Топ 5 от "Капитал": "Автомагистрали" получи без търг вече 4.6 млрд. лв.; Масирана атака на властта срещу неправителствения сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": "Автомагистрали" получи без търг вече 4.6 млрд. лв.; Масирана атака на властта срещу неправителствения сектор

Абсолютно незаконно и непрозрачно "Автомагистрали" превъзлага работа по строителството на "Хемус" и други задачи на тайни подизпълнители от частния сектор

Топ 5 от "Капитал": "Автомагистрали" получи без търг вече 4.6 млрд. лв.; Масирана атака на властта срещу неправителствения сектор

Пандемията смаза хотелския пазар и в столицата; Първото аквалято на София; Време ли е за кола на ток

1985 прочитания

Абсолютно незаконно и непрозрачно "Автомагистрали" превъзлага работа по строителството на "Хемус" и други задачи на тайни подизпълнители от частния сектор

© Капитал


1. Държавната компания "Автомагистрали" получи нов договор за строителство. Така възложената й работа без търг е за 4.6 млрд. лв.

Представете си, че търсите някой да изпълни поръчки на вашата компания за скромната сума 4000 лв. например. Със сигурност никога няма да се доверите на фирма, чийто сайт не е обновяван скоро и няма данни някога да е вършила работата, която ви трябва. Държавата обаче прави точно обратното, и то за поръчки за 4 млрд. лева. И дори не договаря цена, а просто се съгласява на някаква сума, определена на око, без да провери дали на пазара няма по-добри оферти.

Точно по този начин правителството чрез Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) сключи договори за над 4.6 млрд. лв. с ДДС с държавната компания "Автомагистрали" за последните две години. Подробностите ще откриете в този текст.

2. Масирана атака срещу неправителствения сектор през последните години е насочена срещу организациите с каузи и публични позиции

Масираната кампания срещу онази част от неправителствения сектор, която играе роля на коректив на властта, рязко се засили през последните две-три години - това единодушно заявяват представители на общността. Ситуацията поразително напомня на начина, по който задкулисието си създаде паралелни медии и постепенно превзе медийното пространство, но също така и на начина, по който от години се прави опит да се маргинализира съдът. Това, което обединява тези процеси, е стремежът на авторитарното управление и статуквото около него да елиминират всички опоненти, които могат да попречат на безконтролното упражняване на власт. Атаката срещу НПО-сектора се води през политици от управляващия елит, а резултатът е, че гражданските организации, които по правило трябва да следят критично управлението, все повече се превръщат в апологети на властта.

Трудностите пред неправителствения сектор може и да не изглеждат толкова сериозни на фона на другите проблеми в момента, но всъщност гражданските организации са част от имунната система на обществото. В демократичното общество НПО, медии, съдебна система и политическа опозиция са част от един общ механизъм за корекция на политическата власт, който й позволява да бъде по-ефективна. Прочетете тук.

3. Пандемията изтри над 70% от приходите на хотелите в столицата, като прогнозите са за съживяване чак след 2-3 години

Коронавирус пандемията буквално смаза международните пътувания - през тази година световната организация по туризъм към ООН очаква космически загуби до 1.2 трлн. долара, което би било исторически антирекорд. Дотук кризата в България дава жертви: пролетният сезон беше без ваканции и конференции, лятото завърши с драматичен спад на приходите от 60 - 70% в големите морски курорти, а в момента секторът наблюдава с тревога новото затягане на мерките в много европейски държави, което ще зачеркне и есенния и зимния сезон.

2020 г. ще е най-черната и за иначе набиращия през последните години скорост софийски хотелски пазар. Сега, в началото на новия сезон за бизнес и конферентен туризъм, прогнозите продължават да бъдат все така резервирани - макар да има леко раздвижване, по-скоро няма причини за оптимизъм. А новата нормалност е свързана с планиране в рамките на дни, несигурност дори за няколко седмици напред и страх, че е възможно да се стигне до ново затваряне.

4. Първият общински аквапарк на София се радва на силен интерес, но засега без силен финансов резултат

От тази година и София си има аквапарк. Най-големият български град не може да се похвали с особено голям воден парк - дори и този е без много пързалки и големи басейни, но е подходящ за деца и почивка. По-интересното в него обаче не е големината му, а начинът на управление. След десетилетия на агресивно продаване на активи, като например къпалнята в Борисова градина и лифта на Симеоново, и след раздаването на общински паркинги на частници под наем, този път общината е решила лично да управлява не друго, а аквапарк. И по-точно общинското дружество "Софийски имоти", в чиито активи се намира в момента.

Пандемията е една от причините да не може да се каже дали избраният от общината модел на управление е добър засега. Този сезон беше къс и странен и очевидно не може да служи за отправна точка или за сравнение. Другата причина обаче е показателна - "Софийски имоти" отказват да споделят финансова информация.

5. Предложенията за електромобили на българския пазар се увеличават, но цените все още са високи

Електрическите автомобили са сочени за бъдещето на индустрията, но поне за момента делът им в цял свят все още остава нисък. През 2019 г. са били пласирани рекордните 2.1 млн. коли на ток в цял свят (без хибриди), което е около 2.6% от всички продажби, като увеличението по този показател е 40% спрямо предишната година. Около 1% от всички коли по световните пътища са задвижвани от електричество. Доброто представяне продължи и през тази година - електромобилите бяха много търсени дори по време на пандемията за сметка на останалите модели с двигатели с вътрешно горено.

В момента по българските пътища има около 1700 леки коли на ток според данните на Пътна полиция. От тях над 500 са в услугата за споделена мобилност Spark, която предлага осем различни модела за краткосрочен наем. И макар делът им да е изключително нисък спрямо общия брой леки автомобили (0.06%, да бъдем точни), бройката им тепърва ще расте. В "Капитал" избрахме няколко от най-популярните модели на прохождащия пазар в страната - вижте ги тук.

1. Държавната компания "Автомагистрали" получи нов договор за строителство. Така възложената й работа без търг е за 4.6 млрд. лв.

Представете си, че търсите някой да изпълни поръчки на вашата компания за скромната сума 4000 лв. например. Със сигурност никога няма да се доверите на фирма, чийто сайт не е обновяван скоро и няма данни някога да е вършила работата, която ви трябва. Държавата обаче прави точно обратното, и то за поръчки за 4 млрд. лева. И дори не договаря цена, а просто се съгласява на някаква сума, определена на око, без да провери дали на пазара няма по-добри оферти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK