Топ 5 от "Капитал": Асен Василев за ефекта от войната в Украйна, бюджета, еврозоната и реформите; Какво да правим с АЕЦ "Белене"

Обещаната промяна в горите може да не се случи; НИКМИ продаде 4-звездния си хотел на белгийци за хъб на работещи номади; Собственикът на транспортния лидер ПИМК за пакета "Макрон", защо е минал в строителството и как не е част от инфраструктурния картел

Финансовият министър Асен Василев
Финансовият министър Асен Василев
Финансовият министър Асен Василев    ©  Цветелина Белутова
Финансовият министър Асен Василев    ©  Цветелина Белутова

1. Финансовият министър Асен Василев за ефекта от войната в Украйна, бюджета, еврозоната и реформите в администрацията

Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете в новото правителство. Разговаряме за философията на бюджет 2022 и неговата визия за икономическата политика на държавата в момент, в който първият самостоятелно изготвен финансов план на новото управляващо мнозинство е на финалната права в парламента. През тази година държавата планира да преразпредели над 44% от БВП, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 млрд. лв., от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. Затова и основните критики към бюджет 2022 са, че ненужно се разхлабва финансовата политика на държавата, като се увеличават текущите разходи, които след това при нужда се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е свързан с желанието на България да приеме еврото през 2024 г. - ако дефицитът излезе извън Маастрихтските критерии или през разходната си политика държавата допълнително засили и без това високата инфлация.

Другият спорен момент е решението за ръст на максималния осигурителен праг на 3400 лв. и на сумата, върху която трябва да плащат осигуровки земеделските производители - с 270 лв. до 710 лв. от 1 април. Бюджет 2022 залага и 35% ръст на разходите за инвестиции, но тук очакванията са, че няма време проектите да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вариант на бюджета за тази година - правителството се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на управляващите и евентуално реформи. Интервюто е взето в понеделник, 21 февруари, преди Русия да влезе в Украйна.

2. АЕЦ "Белене": в следващите 25 - 30 години България няма нужда от нова ядрена мощност, но преди това трябва да реши какво ще прави в бъдеще с ядрената енергия

Има ли България нужда от АЕЦ "Белене"? Този въпрос отново превзема публичното пространство през последните седмици и противопоставя, общо взето, два лагера - "за" и "против". Разделението е и политическо - от едната страна са БСП, а против са демократичната общност и министър-председателят Кирил Петков. Министърът на енергетиката Александър Николов пък внимателно споделя, че ядрената енергия е част от бъдещето на страната, но не на цената на огромната външна зависимост от страна на Русия.

Предвид развитието на ВЕИ и други по-модерни проекти, свързани с водород и съхранение на енергия, ядрената технология изглежда много по-скъпа, много по-времеемка за реализация и кошмар от гледна точка на документация и последващото обслужване. ЕС от своя страна е доста непоследователен в политиката си по отношение на ядрените мощности. След като първоначално имаше консенсус против дългосрочното развитие на ядрена политика в рамките на съюза, сега това е по-скоро тема, по която всяка държава следва собствения си национален интерес, отколкото да се съобразява с Брюксел. Но въпросът, който трябва най-вече да стои на дневен ред, е дали изграждането на "Белене" или на нови мощности в "Козлодуй" би било икономически рентабилно.

3. Промяната удари на дърво - горите може да са първата сфера, в която обещаната промяна няма да се случи

Една "беззъба агенция и шест държавни горски предприятия, които си правят каквото си искат, като това често се използва за политически цели". Думите са на премиера Кирил Петков, а темата - горите, които бяха набелязани като един от приоритетите на новото управление. Но са първата сфера, в която обещаната промяна най-вероятно няма да се случи.

Причината - политиката не иска да излезе от гората. А министерството на земеделието забави максимално законопроекта, с който трябваше Изпълнителната агенцията по горите да премине на подчинение на Министерския съвет, като функциите се очертава да бъдат доста ограничени. Реалният горски бизнес, концентриран в шестте държавни горски предприятия, ще остане под шапката на министерството, оглавено от БСП, но реално ще се движи от директорите по места, които са едни и същи от години насам. Прочетете тук.

4. НИКМИ продаде за 10 млн. евро 4-звездния си хотел на белгийци за хъб на работещи номади

Строително-хотелската компания НИКМИ продаде четиризвездния си хотел Suite на белгийската WorkNomads. Сделката за сградата в "Студентски град" е за 10 млн. евро и е финализирана миналия октомври. В резултат НИКМИ остава с петзвездните "Гранд хотел София" и "Милениум". А Suite поема по доста необичаен път.

"Хотел Suite ще стане хъб за гъвкаво настаняване и съжителство на работещи номади. Ще функционира по хибриден модел - хотел и жилища с условия за co-working, офиси и множество възможности за почивка. Освен номадите, наети от компанията, той ще приема също гости, клиенти и дигитални номади." Това обясни за "Капитал" Катрин Мер, мениджър на фирмата купувач "УоркНомадс", попитана от "Капитал". Според поясненията й България и бъдещият WN Lab ще са основна база на WorkNomads - глобална общност за дистанционна работа, съвместно живеене и споделяне на знания. Вижте подробности тук.

5. Лидерът в транспорта - пловдивската ПИМК, вече е най-големият строител на жилища и не е част от картела, казва собственикът ѝ Илиян Филипов

Илиян Филипов е един от двамата съоснователи и собственици на най-голямата автомобилна транспортна компания в България - ПИМК. Пловдивската фирма в годините се разрасна и в момента има множество дъщерни компании в орбитата си, които се занимават с всичко от бетоновъзли и кариери, до строителство, спедиция и дори жп превози. Общите приходи на групата надхвърлят 312 млн. лева за 2020 г., а печалбата е над 23 млн. лв. За различните дружества в групата работят над 1500 души.

ПИМК влезе в новините три пъти в последните две седмици. Първо, експлодира напрежението в Пловдив, където фенове на футболния клуб "Ботев" хвърляха камъни по общината, искайки довършване на стадиона, който се строи от компанията. Тази седмица влезе окончателно в сила пакетът "Макрон", който ограничава силно българските превозвачи в бизнеса им в ЕС, като въвежда изисквания за връщането на камионите в страната по регистрация на всеки 8 седмици, връщането на шофьорите плюс заплащането им да е по ставките във финалната дестинация. Филипов беше един от гласовете от сектора, които заявиха, че компаниите ще се изнесат от България заради тази регулация. После дойде трагедията с изгорелия ферибот в Йонийско море, на който се оказаха блокирани десетки камиони и шофьори, има три потвърдени жертви, а някои от хората продължават да са в неизвестност. Интервюто с Филипов се състоя преди трагедията с ферибота и заради напрежението около ситуацията не успяхме да довършим на живо разговора по темата. От компанията обаче коментираха за "Капитал", че продължават да помагат на операцията по извозването на хората до България, а щетите от трагедията могат да достигнат 20 млн. лв.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

КапиталНО

КапиталНО