Най-любопитното е, че след сделка от февруари сред кредиторите бъдещи акционери влиза държавната банка Българска банка за развитие (ББР). Срещу отписване сегашното трио кредитори, в което другите двама са лондонски фонд за подценени активи и ЕБВР, ще осигурят и 50 млн. лв.

3. Историята на една от сградите на "Артекс", за която има съмнения, че е подкрепена политически от ГЕРБ

Ако има нещо, по което "Артекс" и Цветан Цветанов си приличат много (освен вкуса към лукса), то е липсата на адекватен PR. Това пролича особено много последната седмица, но е вярно от доста време, поне за строителната компания. По-паметливите си спомнят странния мейл, който беше получен в пощите на журналисти след трагедията в Хитрино. Тогава в него "Артекс" казваха, че ще възстановят три от къщите в селото, а изпълнителният директор Весела Мирянова заявяваше: "Това не е опит да привлечем внимание към нас." Единственият проблем в иначе благородния жест беше адресът, от който беше изпратено писмото: [email protected]

Тези дни позитивен имидж е нещото, което най-много трябва на строителната компания, която се оказа в центъра на най-големия скандал, разтърсвал от години насам управлението. Освен че заплашва репутацията им, той има потенциала да се окаже със сериозни финансови последици заради подновеното внимание към най-ключовия и скандален проект, започван от "Артекс": небостъргачът "Златен век". Вижте историята му тук.

4. Спорното законодателство, познато като "Пакетът Макрон", се връща в комисията по транспорта в Европейския парламент без ясен изход във времето

Мъчителното гласуване на промените в европейското законодателство в областта на пътния товарен превоз в комисията по транспорта беше внимателно следено в България, а спирането на противоречивите мерки се превърна в последните две години в национална кауза и въпрос на национална чест. Причината е, че за пръв път толкова ясно се откроява лобизмът зад предложенията, които без съмнение са насочени срещу интересите на страните от Централна и Източна Европа.

След няколко тактически хода на депутатите - противници на новото законодателство, в сряда Европейският парламент беше принуден да отложи разглеждането на т.нар. пакет "Мобилност 1". Без позицията на институцията няма как да започнат преговорите с другия играч в законодателния процес - Съвета на ЕС (където заседават правителствата на страните членки), за да се стигне до приемането на измененията. Отлагането очевидно се възприема от повечето превозвачи в България като победа. През последните няколко месеца всички държавни институции работеха в тази посока, като надеждата е, че след изборите през май новият състав на ЕП и новата Европейска комисия ще имат друго отношение към исканията на новите членки. Още по темата - в този текст.

5. Собственикът на веригата ресторанти "Хепи" Орлин Попов за първия ресторант в Лондон и за българския бизнес на веригата

Създадената преди близо 25 години българска верига ресторанти "Хепи" прави решаваща крачка за разширяването си извън страната, като отваря заведение на "Пикадили съркъс" в Лондон до края на лятото. Макар че компанията вече има три обекта в Испания, на излизането си на британския пазар тя гледа като на стъпка към развитие на франчайза в чужбина. В Лондон варненската компания ще заеме помещението, което доскоро се използваше от американската верига за бързо хранене TGI Fridays на улица "Ковънтри", в квартала "Уест Енд" - една от най-популярните и скъпи локации в центъра на британската столица.

Първият ресторант "Хепи" отваря във Варна в края на 1994 г. Собственик и генерален мениджър на веригата и на дружеството "Хепи" (чрез "Хепи България") е Орлин Попов, който държи правата върху марката Happy. Попов е в бранша от близо 30 години, като започва първия си бизнес - щанд за сандвичи, заедно с баща си веднага след промените. Днес освен "Хепи" той притежава и брандовете Sasa, Captain Cook и Rezzo.bg. С него разговаряме за решението да отвори ресторант в Лондон, избора на локацията, предизвикателствата в начинанието и другите планове за развитието на веригата. Интервюто четете тук.