Топ 5 от "Капитал": История на аварията в ПАВЕЦ "Чаира"; Държавният дълг е неизбежен и все по-скъп

Кои са промените в поръчките на АПИ за пътни ремонти за над 2 млрд. лв.; С нов технологичен институт България ще опита да стане топ място в компютърните науки; CryptoPotato - световна криптомедиа от Пловдив

ПАВЕЦ "Чаира"    ©  Георги Кожухаров

1. ПАВЕЦ "Чаира" ще остане извън строя с години, ремонтът ще струва скъпо, а пропуснатите ползи от липсата на производство ще са стотици милиони

ПАВЕЦ "Чаира" е най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа на Балканите. При това изградена изцяло след падането на социализма - след 1989 година. В края на март една от турбините й аварира тежко по време на тестовете след продължил три години ремонт. И остави извън строя ключовото за цялата енергийна сигурност на региона съоръжение. Това пък повдигна въпроса за корупция в ремонтния процес, пълна некомпетентност от страна на възложителя - държавната Националната електрическа компания (НЕК), липса на контрол и дори саботаж. Каква точно е истината е трудно да се каже. Сега ДАНС проверява случилото се, но едва ли ще има официален доклад и обяснения.

Сигурно е обаче едно - ПАВЕЦ "Чаира" няма да заработи на пълна мощност поне още няколко години. Ще са нужни десетки, ако не и стотици милиони за нов ремонт, а пропуснатите ползи от липсата на производство точно в моментите на екстремно високи цени на тока се оценяват на 14 млн. лв. на месец. Нелепото е, че освен авариралата турбина още два агрегата също не работят. Така НЕК губи по над 40 млн. лв. на месец, а българският бизнес купува по-скъп ток заради по-малкото предлагане.

2. Държавният дълг е неизбежен и все по-скъп. Дотук правителството пласира облигации за 1.5 млрд. лв. Нужни още няколко пъти по-толкова, а вътрешният пазар вече показва умора

Тази година по план правителството трябва да набере над 7 млрд. нов дълг - за рефинансиране на падежиращи емисии и за да покрие заложения рекорден дефицит 5.9 млрд. лв. През февруари, при дебата около гласуването на бюджет 2022, от финансовото министерство логично обясняваха, че преди да излязат на външните пазари, е добре да бъде приет бюджетът. А и фискалният резерв беше на комфортни нива над 10 млрд. лв.

Междувременно обаче започна войната в Украйна, макроикономическите прогнози за цяла Европа бяха ревизирани рязко надолу, а в добавка и ускоряващата се инфлация засили очакванията, че ЕЦБ ще е принудена да покачи лихвите по-скоро. Всичко това вдигна рисковите премии на европейските пазари и българският дълг се завъртя в същата центрофуга. Нивото на резерва падна наполовина, а вдигащата се доходност и намаляващият интерес на аукционите на ДЦК показват, че правителството ще се финансира на вътрешния пазар все по-трудно или поне по-скъпо.

3. Над 2 млрд. лв. за пътни ремонти за три години: какви са промените в поръчките на АПИ

Миналата седмица Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви 7 нови поръчки за поддръжка и ремонт на пътищата на стойност 2.6 млрд. лв. Това са най-големите търгове, които агенцията пуска - те са с обхват няколко години и покриват цялата страна. Начинът, по който са разделени, следва логиката на областните райони и 6-те района за планиране, т.е. има 28 отделни позиции, по които може да се кандидатства за поддържане и ремонт на пътната мрежа, отделно поддръжка на магистралната мрежа и мантинели. Исторически това са каналите, през които минават най-много безконтролни плащания към строителния сектор - според последните данни, изнесени от служебния регионален министър Виолета Комитова, наддоговореното извън първоначалния бюджет по последния такъв комплект поръчки е почти един милиард лева.

Именно затова наследникът на Комитова Гроздан Караджов влезе в сблъсък с премиера и финансовия министър. Причините Караджов да прави това вероятно са доста повече от една, но той е прав в едно - то е законно, защото при миналото възлагане АПИ е направила всичко възможно да остави широко отворена вратата за всякакви злоупотреби. Ето защо е важно дали този път вратата е затворена и дали това, което Караджов и подопечните му обещават - много по-строг контрол и само текущи ремонти, без никакво наддоговаряне, ще бъде факт.

4. Новият Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) започва работа наесен с водещи изследователи и професори, а първата магистърска програма - от 2023 г.

Между на пръв поглед несвързани хора и компании като Алберт Айнщайн, Boeing, Intel, HP, Bose, Dropbox, Вернер фон Браун и много, много други има общо. Всички те са тръгнали от технологични институти по света и са дали някои от най-блестящите умове и бизнеси на съвремието ни. Подобни центрове на знание като Масачузетския технологичен институт (MIT), швейцарския ETH Zurich, израелския Technion и други са не просто университети, а константни създатели на нобелови лауреати, учени и изследователи, които са променили и променят света.

България мечтае след време да се включи в тази елитна група с новооткрития в София Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Той е в партньорство с водещите швейцарски политехники ETH Zurich и EPFL, които ще гарантират качеството на научната работа в него и на обучението. Но двигателят на целия проект е един човек - професор Мартин Вечев, сбъднал 20-годишната си мечта да създаде български технологичен институт, който да привлича най-способните световни учени. Прочетете тук.

5. CryptoPotato - от Израел до Пловдив по пътя до световна криптомедиа

Историята на медиата CryptoPotato започва от времето, когато един Bitcoin струва 700 долара. Сега, когато криптовалутата често е над 40 хил. долара (към средата на април), многоезичната платформа вече е сред най-популярните източници на информация в сферата и се чете от близо три милиона души. Основният "актив" на CryptoPotato е малкият редакторски екип, базиран в Пловдив. С увеличаването на интереса и инвестициите в криптовалути компанията планира да разшири екипа си с цел да развие българска секция и да създава повече видеосъдържание.

Екипът на CryptoPotato се състои от общо 16 души, основно фрийлансъри, в различни точки на света - Канада, Великобритания, Нигерия и Австралия, а основното ядро е в Пловдив. През годините платформата се превръща в един от популярните чуждоезични източници на информация за криптосвета. Към момента съдържанието в платформата е достъпно на шест езика, сред които испански, турски, немски и хинди. А по данни на главния редактор Георги Георгиев сайтът е сред топ 10 най-популярни източници на информация в света по темата и има между два и три милиона читатели. Вижте тук.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня

Снимка на деня