Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

1. През ТЕЦ "Варна" Ахмед Доган ще изгради голямо пристанище, което може да изземе част от товарите на държавното дружество

Бизнес експанзията на Ахмед Доган във Варна продължава. Както стана ясно покрай строежа на морския му палат и придобиването на ТЕЦ "Варна", когато цяла редица институции се активизират, за да свършат бързо нещо, обикновено предстои нов проект на почетния лидер на ДПС.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

През последните месеци се проправя път към изграждането на ново търговско пристанище във Варненския залив. То ще бъде на мястото на въглищния терминал на ТЕЦ "Варна" - централата, която от миналата година е собственост на почетния лидер на ДПС и чрез която в началото на 2019 г. той придоби официално т.нар. Боянски сараи. Точно както ТЕЦ "Варна" се настани в схемата за студен резерв и измести държавната "Марица-изток", така новото пристанище иска да се намеси ударно в обработването на контейнерни товари и зърно, като изземе немалка част от дейностите на държавното "Пристанище Варна". Подробности четете тук.

2. Най-големият тв доставчик "Булсатком" скоро ще е собственост на обезпечените си кредитори: фондът Blantyre, ЕБВР и държавната ББР

Най-големият доставчик на телевизия с над 600 хил. клиента - "Булсатком", скоро ще има нов собственик. Операцията минава през подмяна на всички оригинални кредитори, като новите ще придобият акционерна собственост. В резултат ще бъдат изтласкани двамата старозагорски основатели. Всъщност Максим Заяков ще контролира изстреляния преди близо две години сателит чрез компанията "България сат", а Пламен Генчев ще остане с миноритарен дял в "Булсатком".



Най-любопитното е, че след сделка от февруари сред кредиторите бъдещи акционери влиза държавната банка Българска банка за развитие (ББР). Срещу отписване сегашното трио кредитори, в което другите двама са лондонски фонд за подценени активи и ЕБВР, ще осигурят и 50 млн. лв.

3. Историята на една от сградите на "Артекс", за която има съмнения, че е подкрепена политически от ГЕРБ

Ако има нещо, по което "Артекс" и Цветан Цветанов си приличат много (освен вкуса към лукса), то е липсата на адекватен PR. Това пролича особено много последната седмица, но е вярно от доста време, поне за строителната компания. По-паметливите си спомнят странния мейл, който беше получен в пощите на журналисти след трагедията в Хитрино. Тогава в него "Артекс" казваха, че ще възстановят три от къщите в селото, а изпълнителният директор Весела Мирянова заявяваше: "Това не е опит да привлечем внимание към нас." Единственият проблем в иначе благородния жест беше адресът, от който беше изпратено писмото: free.positive.pr@gmail.com

Тези дни позитивен имидж е нещото, което най-много трябва на строителната компания, която се оказа в центъра на най-големия скандал, разтърсвал от години насам управлението. Освен че заплашва репутацията им, той има потенциала да се окаже със сериозни финансови последици заради подновеното внимание към най-ключовия и скандален проект, започван от "Артекс": небостъргачът "Златен век". Вижте историята му тук.

4. Спорното законодателство, познато като "Пакетът Макрон", се връща в комисията по транспорта в Европейския парламент без ясен изход във времето

Мъчителното гласуване на промените в европейското законодателство в областта на пътния товарен превоз в комисията по транспорта беше внимателно следено в България, а спирането на противоречивите мерки се превърна в последните две години в национална кауза и въпрос на национална чест. Причината е, че за пръв път толкова ясно се откроява лобизмът зад предложенията, които без съмнение са насочени срещу интересите на страните от Централна и Източна Европа.

След няколко тактически хода на депутатите - противници на новото законодателство, в сряда Европейският парламент беше принуден да отложи разглеждането на т.нар. пакет "Мобилност 1". Без позицията на институцията няма как да започнат преговорите с другия играч в законодателния процес - Съвета на ЕС (където заседават правителствата на страните членки), за да се стигне до приемането на измененията. Отлагането очевидно се възприема от повечето превозвачи в България като победа. През последните няколко месеца всички държавни институции работеха в тази посока, като надеждата е, че след изборите през май новият състав на ЕП и новата Европейска комисия ще имат друго отношение към исканията на новите членки. Още по темата - в този текст.

5. Собственикът на веригата ресторанти "Хепи" Орлин Попов за първия ресторант в Лондон и за българския бизнес на веригата

Създадената преди близо 25 години българска верига ресторанти "Хепи" прави решаваща крачка за разширяването си извън страната, като отваря заведение на "Пикадили съркъс" в Лондон до края на лятото. Макар че компанията вече има три обекта в Испания, на излизането си на британския пазар тя гледа като на стъпка към развитие на франчайза в чужбина. В Лондон варненската компания ще заеме помещението, което доскоро се използваше от американската верига за бързо хранене TGI Fridays на улица "Ковънтри", в квартала "Уест Енд" - една от най-популярните и скъпи локации в центъра на британската столица.

Първият ресторант "Хепи" отваря във Варна в края на 1994 г. Собственик и генерален мениджър на веригата и на дружеството "Хепи" (чрез "Хепи България") е Орлин Попов, който държи правата върху марката Happy. Попов е в бранша от близо 30 години, като започва първия си бизнес - щанд за сандвичи, заедно с баща си веднага след промените. Днес освен "Хепи" той притежава и брандовете Sasa, Captain Cook и Rezzo.bg. С него разговаряме за решението да отвори ресторант в Лондон, избора на локацията, предизвикателствата в начинанието и другите планове за развитието на веригата. Интервюто четете тук.