Топ 5 от "Капитал": Кой всъщност строи "Турски поток", как Бюрото по защита на свидетели стана лична армия на Гешев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Кой всъщност строи "Турски поток", как Бюрото по защита на свидетели стана лична армия на Гешев

Топ 5 от "Капитал": Кой всъщност строи "Турски поток", как Бюрото по защита на свидетели стана лична армия на Гешев

Интересът на българи към имоти в Северна Гърция остава силен, банковите печалби рязко се стопяват, кои са по-интересните къмпинги в България

4808 прочитания

© Юлия Лазарова


1. В строежа на продължението на "Турски поток" през България участват и руски фирми като подизпълнители. Това е нарушение на Закона за обществените поръчки

След месеци опити да наложи името "Балкански поток" за продължението на руския газопровод "Турски поток" през българска територия премиерът Бойко Борисов изненадващо нареди през миналата седмица: "да си го наричаме газова инфраструктура на България". Такъв обрат в позицията не е прецедент за министър-председателя, но до голяма степен степен разкрива страховете на Борисов от обявената преди седмици заплаха на САЩ да наложат санкции върху проекта.

Театърът с дистанция от Русия обаче е обречен на провал, тъй като макар формалният изпълнител на проекта да e саудитския консорциум Arkad, истинските строители на газопровода са съмнителни руски и беларуски фирми в партньорство с италиански компании със спорна репутация и турска компания за цвят. Вижте тук.

2. Личната армия на Гешев, или как Бюрото по защита на свидетели се превърна в полицейска структура с елементи на службата за охрана

Бюрото по защита на свидетели (БЗ) е създадено преди повече от 15 години като структура в Министерството на правосъдието, която трябва да охранява свидетели по дела за тесен кръг тежки престъпления. Постепенно функцията по охрана на свидетели обаче минава на заден план, а БЗ се превръща в преторианска гвардия за главния прокурор Иван Гешев - звеното обезпечава личната му охрана, както и тази на посочени от него прокурори, но също така се използва и да гарантира драматургията на показните акции на държавното обвинение.

Така бюрото стана квазиполицейска структура, която комбинира правомощия по начин, силно противоречащ на принципите на правовата държава - силова служба, лично подчинена на безконтролния главен прокурор. Големият проблем не са толкова публичните изпълнения на служители на бюрото (които по закон могат да станат само с разпореждане на Иван Гешев), а че структурата е така формирана, че да бъде още една броня на главния прокурор за евентуални разследвания срещу него. Прочетете тук.

3. В COVID ситуацията интересът на българи към имоти в Северна Гърция остава силен. Търсенето е на Халкидики и около Кавала, а покупките - с налични пари

Гърция, с нейните икономически проблеми, през последните години се радва на засилен интерес на международните пазари като дестинация за покупка на имоти. А през тази година слънчевата морска страна вече е хит в групата на актуалните Испания, Франция, Португалия и Италия. В COVID времената купувачите от Западна Европа се заглеждат по къщите на гръцките острови. Англичаните - на Корфу. Германците - на Аморгос, Крит, Карпатос и по имотите на Пелопонес. "Дойче веле" съобщава, че за няколко седмици запитванията за Гърция във Великобритания са скочили с 200%, а германските инвестиции в гръцки недвижими имоти са се увеличили с около 50% за няколко месеца.

Китайците, които са съществен фактор за гръцкия имотен пазар, са най-активни в района на Атина. Заради ограниченията в пътуванията тази година е по-слаба за тях. Традиционно Гърция ги привлича и с програмата си "златна виза". При нея срещу инвестиция от минимум 250 000 евро в недвижим имот граждани от държави извън ЕС и семействата им получават шенгенски визи. Възможността да пътуват свободно в Европа е допълнителен стимул и за покупките на сърби, руснаци, украинци и македонци. Наред с българите те са топ 5 на купувачите на имоти в предпочитаната от сънародниците Северна Гърция. Българите купуват основно на Халкидики и в района на Кавала. А тази година наблюдателите на пазара ги сочат като най-важната група клиенти и за туризма, и за имотния пазар в региона.

4. През второто тримесечие банковите печалби рязко се стопяват заради повече провизии и свиващи се приходи от лихви и такси

Ако можем да стъпим на клишето, че банковият сектор е огледало на икономиката, то в началото на настоящата криза наистина в него се вижда съществен спад на печалбите и дори първи тримесечни загуби. Отчетената печалба за полугодието сумарно е 515 млн. лв., което е с почти 44%, или над 400 млн. лв., по-малко от тази за същия период на 2019 г. Ако се гледат данните само за второ тримесечие, спадът е още по-драстичен - 64% до 219 млн. лв.

Засега обаче отражението все още е изкривено и не показва пълната картина на шока. Въведеният мораториум с възможност домакинства и вноски да отсрочат с до шест месеца плащанията си по лихви и главници реално отлага вълната от лоши кредити за края на годината. А в първото полугодие влизат повече разходи (годишните вноски за фондовете за гарантиране на депозитите и преструктуриране на банките), но и еднократни приходи - дивиденти от дъщерни дружества, каквито в следващите месеци (а и през 2021 г.) едва ли ще има. Така предвиждането какво точно ще се види в огледалото към края на 2020 г. става все по-трудно и изпълнено с много неизвестни. Подробности - в този текст.

5. Кои са по-интересните, добре уредени и уютни къмпинги в България това лято

Колкото и клиширано да звучи, това лято е като никое друго. И след като голяма част от плановете за пътуване и почивка се изпариха внезапно, се оказва, че много хора са се насочили към по-независима, гъвкава и близка до природата алтернатива, а именно къмпингите. Интересът към къмпингуването не спира да нараства вече повече от десетилетие, но през последните месеци е впечатляващ. Потвърждават го препълнените с кемпери, каравани и палатки места за настаняване по черноморското крайбрежие, но и много други локации в цял свят. Причините са ясни: планирането е по-лесно, а свободата по-голяма. На открито социалната дистанция е много по-лесно постижима. Рисковете за здравето са по-малко, когато се завиваш със собствените си завивки, сядаш на собствения си сгъваем стол и вечеряш на своя маса. Друга интересна тенденция е, че все повече млади хора, включително т.нар. милениали, избират къмпингите пред хотелите.

Луксозното къмпингуване се радва на най-голяма популярност отново сред младите, които са готови да платят цена, по-висока от хотелската, за да отседнат в дизайнерски шатри, дървени рустик къщички или спретнати каравани. В България тази тенденция е най-силно изразена по морското крайбрежие, където наред с останалите в соца къмпинги започват да се появяват и все повече места, прицелени в платежоспособна аудитория. И докато плановете това лято все още се правят в крачка, решихме да ви изведем крачка напред в избора, проучвайки кои са най-добре уредените, уютни, нови и интересни къмпинги в България, както и няколко препоръчани места в близка Гърция, на които можете да се доверите.

1. В строежа на продължението на "Турски поток" през България участват и руски фирми като подизпълнители. Това е нарушение на Закона за обществените поръчки

След месеци опити да наложи името "Балкански поток" за продължението на руския газопровод "Турски поток" през българска територия премиерът Бойко Борисов изненадващо нареди през миналата седмица: "да си го наричаме газова инфраструктура на България". Такъв обрат в позицията не е прецедент за министър-председателя, но до голяма степен степен разкрива страховете на Борисов от обявената преди седмици заплаха на САЩ да наложат санкции върху проекта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK