Топ 5 от "Капитал": Екоспирачка пред завода на Вълка, ниски очаквания за нискоемисионните зони

Печалбата на банките за 2021 г. скочи с над 70% до 1.4 млрд. лв., пловдивската "Хъс" планира три нови квартала в града, търсенето на алтернативна доходност вдига интереса към възпоменателните монети

   ©  Надежда Чипева

1. Екоминистърът ще върне завода за изгаряне на отпадъци на Вълка до Павликени

Какво е нужно, за да построиш мегазавод за изгаряне на отпадъци? Първо, замаскираш проекта като производство за каменна вата. После, местните управляващи (поне външно) изпадат в неведение какво всъщност им се предлага, но въпреки това са "за". И накрая, въпреки многото негативни становища и обществено несъгласие, бързо получаваш разрешение на ниво екоексперти. Така се разви проектът на Румен Гайтански-Вълка край Павликени. Намерението му да строи огромен завод, в който да гори RDF отпадъка на цяла България, стана ясно в началото на годината. Инсталацията ще бъде с капацитет над два пъти по-голям от инсинератора на София, т.е. по 420 хил. тона отпадъци на година, или по 60 тира боклук на ден.

Проектът срещна мащабно недоволство от жителите на региона. Докладът по ОВОС получи редица отрицателни становища, но беше одобрен на експертен екологичен съвет на 31 януари. Единствената спънка на пътя му се очертава министърът на околната среда Борислав Сандов, който даде заявка, че ще върне проекта за ново разглеждане, и който за първи път от доста правителства насам идва от редиците на екозащитниците.

2. От тази година общините могат да въвеждат нискоемисионни зони за коли, но идеята се обезсмисля, ако годишните прегледи не мерят реалното замърсяване

Насила, не по любов и с много закъснение. Така най-накрая българските градове ще последват останалата част от континента в намаляване на замърсяването чрез въвеждане на нискоемисионни зони. Зоните имат за цел да ограничават влизането на замърсяващи коли в определени части на града, както и да регулират начините за отопление в тези части. А местата в страната, където те трябва да бъдат въведени, зависят от това къде е най-мръсен въздухът.

От градовете единствено София е на финалната права пред въвеждането на такава зона. Засега се е спряла на доста мек вариант: не през цялото време, на етапи и камери да четат регистрационните номера на колите. Останалите градове са на различен етап, но по всичко изглежда, че в следващите няколко години поне четири общини ще имат такъв тип зона. Засега ЕС не задължава градовете да въвеждат нискоемисионни зони, но санкционира тези, които отчитат превишение на нормите (в каквото положение е и София). Зоните обаче са част от целите на Зелената сделка, която си поставя за цел нулеви емисии до 2050 г. А наскоро се заговори за вариант, при който да се изработи законодателство, според което те да са препоръчителни. Прочете още тук.

3. Печалбата на банките за миналата година рязко отскочи с над 70% до 1.4 млрд. лв. Кредитирането расте и апетитът за риск няма да отслабне и тази година

За банките 2021 беше година, в която като че ли страховете отстъпиха на заден план и се възцари оптимизъм по почти всички линии. Възстановяването на икономиката позволи на сектора да свие чувствително провизиите си за очаквани загуби и да се върне към режим на бурно кредитиране, особено при ипотечните заеми. В резултат печалбата общо за системата рязко отскочи с над 70% до 1.4 млрд. лв. и макар да не достигна предкризисните нива, ги доближи.

В тази безметежна картина през втората половина на 2021 г. започнаха да се скупчват облаци. Растящите цени на енергийните ресурси, суровините, а впоследствие и резкият скок на инфлацията като цяло вещаят турбуленции и за домакинствата, и за бизнесите, а и за правителствата. Централните банки все повече са под натиск да забележат проблема и да реагират, което може да означава покачване на лихвите, а с това и трудности на клиентите да ги обслужват. Отделно вече все повече се надигат предупрежденията, че имотният пазар започва да прегрява. Банкерите също отчитат тези опасности, но засега не изглеждат особено притеснени и по нищо не личи апетитът им за риск да спада. Вижте тук.

4. Компанията за метали на братята Александър и Иван Асенови - "Хъс", планира да строи почти 50 блока на три локации в Пловдив, след като вече има 10 жилищни проекта в града

Новите строителни планове на пловдивската фирма "Хъс" предвиждат три нови комплекса в Пловдив върху 74 дка общо. Някои от тях са с размера на цели квартали. Проектите вече се рекламират онлайн. Инвестиционните предложения ще бъдат внесени в общината през февруари. Ако компанията получи строителни разрешения и ако бъдат завършени в планирания мащаб, "Магнолия форест", "Ривиера парк" и "Тракия сити парк" ще предложат на пазара 47 сгради с 1765 жилища (по 37.5 жилища на сграда средно). За сравнение - през последните четири тримесечия, за които НСИ е обявил данни, в района на Пловдив като цяло са пуснати в експлоатация 1749 жилища в 449 сгради (по 3.9 жилища на сграда).

От десетина години "Хъс" паралелно развива и бизнес със строителство. Компанията вече има в портфолиото си 10 жилищни проекта в Пловдив. Шест от тях са продадени напълно. "Азалия парк" е пред акт 15, "Магнолия 4" - пред акт 14. Развива мегапроекта SoHome в "Хладилника" в София и планира още жилищно строителство - и в Пловдив, и в София. Подробности за новите проекти ще откриете в този текст.

5. Интересът към възпоменателните монети в България расте заради търсенето на алтернативна доходност

Средата на януари, минусови температури, дълга опашка от хора се вие пред централата на БНБ. Същата гледка може да се види и пред касовия двор в столичния квартал "Полигона". В първия месец на годината централната банка пусна в тираж две възпоменателни монети - сребърна по случай "150 години от рождението на Гоце Делчев" и медна "100 години от рождението на Стоянка Мутафова". БНБ не за първи пуска монети в продажба, но за разликата от преди години сега опашките са по-големи.

Причините са няколко. Интересът към възпоменателни монети през последните години расте заради ниските лихви и липсата на сигурна алтернатива, а за много хора това е лесен начин да вложат парите си, тъй като не изисква сложни познания за финансови пазари и анализ. Освен това няколко групи във Facebook подклаждат интереса, действайки като вторичен пазар за покупко-продажба. В същото време спрямо преди години БНБ пуска в обращение по-малки тиражи от една емисия, а заради нарасналия интерес при определени монети има съмнение за координирано изкупуване от различни лица, което заобикаля ограничението един клиент две монети. А колекционери се оплакват, че остават без монети и често трябва да си ги купуват на силно завишени цени от спекуланти на вторичния пазар.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xgl16442193711101122 avatar :-|
    Joko Haker

    Op

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня