Топ 5 от "Капитал": Докъде е проектът за тунел под Петрохан, хазартната реклама расте въпреки законовите забрани
Морският туризъм влиза във втора критична година, какви са тънкостите при инвестирането в златни кюлчета, защо е важно да говорим открито за смъртта
Капитал
1. В края на 2020 г. е завършено предпроектното проучване за тунел под Петрохан, сега ще се прави екооценка, а финансиране засега няма
Петроханският проход е кошмарът на пътуващите между Монтана и София. Въпреки че е най-прекият път между двата града, той е натоварен с тежкотоварен трафик, възлов е и с много завои. Пътят е труднопроходим, като тази зима дори беше затворен за цяла седмица. Алтернативният път Е-79 в момента се разширява, но няма скоро да бъде готов. Затова и мечтата за тунел под Петрохан, която съществува от десетилетия, трудно ще бъде забравена. Проектът е ценен, защото ще съкрати пътя между София и Монтана, ще намали и пътните инциденти.
През 2020 г. по обществена поръчка на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) беше изготвено прединвестиционно проучване. То обаче не е публично и "Капитал" поиска достъп до него, но беше разрешено само преглеждането на 11 папки и класьори с техническа информация за кратко време. Част от данните все пак може да бъдат представени. Става ясно, че АПИ вече е избрала вариант - най-скъпият и дълъг тунел, който по сметки ще струва поне над 600 млн. лв. Вижте тук.
2. Директната реклама по закон е забранена, но за първите три месеца на годината за реклама на хазарт в телевизия е инвестирано повече от сумата за 2020 г. - над 35 млн. лв.
Гледате телевизия, рекламният блок започва и на екрана ви се появява Фики Стораро, който с приповдигнат тон запява "Сега е моментът за апартамента". Ако попадате за първи път на този клип, вероятно се чудите дали синът на попфолк изпълнителя Тони Стораро ви предлага имотни услуги или екзотична почивка. В края на 30-секундната реклама обаче става ясно, че това е хазартният сайт Palms bet. На телевизионния екран или в онлайн пространството може да попаднете и на спорното любовно трио Валери Божинов, Николай Михайлов и Николета Лозанова, които се превърнаха в рекламни лица на друг хазартен бранд - Efbet. Наскоро пък Христо Стоичков и водещият Димитър Рачков се появиха на редица билбордове на бранда Winbet.
Рекламите на хазартни продукти са обективно много повече и това съвсем не е случайно. За първите три месеца на 2021 г. трите най-големи хазартни рекламодателя - Efbet, Winbet и Palms bet, са инвестирали повече пари в телевизионна реклама, отколкото общо за цялата изминала година. По данни на ГАРБ, предоставени от "Publicis Groupe България", от януари до март трите компании са инвестирали общо над 35.6 млн. лв. По закон рекламата на хазартни игри е забранена, но само ако е пряка. През годините компаниите за залози се научиха умело да използват вратичките в ограничението и да увеличават присъствието си в медийното пространство. Подробности тук.
3. Морският туризъм влиза във втора критична година с късно начало и несигурни резервации
Както се очакваше, COVID-19 се оказа не спринт, а маратон. Дълго, дълго бягане, в което героите, или, иначе казано, най-пострадалите сектори, вече са уморени. Туризмът е на път да направи втора обиколка по трасето на полупразните хотелски стаи през лято 2021 г., което се очертава трудно като предходното.
Свеж полъх идва по линия на морските летища, които излизат с добри прогнози за сезона и очаквания за 70% от трафика на база 2019 г. Това обаче е само моментната картина, която трябва да се гледа под условие - опитът и от миналата, и от тази година ясно показа, че резервациите се променят с висока скорост. А и нагласите сред хотелиери и туроператори са по-скоро песимистични - най-смелите прогнози сега, че сезон 2021 за морския туризъм ще бъде на ниво, двойно на миналогодишното, когато пък Черноморието изпрати лятото с катастрофален спад от около 70%. Накратко, и тази година битката ще бъде сведена до минимализиране на щетите от корона кризата, а туризмът ще бяга сред препятствия.
4. Kакви са тънкостите при инвестирането в златни кюлчета
Кюлчетата злато станаха отново популярни тези дни след твърденията на агробизнесмена Светослав Илчовски пред парламентарната комисия за разследване на кабинета "Борисов 3". За много хора покупката на кюлчета е сложна работа, изисква много пари и едва ли не става на някакъв тъмен пазар. Това изобщо не е така - макар и понякога златото да се свързва с престъпна дейност, както почти всеки актив, в България всеки има достъп до напълно легален и светъл пазар на инвестиционно злато - монети и кюлчета. Инвеститорите, които искат да се доберат до част от световния златен резерв, могат да го направят също така и чрез инвестиции във взаимни или борсово търгувани фондове, които проследяват цената на благородния метал. Някои предпочитат да влагат средства директно в компаниите, които добиват злато, други предпочитат фючърси. Според Геологическия топографски институт на САЩ в света към днешна дата са открити около 245 хил. тона злато (187 хил. тона произведени в исторически план плюс текущи подземни запаси от 57 хил. тона).
Златото е смятано за една от най-сигурните инвестиции, съхранител на стойност във времето, предпочитан актив във времена на кризи и сътресения - при затваряне на световната икономика заради ковид-19 през миналата година цената му достигна исторически рекорд от над 2000 долара, след което последва спад до около 1770 долара. Счита се и за добра застраховка от инфлация, затова при очакване на ръст на цените на стоки и услуги благородният метал започва да поскъпва - нещо, което се случва и през последните дни. Цената на една унция (31.10 грама) през тази седмица е 1830 - 1840 долара. В България всеки, който желае и има финансова възможност, може да инвестира във физическо злато - от монети и плочки по 1 грам до кюлчета от 1 килограм - вариантите и размерите са много.
5. Защо е важно да говорим открито за смъртта и как да преодолеем травмата от загубата
Напоследък все повече организации и психолози насърчават откритите разговори за смъртта. В контекста на изминалата година, в която много хора загубиха близки по особено травмиращ начин, да започнем да говорим за смъртта е важно за психическото и емоционалното равновесие на всеки от нас и на обществото като цяло.
През последните месеци COVID-19 се промъква още в първите изречения на всеки разговор, а според Боян Юруков, който работи с отворени данни, смъртността у нас се е увеличила с 16% спрямо средните стойности за последните десет години. Въпреки това скръбта и страхът от смъртта рядко стават предмет на обсъждане на семейни сбирки и приятелски вечери. А ако някой заговори по тези мрачни въпроси, веднага се намира друг, който да почука на дърво и да смени темата. Прочетете тук.
