Топ 5 от "Капитал": Как Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток, как ще се преразпределят 870 млн лв. от ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Как Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток, как ще се преразпределят 870 млн лв. от ЕС

Христо Ковачки

Топ 5 от "Капитал": Как Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток, как ще се преразпределят 870 млн лв. от ЕС

Как вирусът сложи пръчка в спиците на велопроизводителите, какво се случва на пазара на опаковки, как "Агрия" подготвя инвестиция за 30 млн. евро в кризата

2997 прочитания

Христо Ковачки

© Цветелина Ангелова


1. Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток

Потреблението на електроенергия от бизнеса е намаляло с над 20% през последните две-три седмици и тази тенденция вероятно ще се задълбочи след Великден. На пръв поглед това не би следвало да е съществен проблем - щом спада консумацията на ток, би следвало да се ограничи и производството му, така че пазарът да се балансира. Само че в България, където основните производители са държавни, подобни механизми не сработват и водят до негативи за всички в бранша, включително за тях самите и за битовите потребители.

Причината е, че въпреки затворените хотели, ресторанти, молове и стотици други обекти и фабрики държавата настоява сключените в края на 2019 г. дългосрочни договори за изкупуване да продължават да се изпълняват в пълния им обем. Търговците обаче няма на кой да продадат тока и го пускат на борсата, което създава свръхпредлагане и натиска цените надолу. Ниските борсови цени на свой ред пък дават повод на фирмите, които все пак работят, да искат разваляне или промяна в договорите си и да започват да бавят плащания. Има и търговци, като свързаните с Христо Ковачки например, които директно спират да купуват енергията от производителите. Прочетете тук.

2. 870 млн. лв. от еврофондове за бизнеса и за здравеопазване

Точно 445 млн. евро, или около 870 млн. лева. Това са парите от еврофондовете, които ще бъдат насочени към мерки за бизнеса и сектора на здравеопазването. Очакванията за финансова подкрепа от милиарди засега не се оправдават, а България тепърва ще решава как и дали ще кандидатства по новите инструменти за справяне с ефектите от коронавируса, които ЕК обяви през последните седмици.

Намеренията на правителството са въпросните средства да бъдат достъпни до няколко седмици, като целта е с тях да се осигури ликвидна подкрепа за малките и средните предприятия, както и да се закупи болнично оборудване. Съществува обаче риск заради това да се забави реализацията на други приоритети - инфраструктурни проекти, иновации и технологична модернизация на предприятията, енергийна ефективност и т.н., тъй като няма да останат налични средства по оперативните програми. Засега сключени вече договори с бенефициенти няма да се развалят, но и това може да се случи, ако кризата се задълбочи. Подробности - в този текст.

3. Пръчка в спиците на спринтиращите велопроизводители

През последните години българските производители на велосипеди се развиха до една от най-изнасяните стоки. Индустрията държи пета позиция в Европа и изнася за всички големи пазари. И докато традиционните колела остават на едно стабилно ниво като производство, бумът при електрическите през 2018-2019 г. беше значителен, подсилен от антидъмпингови мерки срещу Китай. Но епидемията на коронавирус блокира европейските икономики, а оттам и търсенето, и кризата е може би най-голямата в досегашното ново велосипедно производство в България през последните 25 години. Надеждите на сектора са за по-бързо възстановяване през второто полугодие, но неизвестните са много.

4. Фабриките за опаковки: бум в продуктите за храни, лекарства и препарати, но рязък спад от други сектори

Засилено търсене на опаковки за храни и стоки от първа необходимост, но рязък спад при някои други продукти. Такава е картината при производителите на опаковки няколко седмици след началото на епидемията от коронавирус в страната. Като цяло компаниите все още се опитват да се ориентират в променената среда и да оценят потенциалните възможности. Докато за някои кризата отваря нови ниши, има и такива, особено по-малките, които се борят да оцелеят. Добрата новина е, че повечето производители работят за различни сектори и могат да компенсират замразените поръчки от клиенти например в автомобилната индустрия или доставчици на Ikea, която затвори магазините си. До голяма степен суровините, а много често и пазарите им са местни, което ограничава риска от проблеми с транспорта.

Всички все пак отчитат, че ситуацията е много динамична и за момента е трудно да се претеглят плюсовете и минусите за сектора. В перспектива обаче свитото потребление през следващите месеци най-вероятно ще се отрази на продажбите им. А екологичната тенденция за по-малко пакетиране беше избутана в миналото от страха покрай коронавируса. Вижте тук.

5. "Агрия" търси строител за пристанището си за зърно в Белославското езеро. Инвестицията е около 30 млн. евро

Малко са задържалите се на повърхността бизнеси по време на извънредно положение и коронавирус. А още по-малко са задържалите се, които не просто се носят по течението, а плуват в конкретна посока. Зърното е един от тях, а капитанът в тази история е "Агрия груп холдинг". Компанията, която е търговец и производител на базовата култура, се готви да изгради пристанище на зелено в Белославското езеро, в близост до Варна.

Инвестицията по предварителни разчети възлиза на между 28 и 30 млн. евро. Това е пълният очакван размер, като окончателната стойност ще бъде ясна след избора на изпълнителите, а събирането на оферти тече в момента. Цялата история ще откриете в този текст.

1. Ковачки пръв избяга от загубите при търговията с ток

Потреблението на електроенергия от бизнеса е намаляло с над 20% през последните две-три седмици и тази тенденция вероятно ще се задълбочи след Великден. На пръв поглед това не би следвало да е съществен проблем - щом спада консумацията на ток, би следвало да се ограничи и производството му, така че пазарът да се балансира. Само че в България, където основните производители са държавни, подобни механизми не сработват и водят до негативи за всички в бранша, включително за тях самите и за битовите потребители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK