Топ 5 от "Капитал": Борсова история за милиарди и "златни" паспорти, как монополите повлякоха Варна към дъното
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Борсова история за милиарди и "златни" паспорти, как монополите повлякоха Варна към дъното

България дивелъмънт /холдингс/ лимитид

Топ 5 от "Капитал": Борсова история за милиарди и "златни" паспорти, как монополите повлякоха Варна към дъното

Как ще продължи санирането на блокове, защо София не се развива като пешеходен град, е-търговията и COVID-19

2815 прочитания

България дивелъмънт /холдингс/ лимитид

© България дивелъмънт /холдингс/ лимитид


1. Историята на "Кепитъл консепт лимитед" - мегаломански неслучил се проект, любопитни местни лица и "златни визи" за китайци

Говори ли ви нещо "Кепитъл консепт лимитед"? Дори да сте добре запознати с българския корпоративен пейзаж, не е изключено отговорът да е "не". Това е странно, защото тя от няколко години е най-голямата публична компания в страната (макар и сбутана на непрестижния алтернативен сегмент на борсата) с пазарна капитализация над 17.6 млрд. лв., или с около 7 млрд. над текущата оценка на всички други дружества на БФБ. Все пак, за да сме честни, ако ви я представим по друг начин, вероятно нещо ще ви просветне - например "Българският Лас Вегас" или "Малкото Макао в Мусачево". Да, "Кепитъл консепт лимитед" (ККЛ) е компанията, чрез която хонконгският милиардер Стивън Ло се появи през 2014 г. с планове да изгради развлекателен мегакомплекс до софийското село Мусачево, край Елин Пелин. Той трябваше да е готов до 2017 г., но така и не се случи, а компанията бързо обрасна със съмнителни взаимоотношения с местни лица - някои от тях близки до управляващите. Сега отново има заявки да се работи по проекта, но в близост до друго софийско село - Кътина. И отново има любопитен посредник - свързан с бившия главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев.

Въпреки тези шест години безвремие обаче борсовата цена не само не се срива, а се покачва, както и броят на сделките. Първоначално собственици на ККЛ са само няколко компании, свързани с Ло, но от 2018 г. в акционерните книги започват да се появяват и физически лица - китайски граждани, всеки от които купува книжа за по малко над 1 млн. лв. Бройката им вече е около 40, като поне няколко и са удвоили инвестицията си. За този любопитен инвестиционен интерес има едно възможно обяснение - паралелно с официалната си дейност (или липсата на такава) компанията се ползва като скъпоплатен инструмент за осигуряване на недолюбваните от Европейската комисия "златни визи" и "златни паспорти". Вижте тук.

2. Как монополите в политиката и бизнеса повлякоха Варна към дъното

За последните 20 години Морската столица, както често наричат Варна, е имала само двама кметове - левият, макар и формално безпартиен, Кирил Йорданов и десният Иван Портних (ГЕРБ). Но въпреки номиналната несъвместимост на политическите си платформи и двамата се оказаха подкрепени от едно и също мнозинство. То беше сглобено от политически номади, безпринципна клиентела и търговци с избиратели. Предадена отвътре, Варна се оказа в плен на два монопола - политически и икономически. А след това и плячкосана.

Големите очаквания за бъдещето на един от градовете с най-голям потенциал в страната отиват към дъното заради пренебрегвани предупреждения и неспасяеми пробойни. Историята ще откриете в този текст.

3. Новата програма за саниране ще започне през втората половина на 2021 г., като този път обаче ще е нужно и съфинансиране

Най-екологичната и евтина енергия е онази, която не си произвел. Тази идея е в основата на европейския план за трансформация на енергетиката и постигането на нисковъглеродна икономика. Затова и с приоритет сред мерките, които могат да се финансират с новите пари от Европа, е енергийната ефективност. Защо да се строи нова централа с евтин ток, ако може просто да се намали нуждата от ток? Именно на това ще заложи България в своя План за възстановяване и устойчивост, който беше представен за пръв път миналата седмица. Три милиарда от общо 12 млрд. лева, или една четвърт от всички пари, ще отидат за саниране. По този измерител санирането е явно най-важният и дългосрочен проект на това управление, което то смята да завещае и на следващите правителства поне до 2026 г.

