Топ 5 от "Капитал": Павилионът се оказва държавен, световният недостиг на чипове се усеща и в България

Топ 5 от "Капитал": Павилионът се оказва държавен, световният недостиг на чипове се усеща и в България

Пазарът на лекарства расте с 11% до 4.5 млрд. лв. през 2020 г., какво всъщност показват данните на БНБ за депозитите и "милионерите", новите планове за преизграждане на Къщата с ягодите

3583 прочитания

© Надежда Чипева


1. Павилионът се оказва държавен. Институциите гузно мълчат

Изцяло в нова посока може да се развие казусът с павилиона, чийто кабел за електрозахранването уби на 14 февруари 16-годишно дете в София. След първоначалното прехвърляне на отговорността между Столичната община, районната администрация в "Триадица" и ЧЕЗ сега на преден план излизат УМБАЛ "Свети Иван Рилски", Министерството на здравеопазването и държавата като цяло. Причината - от януари 2020 г. павилионът, действащ под марката "Орехчето", е бил актуван като сграда - публична държавна собственост. Или казано по друг начин, държавата, а не частната фирма, която продава в него, би следвало да носи отговорност за електрозахранването на обекта.

Засега обаче институциите пазят пълно мълчание по темата. "София си има кмет и главен архитект", заяви преди дни премиерът Бойко Борисов, опитвайки се да отклони вниманието от факта, че павилионът по документи е собственост на Министерството на здравеопазването. Междувременно изслушването по темата в Столичния общински съвет, което се състоя на 16 февруари, не хвърли повече яснота. Подробности в този текст.

2. Производители на техника и автомобили нямат достатъчно чипове за продуктите си, ефектът се усеща и в България

Световната икономика е изпитвала много видове недостиг на стоки, но липсата на достатъчно чипове, които да захранват коли, компютри, смартфони, телевизори и конзоли, е нов вид преживяване. В магазините за техника вече от месеци липсват например новите модели PlayStation, а автомобилната индустрия сигнализира, че кризата с полупроводниците удря голяма част от производителите, а заедно с тях и потребителите. Ефектите се усещат и от много търговци и промишлени предприятия в България, основно част от международни групи.

Ситуацията е, меко казано, хаотична и няма изгледи да се подобри поне до средата на годината. Тя е и нагледен пример за страничните ефекти от глобализацията и отдалеченото производство - проблем, за който се говореше усилено в първите дни на коронавируса заради зависимостта на западните икономики от Китай, но впоследствие потъна на фона на здравната и икономическата криза. Вижте тук.

3. Пазарът на лекарства достигна 4.5 млрд. лв. и има ръст от 11% през 2020 г., най-силно скачат покупките на болниците

На фона на търсенето на маски и дезинфектанти през цялата минала година вероятно изглежда, че тя е била златна за фармацевтичния сектор като цяло. Е, бестселърите не са в основата на бизнеса, но ръст на пазара, логично, има. И за първи път от 2016 г. той отново е двуцифрен в стойност - 11%, като общите продажби на лекарства и продукти без рецепта достигат 2.286 млрд. евро (4.48 млрд. лв.) по данни на световната маркетингова и изследователска компания IQVIA.

Двигател на ръста са не толкова продажбите в аптеките, а покупките на лекарства в болниците, които нарастват с 23% през миналата година и вече са 479 млн. евро. Оборотите от лекарства в аптеките се увеличават с далеч по-скромните 7%, но пък през тях се извършват две трети от продажбите на лекарства в България на стойност 1.48 млрд. евро.

4. Броенето на милионерите е криво. Често цитираните данни на БНБ за това колко хора са с депозит на 1 млн. лв. всъщност не показват това, но дават друга ценна информация

Абсолютно неизбежно е. На всеки три месеца, след като БНБ публикува своите данни за "Депозити и кредити по количествени категории и икономически дейности", започват в медиите да валят материали за това с колко са се увеличили милионерите в страната. Конкретно за 2020 г. те са достигнали рекордните 1180, като въпреки пандемията са се увеличили със 151, а само за последното тримесечие - със 110. Или както "24 часа" отбелязва, явно всеки ден в края на годината се е пръквал по един нов милионер, откривал по депозит със сума над тази граница.

Има само един проблем. Данните изобщо не позволяват да се направи такъв извод и не показват това по начина, по който са поднесени и агрегирани. Дори бегъл прочит на методологията на БНБ би дал доста по-вероятни други обяснения на числата. Всъщност тези данни на БНБ наистина са ценни и интересни и дават възможности за много разрези.

5. Плановете за разрушаване и преизграждане на Къщата с ягодите припомниха колко трудно и безпринципно София взима решения за архитектурното си наследство

Ако минавате по "Сан Стефано", знаете, че на номер 6 се наблюдава една и съща гледка - минувачите забавят ход пред изоставената постройка, чужденците я снимат, а в дочутите разговори се прокрадва недоумение чия е тази красива къща и защо е в такова състояние. Хората от квартала просто пушат или пият кафе, загледани в портите на къщата. Както пише арх. Анета Василева в "Тоест", къщата е "машина за носталгия", символ на бляна по стара София. "Няма да видите други такива имения в центъра на София", пише руска потребителка на име Олга в единствения отзив за къщата в Tripadvisor. Преминаващите между Докторската градина и парка "Заимов" ще се съгласят с нея.

Периодично съдбата на къщата преминава през горещи дискусии - през 2015 г. плановете за демонтаж и възстановяване по образец бяха отменени след липсата на одобрение от кмета на Столичната община. Сега темата е отново в центъра на общественото внимание, след като на 15 февруари вестник "Градът" обяви: "Къщата с ягодите очаква своето възстановяване." Така сегашният собственик, бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев, потвърди решението си да разруши къщата заради множеството ѝ проблеми и ниската ѝ сеизмична устойчивост и да я изгради наново. Прочетете тук.

1. Павилионът се оказва държавен. Институциите гузно мълчат

Изцяло в нова посока може да се развие казусът с павилиона, чийто кабел за електрозахранването уби на 14 февруари 16-годишно дете в София. След първоначалното прехвърляне на отговорността между Столичната община, районната администрация в "Триадица" и ЧЕЗ сега на преден план излизат УМБАЛ "Свети Иван Рилски", Министерството на здравеопазването и държавата като цяло. Причината - от януари 2020 г. павилионът, действащ под марката "Орехчето", е бил актуван като сграда - публична държавна собственост. Или казано по друг начин, държавата, а не частната фирма, която продава в него, би следвало да носи отговорност за електрозахранването на обекта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО