Sympathy for the Writer

Биляна Курташева за книгата си, посветена на неподозираните връзки между различни произведения, периоди и личности

Тарантино и другите

По-интересните заглавия от ваканционния афиш