Топ 5 от "Капитал": Как беше спрян "превратът" от 2020 г., предимства и рискове пред основните кандидат-президенти

SAP си купи софийска централа за 50 млн. евро, германската Ottobock построи нова фабрика в Благоевград, моментът е подходящ за подобряване на условията по жилищни заеми

1. Как беше спрян "превратът" през лятото на 2020 г. МВР и прокуратурата са изградили най-масовата мрежа за следене и подслушване след 1989 г.

"От месец февруари 2020 г. до настоящия момент с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в Републиката, е участвано в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или бунт - престъпление по чл. 95 от НК." Така започва прокурорско-полицейският разказ на вероятно най-мащабния опит на службите от края на комунистическата Държавна сигурност насам да следят и подслушват "противниците на властта". Според него "физически лица подготвят извършването на провокативни действия по време на провеждането на граждански протести с цел възникването на масови безредици", а "същите тези групи се финансират от лица и фирми от обкръжението на Васил Божков".

В края на предходния парламент комисията, ръководена от съпредседателя на коалицията "Изправи се! Ние идваме" Николай Хаджигенов, излезе с доклад, в който се констатира, че по образуваното от прокуратурата разследване за престъпление срещу Републиката 130 граждани са били обект на подслушване и следене, разрешено от съда. През седмицата сайтът bird.bg на съоснователя на "Биволъ" Атанас Чобанов цитира документи от въпросното разследване, според които "само отделът за контратероризъм в ГДБОП работи по около 3000 лица". "Капитал" също се запозна с въпросната база данни, която най-вероятно е извлечена от файлове от компютрите на служители, които са работили по делото за престъпление срещу Републиката. Картината, която се разкрива, показва паническите опити на властта да контролира протестите, които избухнаха след акцията на прокуратурата в президентството на 9 юли 2020 г. Вижте тук.

2. Предимствата и рисковете пред тримата основни претенденти за "Дондуков" 2 на старта на предизборната кампания

До миналата седмица президентът Румен Радев изглеждаше като самотен бегач на политическата писта за предстоящите избори. Компания му правеха само няколко "екзотични" кандидати и второстепенни политически играчи с националистически и русофилски профил. В разстояние само на няколко дни обаче ситуацията се преобърна на 180 градуса. Влизането на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков и на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов в кандидатпрезидентската надпревара, които подобно на Радев не са партийно обвързани кандидатури и идват от деполитизирани институции, произведе няколко ефекта. Първо, превърна ги в реални конкуренти на смятаната до този момент за "безалтернативна" кандидатура на сегашния държавен глава.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар