Топ 5 от "Капитал": Държавата още търси 53 млн. лв. от Кирил Домусчиев, намаленият ДДС за заведенията не дава резултат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Държавата още търси 53 млн. лв. от Кирил Домусчиев, намаленият ДДС за заведенията не дава резултат

Кирил Домусчиев

Топ 5 от "Капитал": Държавата още търси 53 млн. лв. от Кирил Домусчиев, намаленият ДДС за заведенията не дава резултат

Как държавата изкриви пазара на прасета след африканската чума, спазено ли е екозаконодателството при строежа на имението над Бистрица, нов ангелски фонд ще финансира стартъпи

2575 прочитания

Кирил Домусчиев

© Велко Ангелов


1. Театърът "Държавата търси 53 млн. лв. от Домусчиев" продължава. Сагата с неплатената неустойка на БМФ продължава пета година

"Честита нова коалиция - ГЕРБ, ДПС и "Воля". Годината е 2018, а думите са на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов. "Коалиция, която спаси редник Киро", каза тогава избухливият лидер на НФСБ. Поводът за неговия гняв беше законодателна промяна, която щеше да помогне на братя Домусчиеви да се спасят от претенциите на Агенцията за приватизация (днес Агенция за публичните предприятия и контрол).

Според държавата Кирил Домусчиев не е изпълнил ангажимента си при сключения през 2008 г. приватизационен договор, поради което дължи неустойка от близо 53 млн. лв. Още в началото на мандата на третото правителство на Борисов Валери Симеонов започна открита война срещу Домусчиев по темата. Днес, макар и неустойката да не е платена, Симеонов вече не повдига темата. Междувременно спорът между близкия до властта Домусчиев и държавата се е превърнал в юридически водевил, в който съдебната система и правната общност се показват в най-големия си блясък. Прочетете https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/10/23/4130742_teaturut_durjavata_tursi_53_mln_lv_ot_domuschiev/" target="_blank">тук.

2. Премиерът свали ДДС за заведенията с условието секторът да се изсветли, но засега няма видими доказателства

Без съмнение 2020 e, меко казано, трудна за заведенията: първо те бяха принудително затворени заради корона епидемията, след това на оцелелите им бяха наложени куп ограничителни мерки, чуждите туристи през лятото така и не дойдоха, а вероятно заради вече започналата втора по-силна COVID вълна много от обектите ще стоят полупразни през зимата. В допълнение - банките вече са поставили бизнеса в графа "рисков" и като цяло избягват да го финансират. Така към септември сметката на собствениците на заведения за хранене е средно около 30% спад на оборотите спрямо година по-рано.

Но пък това е и секторът, който получи най-много стимули от правителството, като най-спорният от тях е понижението на ДДС. То стана факт от началото на юли и ще действа до края на 2021 г. Политическото условие мярката да стане постоянна беше секторът да започне да се изсветлява, като затова беше вдигнат и минималният осигурителен праг за бранша от 610 на 800 лв. В първите два месеца след въвеждането на по-ниската ДДС ставка обаче номинално внесеният косвен данък е с близо 65% по-малко спрямо юли и август миналата година по данни на Националната агенция за приходите (НАП). Секторът е станал по-светъл само доколкото някои заведения са вдигнали осигуровките на служителите си. Но едва ли тези, които и досега са били изкушени да издават служебни бележки вместо касови бонове, са спрели тази практика. Да се дават присъди обаче е рано, но пък властта вече анонсира, че ще понижи и ставката и за доставки на храна до вкъщи. Още по темата четете https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2020/10/23/4130115_dds_smetkata_molia/" target="_blank">тук.

3. Година след навлизането на чумата по прасетата едва половината големи производители са започнали да се възстановяват. А държавата действа бавно, непрозрачно, хаотично

През лятото на 2019 г. африканската чума по прасетата навлезе ударно в България и за половин година помете индустриални свинекомплекси с поне 230 млн. лв. оборот и по-малки ферми. Повече от година след първите случаи на болестта, за която няма застраховка, лекарство и ваксина, рестарт на бизнеса си са започнали едва около половината от големите пострадали стопанства и нито едно от тези, занимаващи се с традиционни породи. И то на фона на намаляващи цени, повишаващи се разходи и коронавирус пандемия, която затвори за продажби почти целия туристически канал. Така, ако през 2019 г. високите цени на пазара спасиха приходите и печалбите на компаниите, тази Коледа ще е доста по-нещастна.

Причината: провалът на институциите вече не е само при превенцията и овладяване на заболяването на ветеринарния фронт, но и в борбата с икономическите последствия от него. През последната година държавата системно е забавяла изплащането на обезщетения на пострадалите, започва да губи съдебни дела за размера им и продължава да променя в движение правилата, по които този бизнес трябва да функционира, най-вече покрай биосигурността. Подробности - https://www.capital.bg/biznes/zemedelie/2020/10/23/4130392_durjavna_chuma_po_prasetata/" target="_blank">в този текст.

4. Имението, което се строи над Бистрица, повдига два въпроса: спазено ли е екозаконодателството и кой всъщност е инвеститорът, купил 100 дка земя в района

В развитието си София така се е устремила към юг, че още малко и ще стигне Копитото. Тази шега вече не е смешна. В зелените площи, които служат като естествен буфер между милионния град и природния парк, в последно време се строи до самите граници на парка. Исторически с тях граничат и голяма част от къщите в Бояна, Драгалевци, Симеоново и Бистрица. Това обаче се е случило във времената на една по-зелена и по-малка София.

Новото бетониране дразни все повече хора в претъпкания и презастроен град. Рационално или не, виждат заплаха за един общ ресурс, необходим за чистия въздух в града. В общинската комисия по екология можеха и с часове да обсъждат съдбата на всяко дърво в центъра, но досега не изглеждаше да забелязват по-голямата картина. Архитектите - от главния до районните, се оправдават за разрешителните, които дават, с Общия устройствен план на София. Той е твърде щедър, но е със силата на закон и при положение, че разрешава, нямат основание да откажат да се строи, казват те. Един https://www.capital.bg/biznes/imoti/2020/10/23/4129811_stroitelstvo_do_vitosha_kushtata_s_vuprositelnite/" target="_blank">нов частен случай поражда съмнения дали това е точно така.

5. Нов ангелски фонд започва да финансира стартъпи с 25 млн. лв.

На българската предприемаческа сцена има нов свеж капитал, насочен към стартиращи компании от технологичната сфера. Фондът Sofia Angels Ventures (SAV) ще инвестира малко над 25 млн. лв., огромната част от които са осигурени от Европейския инвестиционен фонд, а останалите са самоучастие на тримата основатели. Това са Милен Иванов, Георги Сиджимков и Григори Григоров, всеки от тях с различен професионален опит през годините, но ги обединяват ангелските инвестиции зад гърба им.

SAV ще оперира като коинвестиционен фонд - редом до всяка тяхна инвестиция трябва да стои толкова или повече частен капитал, който също да се влее в компанията. За целта тримата учредители ще търсят съинвеститори основно в лицето на бизнес ангели, но структурата им не изключва и общ инвестиционен рунд с друг фонд. Животът на SAV е 10 години, а от ноември екипът ще започне да разглежда компании за първите им инвестиции. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2020/10/23/4130121_noviiat_angelski_fond/" target="_blank">Разговаряме с единия от основателите на SAV Георги Сиджимков за инвестиционните планове на фонда.

1. Театърът "Държавата търси 53 млн. лв. от Домусчиев" продължава. Сагата с неплатената неустойка на БМФ продължава пета година

"Честита нова коалиция - ГЕРБ, ДПС и "Воля". Годината е 2018, а думите са на тогавашния вицепремиер Валери Симеонов. "Коалиция, която спаси редник Киро", каза тогава избухливият лидер на НФСБ. Поводът за неговия гняв беше законодателна промяна, която щеше да помогне на братя Домусчиеви да се спасят от претенциите на Агенцията за приватизация (днес Агенция за публичните предприятия и контрол).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    По темата за БМФ и явното нежелание на управляващите да санкционират Домусчиеви, мисля, че по-вярната дума би била "позорище" вместо "театър". Странно, но съществуват служители в АППК, които изпълняват служебните си задължения, и внасят молба в СГС да бъде наложено обезпечение на бъдещия иск. Който без начислени лихви е над 52 млн лв. При сходна ситуация - запор на акции на "Виваком" - КПКОНПИ премахва запора, с което продажбата на телекома е възможна, а държавата губи над 1 млрд лв.
    В "Клуб Z" се коментира възможна скорошна продажба и на Нова тв.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK