Топ 5 от "Капитал": Газовата свобода от Русия още е далеч, най-големите нови фабрики в България за 2020 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Газовата свобода от Русия още е далеч, най-големите нови фабрики в България за 2020 г.

''Иво Петров архитекти''

Топ 5 от "Капитал": Газовата свобода от Русия още е далеч, най-големите нови фабрики в България за 2020 г.

ББР купи историческата централа на "БНП Париба" на "Цар Освободител" за 21.5 млн. лв., мениджърите на девет вериги за очакванията и инвестициите през 2021 г., писателят Салман Рушди за новия си роман и сюрреализма на реалния свят

3187 прочитания

''Иво Петров архитекти''

© ''Иво Петров архитекти''


1. Газовата свобода от Русия още е далеч, защото почти всички входно-изходни точки на мрежата на България са блокирани от "Газпром" за години напред

"Газ ще може да идва отвсякъде и да отива навсякъде", не спира да повтаря през последните седмици премиерът Бойко Борисов. Но колкото повече го прави, толкова по-ясно се вижда, че нещо с газовите проекти и договори не е наред. С настъпването на 2021 г. България наистина трябваше да отвори пазара си за алтернативни доставчици, да осигури свободна търговия и пренос на газ във всички посоки и най-вече да скъса зависимостта си от доставките на руски газ. Този момент уж се подготвяше от години - с газовите връзки със съседните страни, с договора за азерски газ, със създаването на газова борса и т.нар. виртуални търговски точки... но не само не се осъществи, а няма изгледи да се случи поне още 10 години.

Причината не е нова - основните входове на българската газопреносна система и почти всички изходи бяха и остават блокирани от "Газпром" до края на 2030 г., а в някои случаи и до края на 2039. И само това, което руската компания реши, ще може да се пренася и изнася зад граница. Дори руският газ във вътрешното потребление да намалее като обеми, след като отчасти се замени с азерски, България ще остане в почти пълна зависимост от Русия заради контрола върху входно-изходните газови трасета. Подробности тук.

2. Новите фабрики на България: по-малко и основно местни

Отминалата 2020 г. трудно може да бъде наречена успешна за инвестициите в производство. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид, че пандемията отложи плановете на много фирми и ги направи предпазливи към започването на ново производство или разширяването на съществуващи фабрики. Своеобразната класация на 15-те най-големи инвестиции, която "Капитал" традиционно прави, показва, че в момента се подготвят или изпълняват проекти за по-малко от 430 млн. лв. Това е едва една трета от сумата през 2019 г., когато производствените компании обявиха планове да вложат общо 1.3 млрд. лв. Продължава и тенденцията от последните години България да не успява да привлече нова голяма международна инвестиция. Вложенията най-често са в разширения на вече дошли производители или са на малки компании. Прочетете тук.

3. В пандемията ББР си купи имотно бижу - сградата на "БНП Париба" на "Цар Освободител" срещу 21.5 млн. лева

Ако има сегмент в офис сградите, който да изглежда имунизиран срещу тревогите за бъдещето им, разпалвани от COVID кризата и разрастването на дистанционната работа, това са историческите сгради на централни локации. Особено ако са запазени, те са търсени от инвеститорите като надеждно вложение особено във времена на икономическа несигурност. Точно тогава вероятността да излязат на пазара е и по-голяма. Илюстрация са две нови сделки за исторически сгради с офис предназначение на жълтите павета в София - на бул. "Цар Освободител", между улиците "Георги Бенковски" и "Дякон Игнатий". Другата обща черта е, че купувачите и на двете са все български.

Новината е, че след почти четвърт век с "БНП Париба" централният офис на банката на "Цар Освободител" 2 вече има нов собственик - Българската банка за развитие (ББР), която е платила за сградата сумата 21 514 130 лева (11 млн. евро) в сделка от началото на декември. В края на ноември бившата централа на ДЗИ на бул. "Цар Освободител" 6 също смени собствеността си срещу 10.85 млн. евро.

4. Мениджърите на девет търговски вериги за очакванията и инвестициите през 2021 г.

Пандемия, дистанция, затворени магазини за нехранителни стоки. Първоначално паническо пазаруване и презапасяване с продукти. Проблеми с доставките и адаптиране към новите условия за бизнес. Силен ръст на онлайн продажбите. Спад на клиенти, очаквано намаление на обороти. Такава бе изминалата година за търговците на дребно в страната.

Каква точно беше 2020 и какви са очакванията за тази година сред мениджърите на топ вериги в страната, подредени по приходите им за 2019 г.? Отговорите ще откриете тук.

5. Писателят Салман Рушди за новия си роман, сюрреализма на реалния свят и защо книгите често са мишена на авторитарните режими

Трудно ще се намери сериозен почитател на съвременната художествена литература, който да не е чувал името Салман Рушди. Дори и нечетящите вероятно знаят за него - писател, осъден на смърт през 1989 от иранския ислямски режим заради романа "Сатанински строфи". Рушди е всъщност много повече от писател, той се е превърнал в културна икона, символ на свободния човек, изправен в битка с несвободните политически и религиозни режими на нашето време.

Роден в Британска Индия и живял дълго време във Великобритания, от около 20 години Рушди е вече американски гражданин, установен в Ню Йорк. Тази година Салман Рушди се отзова на поканата за участие в Софийския международен литературен фестивал. Заради пандемичната ситуация разговорът му с българския журналист и писател Димитър Кенаров се проведе онлайн. Вижте го тук.

1. Газовата свобода от Русия още е далеч, защото почти всички входно-изходни точки на мрежата на България са блокирани от "Газпром" за години напред

"Газ ще може да идва отвсякъде и да отива навсякъде", не спира да повтаря през последните седмици премиерът Бойко Борисов. Но колкото повече го прави, толкова по-ясно се вижда, че нещо с газовите проекти и договори не е наред. С настъпването на 2021 г. България наистина трябваше да отвори пазара си за алтернативни доставчици, да осигури свободна търговия и пренос на газ във всички посоки и най-вече да скъса зависимостта си от доставките на руски газ. Този момент уж се подготвяше от години - с газовите връзки със съседните страни, с договора за азерски газ, със създаването на газова борса и т.нар. виртуални търговски точки... но не само не се осъществи, а няма изгледи да се случи поне още 10 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Черешовото ви топче ще пукне есенеска, когато СП-2 бъде завършен и в датския сектор, т. е. на 100 %. Поздрави на наследствения джуруляк С.!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.