Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Ахмед Доган

Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Милиони за пристанището на Доган във Варна, как директорът на ББР Стоян Мавродиев сам е вдигал заплатата си, защо производителите на автокабели напускат България и още

2617 прочитания

Ахмед Доган

© Юлия Лазарова


1. Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за изкопаване на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

"Най-хубавото нещо, което се е случвало на пристанище Варна от 45 години насам." Думите са на Ангел Забуртов, генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура", а поводът са отпуснатите 220 млн. лв. за удълбочаване на акваторията на порта за следващите три години.

На теория това е добра новина за Варненското и Белославското езеро и за държавния терминал "Варна запад". Корабните места, обслужващи няколко големи девненски завода и контейнеровозите, се намират най-навътре в сушата (около 25 км) и не могат да разгърнат потенциала си заради затлачването на каналите, което означава по-малки кораби и съответно по-малки приходи. На практика обаче новината донесе нова порция съмнения, тъй като очакваното от години по-мащабно драгиране идва в момент, в който Ахмед Доган бързо и безпроблемно се позиционира във Варненското езеро, като превърна стария въглищен терминал на ТЕЦ - Варна, в пристанище за контейнери, зърно и т.н. Историята четете тук.

2. В явен конфликт на интереси директорът на ББР Стоян Мавродиев се е назначил в дъщерни дружества и е вдигнал заплатата си

През това лято насред лавината имотни декларации на лицата на публични постове стана ясно, че най-високоплатеният кадър във всички държавни институции и фирми е Стоян Мавродиев. Изпълнителният директор на държавната Българска банка за развитие (ББР) за 2018 г. е получил 434 547 лв. трудови доходи, което е малко над 36 хил. лв. месечно. Повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. А другите двама директори на ББР декларират не много по-скромните 380 хил. лв. за годината, което им отрежда следващите места в публичния топ 3.

Ако сте сред възмутените от тази информация, имаме две новини за вас. Добрата е, че част от внушителната заплата на Мавродиев (а може би и цялата) подлежи на конфискация в полза на държавата. За целта е нужно просто Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да приложи логиката на скорошното си решение, с което в аналогичен казус установи конфликт на интереси при доскорошния шеф на БЕХ Петьо Иванов. Лошата е, че няма никакви индикации да се работи в тази посока. Вижте подробностите тук.

3. Производители на кабели за автомобили се изнасят от България или сменят продуктите заради скъпата работна ръка

Историята се повтаря и след като България стана скъпа за шиене на масови облекла, сега залязва друга евтина задача – окомлектоването на кабелите за нови автомобили. Причината е обща – тук става скъпо, а тази нискоквалифицирана дейност винаги търси евтин труд заради много ръчна работа.

Намаляване на работниците, пренасочване към други продукти или изцяло закриване на производството. Това се случва през последните месеци в няколко компании, произвеждащи кабелни системи за автомобили в България. Макар за момента това да не е обща тенденция, а има и отварящи се нови предприятия в същата сфера, ограничаването на подобни интензивни на работна ръка производства е сигнал, че с покачването на заплатите малките маржове съвсем изтъняват и в някои случаи дейността става нерентабилна.

4. Интервю с Пат Гелсингър - мениджъра, който удвои американския технологичен гигант VMware

Пат Гелсингър е едно от най-уважаваните имена в Силициевата долина. Изпълнителен директор е на софтуерната компания VMware от септември 2012 г. Преди това е главен оперативен директор на технологичната група ЕМС. Преди ЕМС е първият главен технологичен директор на Intel Corporation. Под управлението му VMware успява да удвои приходите си, като за миналата година те достигат 8.97 млрд. долара. Групата има и център за разработки в София, който е сред най-големите й в световен мащаб – в момента в него работят около 1100 специалисти, а плановете са той да продължи да се разраства.

През лятото на тази година Пат Гелсингър беше обявен за най-добрия главен изпълнителен директор в САЩ според годишното проучване на сайта Glassdoor. Разговорът ни с него за компанията, българския офис и мениджърските му похвати ще откриете тук.

5. Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

"Един буркан мед е чудесен повод да се появиш навсякъде, вече отивам на гости с мед, който ние сме си произвели, вместо с бутилка уиски", казва Николай Фениксов – дизайнер и музикален селектор, който отглежда пчели с приятелката си фотографка Петя Чавдарова. Те не са изключение в градския пейзаж - все повече хора имат кошери в града или в някое близко село.

Това лято Кралското географско общество във Великобритания обяви пчелите за най-важните същества на планетата. Притеснени от докладите на Greenpeace и WWF от последните години за измиране на пчелите, хора, които не са имали никакъв досег с тях, започнаха да ги изучават, други – често внуци на потомствени пчелари, решават да възобновят традицията, привлечени от сложната организация на пчелния свят, и правят всичко възможно да поддържат живи кошери. България е с вековна пчеларска традиция и ентусиазмът, с който целият свят обръща поглед към пчелите, не ни подминава. Четете още тук.

1. Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за изкопаване на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

"Най-хубавото нещо, което се е случвало на пристанище Варна от 45 години насам." Думите са на Ангел Забуртов, генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура", а поводът са отпуснатите 220 млн. лв. за удълбочаване на акваторията на порта за следващите три години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK