Топ 5 от "Капитал": Асен Василев за ефекта от войната в Украйна, бюджета, еврозоната и реформите; Какво да правим с АЕЦ "Белене"

1. Финансовият министър Асен Василев за ефекта от войната в Украйна, бюджета, еврозоната и реформите в администрацията

Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете в новото правителство. Разговаряме за философията на бюджет 2022 и неговата визия за икономическата политика на държавата в момент, в който първият самостоятелно изготвен финансов план на новото управляващо мнозинство е на финалната права в парламента. През тази година държавата планира да преразпредели над 44% от БВП, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 млрд. лв., от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. Затова и основните критики към бюджет 2022 са, че ненужно се разхлабва финансовата политика на държавата, като се увеличават текущите разходи, които след това при нужда се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е свързан с желанието на България да приеме еврото през 2024 г. - ако дефицитът излезе извън Маастрихтските критерии или през разходната си политика държавата допълнително засили и без това високата инфлация.

Другият спорен момент е решението за ръст на максималния осигурителен праг на 3400 лв. и на сумата, върху която трябва да плащат осигуровки земеделските производители - с 270 лв. до 710 лв. от 1 април. Бюджет 2022 залага и 35% ръст на разходите за инвестиции, но тук очакванията са, че няма време проектите да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вариант на бюджета за тази година - правителството се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на управляващите и евентуално реформи. Интервюто е взето в понеделник, 21 февруари, преди Русия да влезе в Украйна.

2. АЕЦ "Белене": в следващите 25 - 30 години България няма нужда от нова ядрена мощност, но преди това трябва да реши какво ще прави в бъдеще с ядрената енергия

Има ли България нужда от АЕЦ "Белене"? Този въпрос отново превзема публичното пространство през последните седмици и противопоставя, общо взето, два лагера - "за" и "против". Разделението е и политическо - от едната страна са БСП, а против са демократичната общност и министър-председателят Кирил Петков. Министърът на енергетиката Александър Николов пък внимателно споделя, че ядрената енергия е част от бъдещето на страната, но не на цената на огромната външна зависимост от страна на Русия.