Топ 5 от "Капитал": В какво състояние Борисов оставя бюджета, защо токът за бизнеса в България е рекордно скъп

Как две високи сгради в кв. "Кръстова вада" се оказаха на 6 м една от друга, компанията за наносателити EnduroSat вече е с оценка близо 50 млн. евро, Епископската базилика в Пловдив отваря за посетители след инвестиция над 20 млн. лв.

Финансовият министър Кирил Ананиев
Финансовият министър Кирил Ананиев    ©  Юлия Лазарова
Финансовият министър Кирил Ананиев
Финансовият министър Кирил Ананиев    ©  Юлия Лазарова

1. Следващото правителство наследява бюджет с дефицит и изтънял фискален резерв. Ликвиден проблем няма, но полето за маневри е сведено до минимум

Около 300 млн. лв. Това е приблизителната сума на извънредните разходи на кабинета, гласувани от началото на годината. Те са предвидимо предизборно безидейни - ремонти на храмове, общински пътища, канализация... Маниерът на раздаване напомня на месеците в края на всяка от последните няколко години, когато властта преразпределяше стотици милиони от бюджета след всяка обиколка на премиерския джип. Но сега икономиката е в криза, а финансите на държавата са планирани на почти 5 млрд. лв. дефицит. Има и още - към март бюджетът вече е на минус над половин милиард, а разходите са с почти една четвърт над миналогодишните. В допълнение - фискалният резерв, който най-общо казано, е разплащателната сметка на правителството, от която може да се черпят средства за (поне частично) покриване на дефицита и плащания по падежиращ дълг, започна да поизтънява.

Всички тези индикатори логично повдигат въпроса дали следващият кабинет ще разполага с достатъчно ликвидност, за да работи безпроблемно. А експертният дебат се нажежава от изострената следизборна обстановка и вероятността да се върви към нови избори и служебно правителство. То би било с по-вързани ръце, защото ще функционира без действащ парламент. В допълнение - прогнозите за възстановяване на икономиката за тази и следващата година като цяло се влошават. Вижте тук.

2. Цената на електроенергията за бизнеса се вдигна трайно. Една от основните причини е рекордно скъпите CO2 емисии

На 15 април електроенергията на българската борса се продаваше за рекордните от началото на 2021 г. 146.37 лева за мегаватчас. И това не беше прецедент, а резултат от продължаваща вече няколко седмици тенденция на поскъпване на тока за бизнеса.

Въпреки пандемията и локдауните в повечето европейски страни, които в комбинация с настъпващата пролет би следвало да ограничат нуждата от електроенергия и съответно да натиснат цените надолу, при търговията с ток се случва точно обратното. И България като част от общия европейски пазар не е изолирана от това. На практика регистрираната на 15 април борсова цена на тока 146.37 лв./мВтч (74.84 евро) е повече от три пъти по-висока от тази в същия ден на 2020 г. и над два пъти по-висока от тази за 15 април 2019 г. Въпросът е защо се случва това поскъпване на тока точно сега.

3. В градската строителна джунгла: как и защо две високи сгради в софийския квартал "Кръстова вада" се оказаха на 6 м разстояние една от друга

Една снимка с дрон от бул. "Черни връх" 190 в София, качена на фейсбук страницата "Архитектурни извращения", от месеци вълнува социалните мрежи. На кадъра се вижда как висока сграда в строеж е в немислима близост с блок наполовина на нейната височина, а друг такъв блок на свой ред препречва слънцето на двуетажна къщичка, върху чийто покрив оптимистично са инсталирани соларни панели. Гледката е типична по-скоро за Китай и други азиатски ширини, където милиарди хора се борят за място в големите градове, отколкото за средно голям европейски град с уж подредени правила.

Проверка на фактите показва, че сградите са законни. Действието се развива в един от "динамичните нови квартали" на София (както го представят брокерите) - "Кръстова вада", където строителството бумти. Вероятно заради това там по-ярко изплуват недостатъците в градоустройственото законодателство в България, което видимо се нуждае от промени. И доказва, че когато оставиш вратички в закона и го съчетаеш с нехайни управници и пробивни строители, всички губят. Прочетете тук.

4. Българската компания за наносателити EnduroSat получи 2 млн. евро инвестиция от фонд, което я оценява на близо 50 млн. евро

Заглавие като "Българска компания завладява Космоса" за мнозина читатели може и да изглежда преувеличено. Но в случая на създадената преди шест години "ЕндуроСат" (EnduroSat) e вярно. Основателят й Райчо Райчев иска да направи Космоса достъпен за много компании чрез предлагането на нови споделени услуги през наносателитите си. Доказателство за потенциала на EnduroSat e и новата инвестиция в дружеството от 2 млн. евро от Neo Ventures, която го оценява на почти 50 млн. евро, а според фонда компанията може да стане и първият български еднорог (стартираща фирма с оценка над 1 млрд. долара). Историята ще откриете в този текст.

5. Епископската базилика в Пловдив отваря за посетители след близо шест години работа и инвестиция над 20 млн. лв.

Когато през 1982 г. кипи строителството на централния пловдивски булевард "Княгиня Мария Луиза", са открити археологически останки под трасето. В Пловдив това е обичайно - градът е един от най-старите в Европа и под всяка сграда има завещано късче от миналото. Точно тези останки обаче се оказват огромни по мащаб и значение и 39 години по-късно на мястото се издига голяма защитна сграда, под чийто покрив се съхранява мозайка на над 16 века. Тук се е намирала Епископската базилика на Филипопол, която вероятно е най-големият раннохристиянски храм в България.

Със своите над 2000 кв.м мозайка паметникът е пленителен визуално, но той има и друго значение. В основата му е може би най-успешният пример за голямо публично-частно партньорство, в случая - между фондация "Америка за България", община Пловдив и Министерството на културата, както и десетки други организации и експерти. Общата инвестиция на фондацията и общината е над 20 млн. лв. Обектът попада в индикативния списък на ЮНЕСКО и ще се бори бъде международно признат. Освен това базиликата няма да остане статична. В неделя, 18 април, този културен център на два етажа ще бъде открит официално за посетители, но работата по нея продължават - на място ще работят специалисти, които ще поддържат обекта, но и ще го изследват, за да научат още за историята му. Подробности тук.

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

КапиталНО

КапиталНО