Топ 5 от "Капитал": Концесионерът на летище "София" тайно е намалил обещаните инвестиции, как идва геотермалната енергия

Топ 5 от "Капитал": Концесионерът на летище "София" тайно е намалил обещаните инвестиции, как идва геотермалната енергия

Интервю с директорите на Държавната консолидационна компания, как да се спечели от гиг икономиката, ще останат ли необанките популярни и след пандемията

8277 прочитания

© Надежда Чипева


1. Новият концесионер на летище "София" е договорил тайно огромно намаление на поетите ангажименти за инвестиции

Щедрият жест от страна на държавата към концесионера на летище София - да не плаща концесионни такси през първите 10 години, стана публично достояние през февруари. Тогава това предизвика силни негативни реакции и въпроси към министрите на транспорта - предишния и настоящия. А държавата е все така в очакване на подобрения на летището няколко месеца по-късно от началото на концесията. Отлагането на таксата обаче, оказва се, не е била единствената отсрочка към концесионера. Отстъпки има и по линия на инвестициите, които концесионерът трябва да направи. Те ще бъдат с близо 78 млн. евро по-малко през първите 10 години от концесията, като трябва да се инвестират на по-късен етап. Това става ясно от документи по преговорите за промяна на условията на концесията, проведени по време на третото управление на Бойко Борисов. Те бяха предоставени на "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация.

Този детайл беше спестен като информация от предишния министър на транспорта Росен Желязков. Той представи само единствения положителен щрих - че общият размер на инвестициите ще се увеличи с 16 млн. евро за целия срок на концесията - 35 години. Разсрочването на инвестициите обаче означава, че ефектите от концесията ще са по-малко осезаеми в близко бъдеще. А нетният паричен ефект за държавата все пак ще бъде намален поради загубата на бъдещата стойност на парите - най-вече заради инфлацията.

2. Геотермалната енергия идва. Какво ще се случи?

Сградите на Министерския съвет и социалното министерство ще се отопляват с минерална вода от извора при Централната баня в София. Според специалистите ресурсът може да стигне за много повече и от топлината да се възползва дори сградата на Народното събрание на пл. "Независимост". Удивителна новина, нали? Само че не е от днес, а отпреди 10 години. Беше съобщена от столичния кмет Йорданка Фандъкова, след като тогавашният екоминистър Нона Караджова официално ѝ връчи решенията за предоставяне за стопанисване и управление на осем минерални извора в града. Десетилетие по-късно нищо не се е променило. Фандъкова е още там, а геотермалната енергия е все така под земята.

Но да оставим София и нейните болежки. Геотермалната енергия ще дойде първо на съвсем друго място. Преработеният (за пореден път) План за възстановяване и устойчивост дава шанс за бързо развитие на потенциала на страната, като общият размер на предвиденото финансиране е 44 млн. евро без ДДС. Проектът е включен в плана като "Проучвателни дейности и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници". Къде ще е този пилотен проект, какво точно означава и има ли шанс да се реализира? Вижте тук.

3. Директорите на Държавната консолидационна компания защитават спорните решения на държавното дружество от последните години в интервю за "Капитал"

Ясен Спасов е изпълнителен директор на "Държавна консолидационна компания" от края на 2015 г., като назначението му е при кабинета "Борисов 2" при министър Божидар Лукарски. Преди това е работил в Агенцията за приватизация, ръководена от Емил Караниколов, който ще стане икономически министър при "Борисов 3". Преди седмица той бе отстранен от настоящия принципал на компанията Кирил Петков за "тежки нарушения" след месеци на критики за това как компанията без търгове възлага непрозрачно стотици милиони за ремонт на язовири и правителствен офис комплекс.

Рая Каназирева пък е в борда на компанията едва от април 2021 г., като буквално преди отстраняването на Спасов е избрана за втори изпълнителен директор. Тя е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", като има мениджърски опит в сферата на маркетинга и проектното управление в различни сектори.

Самата ДКК в последните години беше една от най-непрозрачните структури, но сега ръководството й декларира намерения това да се промени. Разговаряме с тях за мълчанието им досега, за обвиненията към компанията и за взаимоотношенията им с министъра.