От европейска гледна точка има логика в това решение: страната в момента е силно изостанала от останалите европейски държави и има най-високата енергийна интензивност на икономиката си - за единица продукция се потребява три пъти повече енергия спрямо средното за ЕС. Въпросът тук е дали подобна огромна инвестиция ще постигне желаните цели, т.е. това ли е областта, в която с такава ударна инвестиция икономиката на страната ще се промени устойчиво. А следващият въпрос, който засяга и много домакинства, и бизнеси, е как ще се съфинансира този път санирането - защото обещанието е то вече да не е напълно безплатно за собствениците. Прочетете тук.

4. Концепцията за пешеходен град е напълно чужда на София, a примерът с ул. "Съборна" показа, че се работи на парче

Да се разходиш спокойно по улицата, без да се блъснеш в някое колче или да се препънеш в стърчаща плочка, е мисия невъзможна в София. В това пътешествие ще срещнете и безразборно спрели коли, през които трябва да се промъкне човек. Колко е далеч градът от концепцията за "пешеходен град" ясно се вижда и от състоянието на единствените по-разпознаваеми пешеходни улици - "Витоша" и "Пиротска". Едната дори не изпълнява изцяло функцията си заради това, че е обсипана с огромните тераси на заведения, а другата по-скоро прилича на занемарен пазар, който не е особено безопасен след мръкване.

Наскоро се случи не особено успешен опит за трета такава - малката "Съборна", където местни бизнеси и хора протестираха, за да запазят правото си да паркират в самия център на града. Не е нужно да си учил градоустройство, за да усещаш, че нещо в София не се прави както трябва. Ако трябва да зададем един въпрос на управлението на града, той би бил следният: Как стана така, че човекът без кола тук не е пълноправен гражданин?

5. COVID-19 ускори растежа на е-търговията, но именно той прави дългосрочните прогнози за сектора по-трудни

Е-търговията расте бурно в цял свят през последните години. Това не е някакво особено откритие, а чист факт. Далеч по-трудна е прогнозата как точно ще се развие секторът в следващите години, от кои тенденции ще бъде движен и кои играчи ще излязат абсолютни победители. Тези предвиждания донякъде се усложняват от COVID-19, който ускори растежа на дигиталните канали през последните месеци, особено в категории, където е-търговията беше относително слаба, като доставката на хранителни стоки.

Според анализаторите на Deloitte именно коронавирусът прави дългосрочната картина по-трудно предвидима. Бързият растеж на дигиталните поръчки има широко отражение върху търговците във всички категории и макар да създава бизнес, носи със себе си още разходи и усложнява процесите в компаниите. А и потребителите, включително и в България, показаха готовност да пазаруват повече онлайн, но все още е неясно дали тези тенденции ще се запазят и след края на пандемията. Подробности тук.

1. Историята на "Кепитъл консепт лимитед" - мегаломански неслучил се проект, любопитни местни лица и "златни визи" за китайци

Говори ли ви нещо "Кепитъл консепт лимитед"? Дори да сте добре запознати с българския корпоративен пейзаж, не е изключено отговорът да е "не". Това е странно, защото тя от няколко години е най-голямата публична компания в страната (макар и сбутана на непрестижния алтернативен сегмент на борсата) с пазарна капитализация над 17.6 млрд. лв., или с около 7 млрд. над текущата оценка на всички други дружества на БФБ. Все пак, за да сме честни, ако ви я представим по друг начин, вероятно нещо ще ви просветне - например "Българският Лас Вегас" или "Малкото Макао в Мусачево". Да, "Кепитъл консепт лимитед" (ККЛ) е компанията, чрез която хонконгският милиардер Стивън Ло се появи през 2014 г. с планове да изгради развлекателен мегакомплекс до софийското село Мусачево, край Елин Пелин. Той трябваше да е готов до 2017 г., но така и не се случи, а компанията бързо обрасна със съмнителни взаимоотношения с местни лица - някои от тях близки до управляващите. Сега отново има заявки да се работи по проекта, но в близост до друго софийско село - Кътина. И отново има любопитен посредник - свързан с бившия главен изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK