Топ 5 от "Капитал": Колко ни струва корона кризата, защо протестират жителите на "Бояна", Sanofi напуска България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Топ 5 от "Капитал": Колко ни струва корона кризата, защо протестират жителите на "Бояна", Sanofi напуска България

Топ 5 от "Капитал": Колко ни струва корона кризата, защо протестират жителите на "Бояна", Sanofi напуска България

Готова ли е България за започващата европейска война с пластмасата, какви възможности дава сдружаването на съседите

3301 прочитания

© Юлия Лазарова


1. Войната срещу пластмасата в Европа започва през юли със забраната на някои продукти за еднократна употреба. Готова ли е България?

Седемдесет години след като пластмасата промени света ни веднъж завинаги, сме изправени пред дилема. От една страна, тя е евтина, устойчива, многофункционална, даде тласък на редица индустрии. От друга страна, нейната практическа безсмъртност се оказа огромен проблем. Осмият континент, който се заформи от хиляди тонове боклуци в Тихия океан между Хавай и Калифорния, известен като The Great Pacific Garbage Patch, вече надхвърля два пъти територията на Тексас. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. Изчисленията на Европейския съюз показаха, че 80-85% от морските отпадъци представляват пластмаса. Около 50% от нея са изделия за еднократна употреба, а 27% такива, свързани с риболова.

И ЕС като най-голямата търговска общност в света реши да направи нещо по въпроса. През лятото на 2019 г. беше приета директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Ето защо, от 3 юли всички потребители, включително тези в България, ще трябва да се разделят с част от пластмасовите продукти за еднократна употреба. Тогава влизат в сила разпоредбите на директивата. Новото законодателство предизвика силен интерес на всички по веригата - производители, търговци на дребно и потребители. Но дори да изглежда като промяна на бизнес модел (и краят на определени практики), това е много малка и плаха стъпка в борбата с пластмасата.

2. Здравната сметка за COVID-19 - разходите са основно за заплати, но не и за подобряване на условията на работа на лекарите и лечението на пациентите

Премиерът в оставка Бойко Борисов има навика да се хвали колко пари е платил за нещо в държавата с маниер все едно ги вади от личните си спестявания. С подобен апломб от началото на корона кризата почти всекидневно в публичното пространство се разпространява информация как правителството е платило милиони за борбата с вируса. На практика обаче милионите са били платени основно от еврофондовете и със здравните вноски на всички българи и специално в здравната част на кризата не представляват никакво бреме за държавния бюджет.

По обобщени данни корона кризата е струвала на здравното министерство и здравната каса над 610 млн. лв., като в сумата не влизат платените за тестове за ковид средства. За това дали част от средствата са използвани рационално тепърва ще се дискутира. Прочетете тук.

3. Процедурата, с която Столичната община отпусна срещу малък наем стадиона в Бояна на клуб на Даниел Боримиров, е спазена, но на всеки ред изникват въпроси

Столичният квартал Бояна обикновено не е свързван в общественото съзнание с протести. Тихата, луксозна атмосфера на "квартала на богатите" не предполага много място за недоволство. Затова беше още по-изненадващо, когато миналата седмица част от жителите на квартала се събраха на протест.

Причината не беше политическа, а строителна. С решението на кметството и след процедура на Столичната община единственото общинско игрище в квартала, наречено "Кривуля", се предоставя под наем за следващите десет години на управлявания от бившия футболен национал Даниел Боримиров спортен клуб "Витоша Спорт 2015". Но най-интересен е странният начин, по който се е случила цялата процедура по даването под наем, започнала през 2018 г. "Капитал" тръгна по следите ѝ и откри някои необясними неща.

4. Френският фармацевтичен концерн Sanofi напуска България заради малкия пазар и натиска върху цените от страна на държавата

Девет месеца след като GlaxoSmithKline - една от най-големите фармацевтични компании в света, обяви, че напуска България, това се случва и с най-голямото френско фармацевтично дружество - Sanofi. Без български офис ще работи деветата по продажби в сектора компания, която има над 100 служители тук. Затварянето на двете централи се чете като лош сигнал за бизнес климата и ражда притеснения, че и други фарма компании могат да предприемат сходен ход.

От Sanofi няма да престанат да продават своите лекарства и ваксини, а това, както и при GSK, ще става чрез търговец на едро с лекарства, което на практика изключва пряката отговорност на компанията, ако някой продукт започне да липсва и е най-минималното възможно присъствие в страна от ЕС. Подробности тук.

5. Сдружаването на съседите изглежда сложно, но дава много възможности - от получаването на европари до отдаването на общи помещения под наем

За повечето хора събранията на входа са поредното главоболие, свързано със загуба на време или със среща с някой досадeн съсед. Тези сбирки обаче не са краят на света, а началото на куп възможности за един по-добър съвместен живот с хората около нас. Преди всичко защото събранията дават възможност за решаването на редица въпроси от общ интерес, стига, разбира се, съкооператорите да говорят като един. А един от вариантите за това е те да се регистрират по Закона за етажната собственост.

Така по законов път те ще могат да решават куп проблеми - с хората, които не искат да си плащат, както и с тези, които създават тревоги, ще могат да вземат решения за присъединяване на сградата към топлопреносната и газоснабдителната мрежа или съответно - към изключване от нея, ще могат да наемат домоуправител или фирма за поддръжка на общите части и куп други. За едно от най-големите предимства на етажната собственост обаче се счита това, че хората в етажна собственост могат да участват за усвояване на европейски средства за ремонт на сградата, в която живеят. Вижте още в този текст.

1. Войната срещу пластмасата в Европа започва през юли със забраната на някои продукти за еднократна употреба. Готова ли е България?

Седемдесет години след като пластмасата промени света ни веднъж завинаги, сме изправени пред дилема. От една страна, тя е евтина, устойчива, многофункционална, даде тласък на редица индустрии. От друга страна, нейната практическа безсмъртност се оказа огромен проблем. Осмият континент, който се заформи от хиляди тонове боклуци в Тихия океан между Хавай и Калифорния, известен като The Great Pacific Garbage Patch, вече надхвърля два пъти територията на Тексас. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. Изчисленията на Европейския съюз показаха, че 80-85% от морските отпадъци представляват пластмаса. Около 50% от нея са изделия за еднократна употреба, а 27% такива, свързани с риболова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.