"Толът е печатница за пари, изкарвайте си пари... Не може само да бъркаме у готовите пари на приходните агенции." Това бяха думите на премиера Бойко Борисов от юни 2019 г. Тогава се роди и прякорът на новата тол система, към която очакванията бяха огромни. Това обаче беше отдавна - преди тол системата да бъде отложена два пъти, а и преди пандемията от коронавирус, която безспорно намали трафика по пътищата и на леките автомобили, и на камиони и автобуси.

Събраните пътни такси от началото на 2020 г. до края на август са разочароващи, сочи предоставена от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) справка на "Капитал". На фона на ежегодния ръст на събраните пари от винетки за първите осем месеца от тази година постъпленията от пътни такси са 277 млн. лв. От тях обаче 15 млн. лв. са комисиони за т.нар. национални доставчици на услуги, които също продават винетки и събират тол такси, като удържат между 5 и 7% от цената им. Подробности - в този текст.

3. Новосъздадената Агенция за иновации ще контролира 860 млн. евро, които взима от "Конкурентоспособност" и министерството на образованието

НИИДИТ. Това име носи новата европейска програма, която ще бъде управлявана от новосъздадената Агенция за иновации. Трудно можеше да бъде избрано по-подходящо заглавие за програма, чиято основна цел ще бъде да накара бизнеса и науката да работят заедно и да мотивира трансфера на технологии. Официално името идва от "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация". Но всеки с дори базови познания по английски ще разпознае съчетанието need it (има нужда). А нужди има повече от достатъчно.

Двете неща - агенцията и програмата, която ще управлява, се създават едновременно. Миналата седмица Министерският съвет реши да учреди новия второстепенен бюджетен разпоредител, който ще е на директно подчинение на правителството. Агенцията по иновации трябва да започне работа до два месеца, когато ще бъде приет и правилникът ѝ. Идеята е взета от швейцарската Innosuisse и британската Innovate UK: държавна структура, която да обединява надзора и работата по връзката между пазара и науката, както и да улеснява първо технологичния трансфер от университетите към компаниите и после - пазарната реализация на дадени идеи. Вижте още тук.

4. Ричард Кьониг, чиято Enery Development купи фотоволтаичния парк в Караджалово за около 100 млн. евро: България е атрактивен пазар за големи соларни инвестиции

Тази седмица официално приключи най-голямата ВЕИ сделка в България за последните осем години при оценка на актива за около 100 млн. евро. След международен търг ACWA Power продаде дъщерното си дружество "АКВА пауър Си Еф Карад Пи Ви парк", което притежава най-голямата действаща фотоволтаична електроцентрала в България - тази в с. Караджалово с мощност 60.4 MWp. Купувач е австрийската Enery Development. Финансов консултант на продавача в сделката бе Райфайзен банк интернешънъл, а "CMS София" бе правен съветник. От страна на купувача финансов консултант е била Entrea Capital, а правен - Schoenherr. Enery Development планира и нови ВЕИ инвестиции в страната, включително голям соларен парк край Хасково с мощност 400 MWp. По този повод разговаряме с един от собствениците и управител на Enery Ричард Кьониг.

Ричард Кьониг започва кариерата си като инвестиционен банкер в екипа на ABN AMRO Power&Utilities в Лондон и Амстердам. Впоследствие работи за Raiffeisen, където заема различни ръководни роли в областта на енергетиката и комуналните услуги, с фокус върху възобновяемата енергия. Преди да стартира Enery през 2019 г., той е член на изпълнителния съвет на ContourGlobal, листваната в Лондон енергийна компания, позната в България като собственик на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". В ContourGlobal Ричард Кьониг е заемал и длъжността председател на инвестиционния комитет, който отговаря за развитието и придобиванията на компанията в Европа, Латинска Америка и Африка.

5. Пускането на официални тарифи с 0% изглежда значимо събитие, но реалната доходност от банковите депозити отдавна е отрицателна

Спестяванията в някои от най-големите банки вече са с 0% лихва. Предвидимо, новината бързо обиколи интернет сайтовете и други медии. Усещането, че се прекрачва някаква фундаментална граница, е разбираемо - да си даваш парите на някого да ги ползва и в замяна да не получаваш нищо противоречи на интуицията.

Реално обаче новина по-скоро няма в момента. Тази граница макар и плавно и без фанфари беше достигната още преди две-три години далеч не само в България. Банките поддържаха символично положителни лихви, нерядко и на ниво 0.01%, именно заради опасенията, че, виждайки 0%, клиентите им ще достигнат психологическа бариера. Сега, изглежда, най-големите институции - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, които разполагат с широка клиентска база и излишна ликвидност, просто са решили, че темата нулеви лихви вече е от достатъчно дълго време в публичното пространство, че числото да не е плашещо. И вероятно са прави, предвид, че тези нива вече са факт от няколко месеца в техните лихвени бюлетини, и то дори не само за едногодишни, а и за по-дългосрочни депозити.