Топ 5 от "Капитал": Адмиралите търсят решение за натовските корвети, накъде ще вървят жилищните цени в София

Топ 5 от "Капитал": Адмиралите търсят решение за натовските корвети, накъде ще вървят жилищните цени в София

Спортното министерство е раздало с неясни цели над 13 млн. лв. от хазарта, българският производител на блиндирани врати "Солид 55" стигна до Ню Йорк, белгийската BeeOdiversity използва пчелите за биомониторинг на региони

2953 прочитания

© Велко Ангелов


1. Военноморските сили се опасяват от евентуален провал на проекта за натовски корвети и търсят "соломоновско" решение за въоръжението им

Когато през лятото на далечната 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев сключи споразумение с френския президент Никола Саркози за закупуване на две ултрамодерни бойни корвети Gowind 200 на стойност около 1 млрд. лв., всичко изглеждаше така, сякаш Военноморските сили (ВМС) на България са на път най-накрая наистина "да влязат" в НАТО. Близо 13 години по-късно обаче бойният флот все още разчита основно на плуващи реликви от времето на студената война, а "най-модерните" бойни съдове продължават да са 42-годишни белгийски фрегати "втора употреба" от типа E-71, чиито ракети и торпеда отдавна са с изтекъл ресурс. Причината за всичко това е, че договорът с Франция за Gowind 200 бе подписан в навечерието на последната световна финансова криза и закономерно отпадна от приоритетите на властта поради липса на пари. Подобна нерадостна съдба сполетя и следващите два опита да се поръчат нови бойни кораби за ВМС през 2013 и 2017 г., когато негласният фаворит и в двете тръжни процедури беше варненската корабостроителницата МТГ "Делфин".

Затова е съвсем нормално сега ръководството на военноморските сили отново да се притеснява за съдбата на настоящия модернизационен договор с германската корабостроителница Lurssen на стойност близо 1 млрд. лв. с ДДС, подписан в края на миналата година. Опасенията на адмиралите явно се засилват в условията на възможна промяна на политическата конфигурация у нас и покрай амбициите за ревизиране на договора в частта за въоръжението на двата модулни патрулни кораба. Подробности тук.

2. Министерството на младежта и спорта е раздало над 13 милиона лева с пари от хазарта, без да е ясно за какво са харчени

Парите за спорт никога не стигат, а за младежки дейности - още повече. Но в Министерството на младежта и спорта (ММС) от 2017 г. съществува една касичка, която ръководството ежегодно чупи, а събраните средства раздава на приятелски кръгове и организации със съмнителна дейност. В касичката обикновено се събираха по около 2 милиона лева, отчислени от фирмите, развиващи хазартна дейност. За последната година сумата обаче е нараснала на 5 милиона. А в последната седмица стана ясно, че много хора не искат да стане ясно накъде са изтичали парите, още повече когато съвсем не е ясен ефектът от тяхното усвояване. От 2017 година досега са изтекли 13.4 милиона лева.

3. Накъде ще вървят жилищните цени в София

Тенденцията в цените на жилищните имоти в София в краткосрочен и дългосрочен план ще е в посока повишение. Не изглежда на пазара в столицата да има балон и жилищните имоти да са надценени. Тези изводи може да се направят на база на анализ на основните фактори, които влияят върху имотния пазар: достъпност при текущите цени, лихвени проценти, достъпност до кредитиране, предлагане на нова продукция, икономическа среда, ръст в населението/урбанизация, спекулативно търсене, развитие на финансовите пазари, инвестиционна култура. Анализ ще откриете в този текст.

4. Как българският семеен производител на "умни" блиндирани врати "Солид 55" стигна до Ню Йорк

От един оксижен и стар ъглошлайф до договор за производство и доставка на високотехнологични продукти за новоизграждащ се небостъргач в Ню Йорк. Това е най-кратката версия на 30-годишната история на българската семейна компания "Солид 55", специализирана в paзpaбoтĸaтa и пpoизвoдcтвoтo нa блиндиpaни вpaти и нaй-вeчe в "умни" решения в този сегмент.

Компанията вече е пазарен лидер в Сърбия и Северна Македония, има добри позиции и на румънския, гръцкия и словенския пазар, а отскоро работи и по нова поръчка на специализираната в инвестиции и отдаване под наем на недвижими имоти американска компания Liberty Harbor. Историята й прочетете тук.

5. Белгийската компания BeeOdiversity прави биомониторинг на региони в Европа и САЩ, като анализира прашеца на пчелите

"Обичаме да казваме, че сме най-големият работодател в света, защото имаме повече от 12 млн. служители." Съоснователят и главен изпълнителен директор на белгийската компания BeeOdiversity Майкъл ван Кътсем нарича така пчелите в стотиците кошери в 11 държави, които "работят" като естествени дронове и заедно с прашеца събират ценна информация за замърсяванията във въздуха и почвата, както и за ДНК-то на самите растения. Това позволява на клиентите - общински власти и компании, да получат точна картина на екологичното състояние и биоразнообразието в своя регион. А заедно с партньора си д-р Ким Нгуен, който от години проучва проблема с намаляването на пчелите, двамата предлагат и решения, когато трябва да се вземат мерки. Вижте тук.

1. Военноморските сили се опасяват от евентуален провал на проекта за натовски корвети и търсят "соломоновско" решение за въоръжението им

Когато през лятото на далечната 2008 г. тогавашният премиер Сергей Станишев сключи споразумение с френския президент Никола Саркози за закупуване на две ултрамодерни бойни корвети Gowind 200 на стойност около 1 млрд. лв., всичко изглеждаше така, сякаш Военноморските сили (ВМС) на България са на път най-накрая наистина "да влязат" в НАТО. Близо 13 години по-късно обаче бойният флот все още разчита основно на плуващи реликви от времето на студената война, а "най-модерните" бойни съдове продължават да са 42-годишни белгийски фрегати "втора употреба" от типа E-71, чиито ракети и торпеда отдавна са с изтекъл ресурс. Причината за всичко това е, че договорът с Франция за Gowind 200 бе подписан в навечерието на последната световна финансова криза и закономерно отпадна от приоритетите на властта поради липса на пари. Подобна нерадостна съдба сполетя и следващите два опита да се поръчат нови бойни кораби за ВМС през 2013 и 2017 г., когато негласният фаворит и в двете тръжни процедури беше варненската корабостроителницата МТГ "Делфин".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

КапиталНО

КапиталНО

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата