Август е твърде далеч от Коледа, но се оказа, че подаръци могат да се правят и тогава. Именно през този месец стана ясно, че Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) има намерение да делегира управлението на своето ново бижу - системата за електронна винетка и тол такси, на австрийската компания Kapsch. Цената за тази услуга е 28 млн. лв. на година, които да бъдат плащани на компанията без каквото и да било състезание. Освен че поръчката е в разрез с отдавна заявеното намерение на държавата сама да управлява системата, процедурата се развива в тотална липса на конкуренция и прозрачност. Въпросното решение за възлагане без търг е аргументирано с таен доклад на адвокат, който АПИ не желае да публикува. Агенцията е платила хонорар от 20 хил. лв. на външен за институцията юрист (въпреки че има правен отдел), за да аргументира разхода от 141 млн. лв. с ДДС за период от общо пет години. В консултацията се намесва и австрийски експерт.

Към момента въпросният договор с Kapsch все още не е публикуван, а последния път, при който "Капитал" попита АПИ по темата - към края на октомври, не бе подписан. Така излиза, че държавата ще изхарчи голяма сума пари, под предлог че не може да плаща достатъчно на ИТ специалисти и собствените си структури. Ако това е оправдано решение, би било логично то да се обяви публично и да се направи състезание, за да се изберат подходящ кандидат и конкурентна цена. Така за пореден път стратегията на най-голямата транспортна реформа у нас се сменя "на закрити врати", системата трупа разходи, а приходите отиват у едни и същи частни компании. Прочетете тук.

3. Фирма на Велико Желев купува историческата централа на ДЗИ в центъра на София от фонд на Весела Кюлева за 10 млн. евро

Едва ли са много столичаните, които няма да я разпознаят. Дългогодишната централа на ДЗИ на бул. "Цар Освободител" е една от знаковите сгради на стара София, а куполът ѝ със статуята на майка с две деца присъства в почти всяка туристическа брошура или клип за града. От повече от десетилетие тя не е собственост на застрахователя, а преди няколко години ДЗИ заедно с целия останал български бизнес на белгийския си собственик KBC премести седалището си в "Милениум център". Все пак офисът на ДЗИ на жълтите павета беше запазен под наем.

Сега сградата има нов притежател. Фирма на собственика на "Хидрострой" Велико Желев я придобива за 10.85 млн. евро - сума, която ще я нареди сред най-големите имотни сделки за годината. Уверенията са, че на този етап това няма да доведе до някакви радикални промени - засега ДЗИ ще останат там и горните етажи ще се ползват за офиси. "Ще запазим облика на сградата, която е национален паметник на културата", коментира Велико Желев пред "Капитал".

4. Предложение за изграждане на нов инсинератор край Девня притесни жителите на града заради подозренията, че там ще се горят пестициди

"Долината на боклука", така жителите на Девня наричат своя град. Там на сравнително неголяма територия и в близост до крайните жилищни квартали има множество фирми и предприятия, които съхраняват отпадъци или ги изгарят, с което неминуемо замърсяват въздуха. Към притесненията на девненци за чистотата на въздуха неотдавна се прибави и още едно - фирмата "ЕкоСоник" внесе в районната екоинспекция инвестиционно предложение за изграждането на още един инсинератор за изгаряне на битови и опасни отпадъци. Срещу инвестиционното предложение се обявиха екологичното сдружение в града "Дишай, Девня" и Общественият център за околна среда и устойчиво развитие от Варна.

Плановете за новата инсталация са тя да е в непосредствена близост до него, което още повече засили притеснението на хората от града, защото и двете инсталации ще са само на около 400 метра от жилищния квартал "Химик" в Девня, на около километър от кв. "Изворите", както и в близост до вододайната зона на града, която захранва с вода и областния град Варна. Вижте подробности тук.

5. Новите лица на Витоша. Пет места, които от изоставени постройки се превърнаха в спретнати хижи благодарение на млади градски хора, избрали планината

Често първите асоциации с хижа на Витоша са свързани или просто с място за похапване, докато сте на разходка, или с пустеещи, занемарени сгради. Парадоксът е, че става въпрос за постройки съвсем близо до столицата, като до повечето от тях има лесен достъп и в миналото са предлагали прилични условия. На фона на останалите някъде в соца хижи и другите в разруха на няколко километра от София започва да се прокрадва интересна нова тенденция - млади хора от града стават хижари и доказват, че нещата могат да се случват по различен, съвременен начин.

В хижите започва да се лее крафт бира, да се правят бургери, да се организират музикални събития, сватби, тиймбилдинги и партита. Някои полуразрушени доскоро места се обновяват с интериор, подобен на този в луксозните градски заведения. Хижите вече си имат собствени лога, фейсбук и инстаграм страници. Всичко това се случва благодарение на млади, на пръв поглед типично градски хора, които се обръщат към планината и пренасят в хижите от своя начин на живот. И докато типичната представа за хижар е възрастен мустакат мъж, който по цял ден пие вино пред камината, чат-пат прекъсван от изгубени туристи, които трябва да спасява в мъглата, новите хижари на Витоша са различни.