4. Как да се спечели от гиг икономиката

Наемането на служители за извършването на определена задача не е нова концепция. Фрийлансингът, както е модерно да се нарича, е просто синоним за работа на свободна практика, каквито например са дори и майсторите. С развитието на дигиталния свят обаче се появиха и платформи, чиято основна цел е да свързва фрийлансърите с потенциални клиенти. Това икономистите наричат "гиг икономика" или "споделена икономика", в която работата се завърта около краткосрочни проекти за определени задачи или гигове.

Според доклада на Mastercard през 2018 г. приходите от гиг икономиката са над 200 млрд., като очакванията са до 2023 г. те да надхвърли 455 млрд. долара, но спoред повечето проучвания пандемията е ускорила развитието. Към настоящ момент според данни на Statista секторът е оценен на около 350 млрд. долара. Подробности - в този текст.

5. Могат ли необанките да задържат популярността си и след пандемията

"За какви ни мислите, за банка?", иронично се пита в реклама на необанката Current в нюйоркското метро. Осмиването продължава с представянето на банковите клонове, лошото обслужване на клиенти и таксите за овърдрафт като реликви от миналото. Компанията е една от повече от сто необанки, състезаващи се да разтърсят банкирането на дребно в Америка и нараснали по размер и брой през последната година. На 13 август Chime, най-голямата необанка в страната, събра финансиране 25 млрд. долара - приблизително колкото 13-ата най-голяма банка.

Както рекламата подсказва, повечето необанки технически не са банки. Те предлагат дебитни карти и онлайн банкови услуги чрез атрактивни приложения. Но вместо да получат банков лиценз, който е скъп, отнема време и има много изисквания, те обикновено договарят партньорство с малки регионални кредитори, които съхраняват депозити на клиенти и ги застраховат. Стартъпите се гордеят със своята скорост: те обикновено извършват преводите на заплати няколко дни по-бързо от големите банки и благодарение на улеснена система за проверка на самоличността отварят сметки за минути, дори за клиенти с лоша кредитна история. Пандемията отчасти обяснява успеха на необанките. Локдауните накараха клиентите да отварят онлайн банкови сметки от вкъщи. В основата на възхода обаче стоят дългосрочни фактори. Прочетете тук.

1. Новият концесионер на летище "София" е договорил тайно огромно намаление на поетите ангажименти за инвестиции

Щедрият жест от страна на държавата към концесионера на летище София - да не плаща концесионни такси през първите 10 години, стана публично достояние през февруари. Тогава това предизвика силни негативни реакции и въпроси към министрите на транспорта - предишния и настоящия. А държавата е все така в очакване на подобрения на летището няколко месеца по-късно от началото на концесията. Отлагането на таксата обаче, оказва се, не е била единствената отсрочка към концесионера. Отстъпки има и по линия на инвестициите, които концесионерът трябва да направи. Те ще бъдат с близо 78 млн. евро по-малко през първите 10 години от концесията, като трябва да се инвестират на по-късен етап. Това става ясно от документи по преговорите за промяна на условията на концесията, проведени по време на третото управление на Бойко Борисов. Те бяха предоставени на "Капитал" по Закона за достъп до обществена информация.

Този детайл беше спестен като информация от предишния министър на транспорта Росен Желязков. Той представи само единствения положителен щрих - че общият размер на инвестициите ще се увеличи с 16 млн. евро за целия срок на концесията - 35 години. Разсрочването на инвестициите обаче означава, че ефектите от концесията ще са по-малко осезаеми в близко бъдеще. А нетният паричен ефект за държавата все пак ще бъде намален поради загубата на бъдещата стойност на парите - най-вече заради инфлацията.

2. Геотермалната енергия идва. Какво ще се случи?

Сградите на Министерския съвет и социалното министерство ще се отопляват с минерална вода от извора при Централната баня в София. Според специалистите ресурсът може да стигне за много повече и от топлината да се възползва дори сградата на Народното събрание на пл. "Независимост". Удивителна новина, нали? Само че не е от днес, а отпреди 10 години. Беше съобщена от столичния кмет Йорданка Фандъкова, след като тогавашният екоминистър Нона Караджова официално ѝ връчи решенията за предоставяне за стопанисване и управление на осем минерални извора в града. Десетилетие по-късно нищо не се е променило. Фандъкова е още там, а геотермалната енергия е все така под земята.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня