Топ 5 от "Капитал": История с хакера "Емил Кюлев", лични данни и iCard; проблемите с хеликоптерното спасяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": История с хакера "Емил Кюлев", лични данни и iCard; проблемите с хеликоптерното спасяване

Топ 5 от "Капитал": История с хакера "Емил Кюлев", лични данни и iCard; проблемите с хеликоптерното спасяване

Какво е българското участие зад най-голямото ВЕИ в света; интервю с мениджъра на "Кауфланд България" Иван Чернев; кои са най-големите комуникационни агенции в страната

4119 прочитания

© Вальо Пелтеков


1. Хакер-активист с прякор "Емил Кюлев" и няколко успешни атаки през 2020 г. публикува 21 GB източени от "Айкарт кредит" лични данни

След миналогодишния "НАПлийкс" в България сме доста претръпнали на тема изтекли лични данни. При озовалата се в доста широк кръг ръце информация за почти цялото пълнолетно население, включваща не само ЕГН-та, но и адреси, мейли, доходи, плащания по заеми, номера на коли и какво ли не, новина за хакерска атака или теч от някоя компания трудно буди сериозна тревога. Просто вече може да се каже, че практически в държавата не е останало нищо лично.

Все пак за никой мениджър не е особено приятно да научи за пробив в сигурността, защото това може да доведе до съществени регулаторни проблеми и глоби, особено след влизането в сила на GDPR. A тези случаи най-често се озовават и в медиите, което неизменно произвежда репутационни щети. В последните дни това сполетя "Айкарт" - българска финтех компания за платежни услуги и кредитни карти със 120 хил. клиенти. Случаят на пръв поглед звучи тривиално - хакер се е сдобил с част от базите им данни, поискал е откуп и като не го е получил, публикува масива от 21 GB в интернет форум. Реално обаче историята се оказва по-заплетена.

2. България е много далеч от система за въздушно спасяване и не парите са основният проблем

На 15 септември 2019 г. 11-тонният хеликоптер Mи-8 на правителствения "Авиоотряд 28" е вдигнат по спешност, за да откара председателя на парламента Цвета Караянчева от болницата в Шумен до Правителствената болница в столицата. Тя е пострадала при катастрофа край Хитрино. Има счупена ключица и съмнения за гръбначна травма.

Използването на парка на "Авиоотряд 28" и този на Военновъздушните сили за спешни случаи като превоз на пациенти или спасяване и издирване в труднодостъпни местности става по неформална процедура - със санкцията на най-високопоставения диспечер в държавата, министър-председателя Бойко Борисов. Без ясни критерии и според зависи. Хеликоптерно спасяване в България има от 60-те години, но днес България е единствената държава в ЕС, която не разполага със специално изградена система от летателни апарати, които да изпълняват мисии по превоз на пациенти в критични ситуации, лекарски екипи, трансплантации и спасяване в труднодостъпни местности. Прочетете тук.

3. Какво е българското участие зад най-голямата слънчева и вятърна централа в света, която ще струва около 40 млрд. долара

Когато чуете Австралия, асоциациите са обичайно с кенгуру, коали, кучета динго и безкрайна пустош. Към списъка скоро може да има и нова добавка - най-големият енергиен проект в света, който се намира в слабо населената област Пилбара, в западната част на страната. А шансът да го забележите и запомните е, че в него има българско участие.

Най-мащабната слънчева и вятърна ферма в света, с прогнозна стойност от около 40 млрд. долара, ще произвежда не просто ток, а т.нар. зелен водород, който ще изнася от Австралия към Азия. Финансирането ще се осигурява поетапно в хода на проекта от различни банки, международни финансиращи институции и др. Когато бъде изцяло завършена и започне работа през 2027-2028 г., централата ще произвежда около 95 тераватчаса електроенергия на година, или два пъти повече от възможностите на България. Подробности тук.

4. Мениджърът на "Кауфланд България" Иван Чернев за германския стил на управление, ефектите от пандемията и очакванията за бъдещето

Иван Чернев е председател на управителния съвет на "Кауфланд България" от февруари 2018 г. Той е дипломиран икономист от Университета в Нидерайн, Германия. Управлявал е различни отдели в структурата на Kaufland в Германия и други държави. В България идва от мениджърска позиция в "Kaufland Словакия".

Германската "Кауфланд България" е на българския пазар от 2006 г. Веригата има 60 хипермаркета в 34 града в страната. От старта си досега компанията е инвестирала в страната над 1.4 млрд. лв. "Кауфланд България" е лидер в сектора на търговията на дребно с годишен оборот за 2019 г. близо 1.6 млрд. лв. и печалба 76 млн. лв. Компанията и един от най-големите работодатели в страната с екип над 6000 служители. Разговора ни мениджъра й можете да откриете тук.

5. Кои са най-големите комуникационни агенции в България

Миналата година беше сред най-силните за българския комуникационен сектор. Повечето от най-големите агенции на пазара отчетоха ръст в приходите си, който се дължи основно на разширено портфолио от клиенти и по-високите им инвестиции. Това показва годишната класация на "Капитал" във второто издание "КМаркетинг Factbook", което ще излезе на 11 декември и цели да очертае тенденциите на пазара през погледа на участниците в него и представя подробни данни за развитието му.

Само няколко месеца след приключването на финансовата 2019 г. картината на комуникационния бизнес се промени коренно. Неочакваната криза и обявеното извънредно положение в страната принудиха много рекламодатели да спрат или значително да намалят рекламните си инвестиции още през март. Агенциите от своя страна бяха изправени пред предизвикателството, от една страна, да пренапишат комуникационната стратегия на клиентите си, а от друга - да се опитват да спасят собствения си бизнес.

1. Хакер-активист с прякор "Емил Кюлев" и няколко успешни атаки през 2020 г. публикува 21 GB източени от "Айкарт кредит" лични данни

След миналогодишния "НАПлийкс" в България сме доста претръпнали на тема изтекли лични данни. При озовалата се в доста широк кръг ръце информация за почти цялото пълнолетно население, включваща не само ЕГН-та, но и адреси, мейли, доходи, плащания по заеми, номера на коли и какво ли не, новина за хакерска атака или теч от някоя компания трудно буди сериозна тревога. Просто вече може да се каже, че практически в държавата не е останало нищо лично.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.