Топ 5 от "Капитал": Трудният край на ерата "Боби Михайлов" в БФС, в Пловдив се оформя ядро от хотели от световни вериги

Защо банковият сектор отчете рекордно тримесечие вместо погром в кризата, мениджърът на BA Glass Group Сандра Сантуш за инвестиционния план за 600 млн. лв. в България, как държавата спъва новите ВЕИ проекти

Борислав Михайлов
Борислав Михайлов    ©  Дневник
Борислав Михайлов
Борислав Михайлов    ©  Дневник

1. За 15 години управление Боби Михайлов създаде затворена система от интереси във футбола. БФС плува в безвремие, а Димитър Бербатов ще има трудна задача

"Починах си и съм готов за вас. Беше ви скучно без мен." Така президентът в оставка на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов обясни защо внезапно е решил да се завърне на поста след 558 дни отсъствие. След това изказване в стил "Бойко Борисов" Михайлов установи, че състоянието на футбола не се е променило, докато него го няма. И това казва всичко за управлението на най-популярния спорт в страната.

С опита си да се върне начело на БФС, след като беше подал оставка преди почти две години, бившият национален вратар иска да удължи състоянието на безвремие. Но финтът на Михайлов не мина така лесно. Оказа се, че освен съратниците му от изпълнителния комитет никой друг не го иска. Водещите международни организации ФИФА и УЕФА попитаха в остро писмо какво се случва. Агенцията по вписванията отказа да го запише официално на поста, тъй като вече за представляващ е вписан друг човек. Така за първи път от 26 години (като броим и десетилетието на Иван Славков) българският футбол има шанс да поеме по пътя на модернизацията. За да се случи това обаче, ще е нужно много повече от махането на един човек. Вижте тук.

2. Пловдив се превръща във втория град след столицата, в който ще се оформи ядро от хотели от световни вериги

Туристическият разцвет на Пловдив го превърна в гореща точка за инвестиции през последните години: в града се случиха сделки за големи хотели, бяха построени нови обекти, силно порасна и бизнесът в платформи като AirBnB. Оживлението дойде по две направления - бумът на индустрията в региона донесе много нови бизнес пътувания, а избирането на града за европейска културна столица през 2019 г. раздвижи и културните турове. После удари пандемията, някои проекти бяха замразени, но постковид сезонът ще започне с дебют на нови международни брандове.

Почти построен е нов обект, чрез който в Пловдив ще стъпи aмериканският лидер Hilton. Един от големите хотели от няколко седмици е под бранд на друг гигант от САЩ - Radisson. А заедно с предстоящото влизане в града на най-голямата европейска хотелска група Accor и присъствието на други играчи като IHG и Whyndаm Пловдив ще се превърне във втория град след столицата, в който ще се оформи ядро от хотели, работещи под шапката на някои от най-големите вериги в света. Това ще е формулата за по-голяма видимост на иначе наситения с хотелски легла пловдивски пазар.

3. Печалбата на банковия сектор за първото тримесечие достигна рекордните почти 350 млн. лв., но вълната лоши кредити предстои

Ако единствените данни, с които разполагате, са банковите отчети за първото тримесечие на 2021 г., то едва ли ще познаете, че се намираме насред криза. Печалбата на сектора е 349.4 млн. лв., което е рекордна стойност за началото на годината и 18% над тази от същия период на 2020 г. Активите също растат, както и депозитите и дори и кредитите във всички сегменти, макар и с все по-забавящ се темп. Делът на лошите заеми продължава да намалява, а разходите за обезценки са по-ниски от тези през януари - март 2020 г., когато все още нямаше пандемия.

Със сигурност данните изглеждат окуражаващо и сякаш показват, че страховете са били пресилени. За цялата минала година печалбата на банките беше преполовена до 815 млн. лв., така че с отчетеното досега изглежда възможно тази стойност да бъде достигната още през третото тримесечие. Преди обаче да се успокоим, че банковата система този път се е разминала с удара на кризата, е добре да си припомним, че тепърва ще проличават ефектите след изтичането на кредитния мораториум, а също и да имаме предвид няколко фактора, които правят това тримесечие малко по-особено. Прочетете в този текст.

4. Главният изпълнителен директор на BA Glass Group Сандра Сантуш за плановете на групата да инвестира до 600 млн. лв. в България

Сандра Сантуш е главен изпълнителен директор на португалската BA Glass Group от 2014 г. и един от изпълнителните директори на "Би Ей глас България". Започва кариерата си в португалска банка като стажант и скоро след това е поканена да стане директор "Ключови клиенти" в един от бизнес центровете, създаден да обслужва средни компании. Преди да бъде назначена за главен изпълнителен директор на групата, Сантуш е главен финансов директор, като съвместява двете позиции до 2018 г. Има магистърска степен по мениджмънт и MBA от Porto Business School. Сантуш беше сред участниците в уебинара на "Капитал" и "Кариери" How to Lead, Care and Inspire Remotely. Събитието беше част от предстоящата хибридна конференция The Future Work, която ще се проведе на 28 октомври.

BA Glass Group е петият по големина производител на стъклен амбалаж в света. Групата има 12 завода в 7 държави и 3700 служители. Годишният й оборот е над 950 млн. евро, а продуктите се продават в повече от 50 държави по света. В началото на 2017 г. BA Glass придоби "Дружба стъкларски заводи" от гръцката група Yioula и впоследствие преименува дружеството на "Би Ей глас България". Компанията има два завода - в Пловдив и София, и 630 служители към февруари 2021 г. Поради промяна в счетоводната политика през 2019 г. оборотът й нарасна повече от 4.5 пъти и достигна 1.2 млрд. лв. Разговора ни с мениджъра Сандра Сантуш можете да откриете тук.

5. Държавата спъва новите ВЕИ проекти с липсата на прозрачност и яснота по отношение на т.нар. свободен капацитет

Присъединяването на нови мощности за възобновяема енергия към мрежата на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) би трябвало да е бърза, лесна и прозрачна процедура. Все пак България се е съгласила почти да удвои дела на зелената енергия до 2030 г. В действителност обаче се случва точно обратното - с различни административни похвати се блокират инвестициите или най-малкото сериозно се затруднява изпълнението на проектите.

Така хем държавата твърди, че чистата енергия е сред енергийните й приоритети, хем с нищо не показва, че процедурите по присъединяване на нови мощности най-накрая могат да се облекчат. Резултатът от това е, че в България през последните години няма нито една нова голяма ВЕИ инвестиция, докато в съседните страни този сектор вече бумти. Подробности тук.

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата