Топ 5 от "Капитал": Колко ни струва корона кризата, защо протестират жителите на "Бояна", Sanofi напуска България

Топ 5 от "Капитал": Колко ни струва корона кризата, защо протестират жителите на "Бояна", Sanofi напуска България

Готова ли е България за започващата европейска война с пластмасата, какви възможности дава сдружаването на съседите

4023 прочитания

© Юлия Лазарова


1. Войната срещу пластмасата в Европа започва през юли със забраната на някои продукти за еднократна употреба. Готова ли е България?

Седемдесет години след като пластмасата промени света ни веднъж завинаги, сме изправени пред дилема. От една страна, тя е евтина, устойчива, многофункционална, даде тласък на редица индустрии. От друга страна, нейната практическа безсмъртност се оказа огромен проблем. Осмият континент, който се заформи от хиляди тонове боклуци в Тихия океан между Хавай и Калифорния, известен като The Great Pacific Garbage Patch, вече надхвърля два пъти територията на Тексас. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. Изчисленията на Европейския съюз показаха, че 80-85% от морските отпадъци представляват пластмаса. Около 50% от нея са изделия за еднократна употреба, а 27% такива, свързани с риболова.

И ЕС като най-голямата търговска общност в света реши да направи нещо по въпроса. През лятото на 2019 г. беше приета директива за намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Ето защо, от 3 юли всички потребители, включително тези в България, ще трябва да се разделят с част от пластмасовите продукти за еднократна употреба. Тогава влизат в сила разпоредбите на директивата. Новото законодателство предизвика силен интерес на всички по веригата - производители, търговци на дребно и потребители. Но дори да изглежда като промяна на бизнес модел (и краят на определени практики), това е много малка и плаха стъпка в борбата с пластмасата.

2. Здравната сметка за COVID-19 - разходите са основно за заплати, но не и за подобряване на условията на работа на лекарите и лечението на пациентите

Премиерът в оставка Бойко Борисов има навика да се хвали колко пари е платил за нещо в държавата с маниер все едно ги вади от личните си спестявания. С подобен апломб от началото на корона кризата почти всекидневно в публичното пространство се разпространява информация как правителството е платило милиони за борбата с вируса. На практика обаче милионите са били платени основно от еврофондовете и със здравните вноски на всички българи и специално в здравната част на кризата не представляват никакво бреме за държавния бюджет.

По обобщени данни корона кризата е струвала на здравното министерство и здравната каса над 610 млн. лв., като в сумата не влизат платените за тестове за ковид средства. За това дали част от средствата са използвани рационално тепърва ще се дискутира. Прочетете тук.

3. Процедурата, с която Столичната община отпусна срещу малък наем стадиона в Бояна на клуб на Даниел Боримиров, е спазена, но на всеки ред изникват въпроси

Столичният квартал Бояна обикновено не е свързван в общественото съзнание с протести. Тихата, луксозна атмосфера на "квартала на богатите" не предполага много място за недоволство. Затова беше още по-изненадващо, когато миналата седмица част от жителите на квартала се събраха на протест.

Причината не беше политическа, а строителна. С решението на кметството и след процедура на Столичната община единственото общинско игрище в квартала, наречено "Кривуля", се предоставя под наем за следващите десет години на управлявания от бившия футболен национал Даниел Боримиров спортен клуб "Витоша Спорт 2015". Но най-интересен е странният начин, по който се е случила цялата процедура по даването под наем, започнала през 2018 г. "Капитал" тръгна по следите ѝ и откри някои необясними неща.

4. Френският фармацевтичен концерн Sanofi напуска България заради малкия пазар и натиска върху цените от страна на държавата

Девет месеца след като GlaxoSmithKline - една от най-големите фармацевтични компании в света, обяви, че напуска България, това се случва и с най-голямото френско фармацевтично дружество - Sanofi. Без български офис ще работи деветата по продажби в сектора компания, която има над 100 служители тук. Затварянето на двете централи се чете като лош сигнал за бизнес климата и ражда притеснения, че и други фарма компании могат да предприемат сходен ход.

От Sanofi няма да престанат да продават своите лекарства и ваксини, а това, както и при GSK, ще става чрез търговец на едро с лекарства, което на практика изключва пряката отговорност на компанията, ако някой продукт започне да липсва и е най-минималното възможно присъствие в страна от ЕС. Подробности тук.

5. Сдружаването на съседите изглежда сложно, но дава много възможности - от получаването на европари до отдаването на общи помещения под наем

За повечето хора събранията на входа са поредното главоболие, свързано със загуба на време или със среща с някой досадeн съсед. Тези сбирки обаче не са краят на света, а началото на куп възможности за един по-добър съвместен живот с хората около нас. Преди всичко защото събранията дават възможност за решаването на редица въпроси от общ интерес, стига, разбира се, съкооператорите да говорят като един. А един от вариантите за това е те да се регистрират по Закона за етажната собственост.

Така по законов път те ще могат да решават куп проблеми - с хората, които не искат да си плащат, както и с тези, които създават тревоги, ще могат да вземат решения за присъединяване на сградата към топлопреносната и газоснабдителната мрежа или съответно - към изключване от нея, ще могат да наемат домоуправител или фирма за поддръжка на общите части и куп други. За едно от най-големите предимства на етажната собственост обаче се счита това, че хората в етажна собственост могат да участват за усвояване на европейски средства за ремонт на сградата, в която живеят. Вижте още в този текст.

1. Войната срещу пластмасата в Европа започва през юли със забраната на някои продукти за еднократна употреба. Готова ли е България?

Седемдесет години след като пластмасата промени света ни веднъж завинаги, сме изправени пред дилема. От една страна, тя е евтина, устойчива, многофункционална, даде тласък на редица индустрии. От друга страна, нейната практическа безсмъртност се оказа огромен проблем. Осмият континент, който се заформи от хиляди тонове боклуци в Тихия океан между Хавай и Калифорния, известен като The Great Pacific Garbage Patch, вече надхвърля два пъти територията на Тексас. Прогнозите са, че към 2050 г. в океаните ще има повече отпадъци, отколкото риба. Изчисленията на Европейския съюз показаха, че 80-85% от морските отпадъци представляват пластмаса. Около 50% от нея са изделия за еднократна употреба, а 27% такива, свързани с риболова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня