Топ 5 от "Капитал": Черно море e все по-скъпо и все по-руско; Мистичната инвестиция от 1 млрд. долара

Мнозинството предлага смела реформа при личните лекари; Поскъпването на строителните материали вдига стойността на новите сгради; Бизнесът на кината бавно се възстановява след COVID-19 и дигиталните платформи

null    ©  Надежда Чипева

1. Северно Черно море на практика остана без морски транспорт заради военния риск. Скъпите застраховки качиха цените на превозите

Битката за Черно море започна с паметното "Иди на х..й!", с което украинският караул на малкия Змийски остров посрещна руските кораби. Още тогава се разсея и последното съмнение, че промяната на баланса на силите по море ще е една от целите на Русия в Украйна. А когато за дадено море се води война, търговското корабоплаване страда. Черното в морето стана още по-наситено, когато започнаха да изплуват морски мини край Босфора, на българско-турската граница и в Румъния. Психозата беше добре подкрепена от руската информация, че броят на свободно носещите се мини е сериозен - 420.

Морската блокада на север разбърка потоците с товари. Корабоплаването в южната част от морето засега продължава и големите български компании, които внасят по този път, получават доставките си. Но повече от месец след началото на войната Черно море изглежда все по-руско и все по-скъпо. Войната в Украйна показа и колко уязвима и зависима е България не само по линия на произхода на суровините, но и като транспортни решения.

2. Мистичната инвестиция от 1 млрд. долара и меморандумът с фондовете Gemcorp и IP3

Руски олигарси, банки и пари, о.з. генерали от САЩ, бивши посланици на Вашингтон и шефове в инициативата "Три морета", енергийни проекти за стотици милиони, внос на LNG и ядрени реактори. Тази комбинация буквално взриви българския политически и икономически живот в последните дни.

На 23 март без предварително известие министърът на енергетиката Александър Николов подписа Меморандум за сътрудничество с два малко известни фонда - британския Gemcorp Capital Management Ltd. и американския IP3 Corporation. Новината трябваше да бъде положителен пиар за властта - западни фондове обещават инвестиции за 1 млрд. долара в енергетиката на страната. Но се получи точно обратното, тъй като се оказа, че инвеститор в Gemcorp е бил санкционираният сега руски олигарх Алберт Авдолян, а и самият меморандум бе разтълкуван публично като гаранция за достъп до милиардите по Плана за възстановяване на България. Прочетете тук.

3. Мнозинството предлага смела реформа при личните лекари. Ще успее ли?

Натоварената система на личните лекари прави така, че пациентите в големите градове често изобщо не я търсят, а звънят в спешна помощ или директно отиват в болница. Така пък здравната система е изцяло ориентирана към най-скъпото ниво на лечение - болничното. В момента половината от здравните вноски отиват за болнично лечение, а годишните хоспитализации, платени от здравната каса, са 2.4 млн. броя. В същото време лекарите са натоварени с огромна бюрокрация. Често в провинцията те не могат да ползват годишен отпуск, защото няма кой да ги замести и са денонощно на разположение на пациентите си, които в някои пациентски листи надхвърлят 2500 - 3000 души. Срещу това личните лекари получават минимално заплащане и затова специалността "Обща медицина", която беше задължително да вземат общопрактикуващите, е една от най-непривлекателните и директно върви към отмиране.

През тази година за първи път в бюджета на здравната каса бяха заложени с ⅓ повече средства за първичната извънболнична помощ (за личните лекари) и те ще получат 363 млн. лв., като в управленската програма на коалицията се предвижда още по-силен акцент върху профилактиката, превенцията и лечението извън болница. За да се случи това обаче, цялата система трябва да бъде реформирана и първоначалните идеи как личните лекари да получават справедливо и по-високо заплащане, а пациентите да получават по-бърз достъп до лечение, вече са факт.

4. Ръстът в цените на строителните материали вдига себестойността на новите сгради. Поскъпването ще се поеме и от купувачите, и от предприемачите

Инфлацията разтърси строителния бизнес, който дванадесет години живя в комфорта на стабилни цени на суровините и материалите. Горещият въпрос е кой по веригата сега ще поеме поскъпването им. Ръстът продължава и става все по-очевидно, че тежестта ще е и за купувачите, и за предприемачите. Резките движения променят моделите на работа, включително и от правна гледна точка. За обществените проекти, които като обем са около 80% от строителството в България, решенията се мислят от работна група към МРРБ. За жилищното строителство, най-бързо растящият сегмент в сектора последните години, няма единно решение, чака се и държавното "ноу-хау", но в бъдеще договорите за покупка на зелено вероятно ще са с клауза за поскъпване.

5. Ковид-19 и дигиталните платформи стопиха бизнеса на киносалоните, но той бавно се възстановява

Последните две години кинобизнесът е в менгемето на ковид и бумтящите дигитални платформи за филми. Но след абсолютното дъно от 2020 г., когато зрителите се свиха 4 пъти, сега тече плавно възстановяване и пазарът е наполовина оздравял - при 5 млн. продадени билети преди ковид-19 миналата година числото е 2.5 млн., същото е положението и с приходите (виж графиките).

Трудните времена пречат и на поскъпването на билетите - средната цена през миналата година е била 9.7 лв., а за сравнение - в пиковата за кината 2017 г. числото е 9 лв. Като очаквано на най-платежоспособния пазар - столичния, цените са по-високи. Естествено, особено за големите вериги киносалони в моловете, филмът е основна част от бизнес модела, но продажбите на пуканки и напитки захранват допълнително приходите на операторите на салони, а десертът е от рекламите преди филма. Вижте подробности тук.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата

КапиталНО

КапиталНО